Натура 2000


НАТУРА 2000 е общоевропейска мрежа от територии подлежащи на защита, с цел да се осигури дългосрочното запазване на най-ценните видове и местообитания, които са от значение за Общността.
Тя трябва да бъде изградена във всички страни членки на Европейския съюз и се поставя като изискване при присъединяването на страните кандидатки за членство.
Създаването на мрежата е насочено към постигането на баланс между опазването на видовете и местообитанията и дейностите на човека.

Изграждането на НАТУРА 2000 се основава на две основни за ЕС споразумения, свързани с опазване на околната среда и биоразнообразитето. Това са Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. Обект на защита на двете директиви са около 140 природни местообитания и над 600 вида животни и растения, които са определени като значими за Европейската Общност.
Основните изисквания на двете Директиви са отразени в Българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие, приет от Народното събрания през август 2002 г. Съгласно този закон в България се обявяват т.нар. “защитени зони”, които са част от “националната екологична мрежа” Защитените зони са местата от територията на страната, които отговарят на изискванията за наличие на местообитания и видове, включени в приложенията на Директивата за птиците и Директивата за хабитатите.
Отговорната институция за изграждането на екологичната мрежа у нас е Министерството на околната среда и водите.

Зелени Балкани са водеща неправителствена организация в България при изграждането на Европейската eкологична мрежа НАТУРА 2000.
Тя е основен фактор, подпомагащ МОСВ в изпълнение на ангажиментите, поети пред ЕС, във връзка с изграждането на мрежата.

Участие на Зелени Балкани в развитие на НАТУРА 2000 в България

Съгласно Закона за биологичното разнообразие на България, отговорната институция за изграждането на екологичната мрежа у нас е Министерството на околната среда и водите.

На 01.10.2002 г. Стартира Проект “Опазване на видове и местообитания в България: сближаване с ЕС”, финансиран от програма DANCEE на Датското Министерство на околната среда, целящ да подпомогне Национална Служба за Защита на Природата, МОСВ при изграждането на мрежата НАТУРА 2000 в България.
Към декември 2004 бяха идентифицирани 310 потенциални Натура 2000 зони. За 129 от тях бе събрана изцяло или частично екологичната информация изисквана за попълването на Стандартните формуляри на Натура 2000.
От страна на Зелени Балкани в проекта участваха 11 полеви експерта в областта на орнитологията, малакологията и ихтиологията, които заедно с над 20 доброволци проучиха и попълниха полевите и електронните формуляри на 33 места с обща площ 459 242ха

Като естествено продължение на работата за изграждане на Европейската екологична мрежа в България се яви проектът на Зелени Балкани “Изграждане на мрежата от защитени зони НАТУРА 2000 в България”, финансиран от ПУДООС /Предприятие за изпълнение на дейностите по опазване на околната среда/.
Проектът цели изпълнение на ангажиментите на Република България по изграждане на НАТУРА 2000 и подготовка на изискваната от Европейската Комисия документация за потенциални защитени зони определени от страната ни като значими за Общността.

Резултати

Като част от проекта през 2005 г. беше извършена огромна по обем полева работа (над 3200 човеко/дни) с ангажиране на над 100 експерта, в 244 потенциални защитени зони. Над 2000 човеко/дни бяха вложени в камарална работа за попълване на стандартните формуляри на Натура 2000 и подготовка на картен материал. Уточнени бяха границите и бе направен баланс на собствеността и земеползването в 130 от потенциалните Натура 2000 защитени зони. Направени бяха и оценки за националното покритие на 29 горски местообитания.
През 2006 година работата по проекта продължи, като в Министерството на околната среда и водите беше внесена пълната документация на потенциални защитени зони.

Като цяло в резултат от осъществената работа за НАТУРА 2000 са предложени 225 защитени зони обхващащи 30% от територията на страната. За работа по темата бе мобилизиран експертния потенциал на научните институти към БАН, НПО, университети и др. В периода 2003-2007 бе координирана работата на над 150 експерти, провели полеви проучвания в обем от над 8 000 човеко дни. Бяха разработени методики и направени анализи на национално покритие на природни местообитания и популациите на целеви за Натура 2000 видове. Успешно бе управляван финансов ресурс в размер на 1,5 млн. лева.

Информация за НАТУРА 2000

Пълната информация за защитените зони - карта на НАТУРА 2000 в България, данни от полевата инвентаризация, карти и пр. можете да намерите на страницата ни за НАТУРА 2000  www.natura2000bg.org

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ЗА НАТУРА 2000


Информацията е актуална към февруари 2007г.

Какво е НАТУРА 2000?
НАТУРА 2000 е вид екологична мрежа, съставена от територии, определени на базата на научни критерии, в изпълнение на Директивите на ЕС за птиците и местообитанията (това са двата основни нормативни документа, регламентиращи опазването на биоразнообразието в ЕС).
Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 е формата, която ЕС е избрал дългосрочно да запази биоразнообразието и природата за бъдещите поколения, като се гарантира устойчивото им ползване.
Създаването на мрежата е и в изпълнение на т.нар. “Цел 2010” – инициатива, в която десетки страни са обединили усилията си за спиране загубата на биологично разнообразие до 2010 година.

Директиви на ЕС за птиците и местообитанията?
Тези две директиви са основните документи, регламентиращи опазването на видовете и местообитанията в ЕС.
Пълните имена на Директивите са:
Директива 79/409/EEC за опазване на дивите птици (приета е на 2.04.1979г.)
Директива 92/43/ EEC за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (приета на 21.05.1992 г.).
В нашето законодателство изискванията на Дирeктивите са транспонирани (привнесени, отразени) в Закона за биологичното разнообразие, приет от Народното Събрание през август, 2002.

