Гледай на живо

Движението на белоглави лешояди (Gyps fulvus), маркирани с прототипни GPS/GSM предаватели

Движението на белоглави лешояди (Gyps fulvus), маркирани с прототипни GPS/GSM предаватели

Птиците са освободени в рамките на проект „Завръщане на лешоядите в България” LIFE08 NAT/BG/278, който цели възстановяването на вида като гнездящ в Стара планина. Изберете си лешояд и споделете приключенията му!

Зелени Балкани изпълнява дългогодишна програма за опазването и възстановяването на лешоядите в България.

Малко хора знаят, но в България са се срещали не един или два, а цели четири вида лешояди! Използването на отровни примамки за наземни хищници, случайният отстрел и намаляването на пасищното животновъдство вече са погубили два вида - черният и брадатият лешояд. Египетският и белоглавият лешояд се борят за оцеляването си, но с общи услия се надяваме да им помогнем!

Дейностите на Зелени Балкани по опазване на лешоядите започват още от 1991 г. с изграждането на специализирани площадки за допълнително подхранване на тези птици в Източни Родопи. Служители и доброволци на организацията извършват редовни наблюдения и проследявания на птиците, постяват изкуствени гнезда за привличане на гнездящи двойки, подкрепят местни животновъди и водят битка с незаконното използване на отрови.

През 2002 г. е приет Балкански план за опазване на лешоядите, който набелязва необходимите стъпки за завръщането им там, където са изчезнали. Според този план, белоглавият лешояд може да се използва като индикаторен вид за възстановяването на средата. На местата, където оцеляват белоглави лешояди, няма проблем да заживеят черни и брадати лешояди.

Затова през 2010 година Зелени Балкани, Фонда за дивата флора и фауна и Дружеството за защита на хищните птици започват петгодишен проект „Завръщане на лешоядите в България”, подкрепен от финансовия инструмент LIFE на Европейската Общност, Франкфуртското зооложко дружество (FZS) и Немската федерална агенция по околна среда (DBU).

Целта на проекта е да възстанови белоглавия лешояд като гнездящ в Стара планина, като предпоставка за работата с по-редките и застрашени черен и брадат лешояд. Проектът предвижда внасянето на лешояди от чужбина - Испания, Франция - настаняването им в специални клетки за адаптация и пускането им на свобода в Балкана. Всички наши птици са маркирани със специални жълти крилометки и пръстени с индивидуален код, а някои от тях носят и протопни GPS/GSM предаватели. Предавателите ни изпращат sms-и с координатите на птиците, така че можем да следим тяхното движение и адаптация на свобода и да им помогнем при нужда!

Ако искате да проследите върху карта на GoogleEarth наживо движението на нашите птици, маркирани с прототипни GPS/GSM предаватели, натиснете картинката:
 

Ако искате да осиновите лешояд, да ни помогнете да закупим предавател и така да станете част от завръщането на вида в България, натиснете тук!

Повече за белоглавия лешояд:

Разпространение и миграции: Белоглавият лешояд е палеарктичен вид с много обширен ареал от около 10 000 000 км2 от Северна Африка през Европа до Монголия и северна Индия. Световната популация на вида се оценява на 100 000 – 1 000 000 индивида, като в Европа гнездят около 19 000 – 21 000 двойки, повече от 90 % от които - в Испания. През 1990-2000 европейската популация бележи значително повишение, вследствие на което понастоящем видът се счита за осигурен и е премахнат от списъка на редките и застрашени видове.

Разпространение в България: В края на ХІХ век са установе
ни 17 сигурни находища, видът е многоброен и широкоразпространен. Век по-късно, вследствие основно на загуба на хранителна база, използване на отровни примамки за хищници, масово преследване и загуба на хабитати се счита, че белоглавият лешояд е изчезнал като гнездящ от България, докато през 70-те години не се открива колония от едва едно-две активни гнезда и няколко възрастни и млади птици в Източни Родопи. През 90-те години започват усилия на природозащитни организации, между които и Зелени Балкани, за стабилизирането числеността на белоглавия лешояд в България. Всичко това дава резултат и към момента (2012 година) колонията е нараснала до около 52 гнездящи двойки. Освен на територията на Източни Родопи, природозащитници работят за възстановяването на белоглавите лешояди и в другите райони, където преди са се срещали. Работи се усилено в Стара планина и Кресна. Благодарение на природозащитниците, през 2011 г. бе възстановена размножаваща се двойка в Югозападна България, а през 2012 г. - в Източна Стара планина. Това са първите находища на вида в тези места от десетилетия насам!

Местообитание и хранене: Белоглавият лешояд обитава обширни скални комплекси, ждрела, речни долини в равнини и планини до субалпийския пояс. За полетите си в търсене на храна използва термиките, които се образуват над възвишенията и хълмовете или над открити пустинни, полу-пустинни или степни терени, като е срещан до 3300 м във височина. Гнезди в обширни равнинни широколистни гори и ниските части на планините. Храни се с мърша, основно с меките тъкани – мускули и вътрешности – на средни до големи бозайници. Птиците облитат обширни територии в търсене на плячка поединично, като всяка следи и съседите си, които кръжат наоколо.

Размножаване: Белоглавите лешояди са моногамни, като вероятно двойките остават заедно за цял живот. Обикновено гнездят в колонии от няколко до над 100 двойки, като защитават гнездото си от „съседите си” едва ако те приближат на разстояние 2-4 м от гнездото. Женската снася 1 яйце. Мъжкият и женската участват наравно в мътенето, което продължава 48-54 дни. Характерно за лешоядите е, че размножителният им сезон започва доста по-рано от другите птици – още през февруари – март. Така малките се излюпват точно когато започва размножителния сезон на другите птици и бозайниците. В този период възрастните лешояди намират по-лесно храна, като например убити от хищници раждащи животни или техните малки.


Повече за проект Завръщане на лешоядите в България, може да научите тук.