Какво е Директива?
Директивите са вид нормативни документи на ЕС. Те обвързват държавите-членки с ангажименти за постигане на определени резултати в определени срокове. Страните членки трябва да “транспонират” т.е. да привнесат изискванията на Директивите в своето законодателство, като им е оставена свободата как точно да направят това. Изискванията на Директивите на ЕС за птиците и местообитанията например са “транспонирани” в Закона за биологичното разнообразие на България.

Колко и какви видове и местообитания се опазват чрез Директивите на ЕС?
За България под защита на Директивите попадат:
1. 237 вида птици, от списъците на директива за птиците. За тези видове се изисква определянето на защитени зони
Видовете птици са 2 категории – гнездещи и редовно срещащи се мигриращи видове:
- в директивата за птиците гнездещите видове са описани в нейното приложение 1. В България защитени зони се определят за 118 гнездещи птици.
- списъка на мигриращите видове птици, за които се определят защитени зони се определя от всяка страна членка. В България в този списък влизат 119 вида птици.
Всички тези 237 вида са описани в приложение 2 на ЗБР, който регламентира обявяването на защитени зони за тях.
2. 88 типа природни местообитания и местообитанията на.. вида:
- 88 типа природни местообитания от Приложение 1 на Директивата. В ЗБР те са описани също в Приложение 1. От тях 26 са приоритетни за ЕС местообитания
Директивата цели опазването също така на следните видове от нейното Приложение 2 (съответно от Приложение 2 на ЗБР):
Бозайници: 25 (28) вида общо, 3 приоритетни вида
Земноводни и влечуги: 10 (13) вида общо, 2 приоритетни
Риби: 25 (28) вида общо, (1) приоритетен
Безгръбначни: 36 (40) Вида общо, 6 (7) Приоритетни
Растения: 20 (25) Вида общо, 1 (3) Приоритетни
• В скоби е посочен общия брой на видовете, срещащи се в България, включително такива, които се считат за изчезнали за страната

Какви са задълженията на страната ни пред ЕС, свързани с НАТУРА 2000
Най-общо задълженията ни са следните:
• да определи най-подходящите по брой и размери територии за защита на видовете и местообитанията в Директивите. Тези територии трябва да са достатъчни за дългосрочно поддържане и възстановяване на биоразнообразието в тях. Трябва да се вземат специални мерки за опазване на влажните зони с международно значение
• да предприеме мерки за да се предотврати разрушаване или влошаване на местообитания и влошаване състоянието на популациите на видовете включени в приложенията на Директивите

“Защитени зони” и “защитени територии” – има ли разлика?
Да, и е важно да се прави разлика между тези две категории.
Създаването на защитените територии се регламентира от специален закон - Закон за защитените територии (ДВ, бр. 133 от 1998 г). Категориите защитени територии са:
1. резерват;
2. национален парк;
3. природна забележителност;
4. поддържан резерват;
5. природен парк;
6. защитена местност.
Всяка от тези категории има различни режими, които са описани в закона.
“Защитени зони” е термин въведен със Закона за биологичното разнообразие. Защитените зони се наричат местата от “Националната екологична мрежа”, което всъщност е НАТУРА 2000 в България. Защитените зони в България всъщност се обявяват във връзка с изискванията на Директивата за птиците и Директивата за местообитанията.
Според Закона за биологичното разнообразие “Защитените зони са предназначени за опазване или възстановяване на благоприятното състояние на включените в тях природни местообитания, както и на видовете в техния естествен ареал на разпространение.”

Променя ли се собствеността на земята в защитените зони (месата от НАТУРА 2000)?
Не.
Собствеността на земята се запазва, с произтичащите от това права на собствениците. Те могат да продават своята земя и да извършват на нея различни дейности

Какви са ограниченията в защитените зони?
Закона за биологичното разнообразие не посочва забрани за дейности в защитените зони. В тях не спира осъществяването на човешки дейности. Развиват се земеделие, животновъдство, горско стопанство и други дейности, възможно е дори строителство. В защитените зони обаче се прилага интегриран подход, гарантиращ устойчивото развитие и съхраняването на биологичното разнообразие. Евентуални забрани, които да гарантират устойчивото управление на местата и съхраняването им за бъдещите поколения се съдържат в заповедите за обявяване и в плановете за управление на защитените зони. Те се разработват за всяка защитена зона, съобразно предмета и целите на защита (местообитанията или видовете от Директивите на ЕС, които са описани за съответната територия).
Например – в защитени зони обявени, защото са важни за прелета на птиците, може да бъде забранен единствено строежа на ветрогенератори. На места, където има сенокосни ливади, собствениците ще трябва да косят малко по-късно, за да не засегнат гнездата на птици, гнездещи в ливадите и пр.
При евентуални щети за собственици ЕС предвижда компенсаторни механизми, като по този начин е намерен баланса между интересите на собствениците и дългосрочното опазване на природата. Нещо повече, факта че дадени земи са включени в НАТУРА 2000 дават възможност на земеделските стопани да получават компенсации от ЕС за дейности, които те и без това извършват.

НАТУРА 2000 ще „блокира” ли стопанската дейност?
Не, напротив. Идеята е с мерките по НАТУРА 2000, включително финансово подпомагане, да се стимулират стопанските дейности, които са в синхрон с устойчивото развитие – по този начин се подобрява качеството на живот, без да се вреди на природата и без да се ощетяват бъдещите поколения-. Приоритет в НАТУРА 2000 имат развитието на еко-туризъм, устойчиво горско стопанство и биологично земеделие.

Как ще се определи кои дейности могат да се извършват и кои не, в местата от НАТУРА 2000?
Най-сериозните заплахи за биоразнообразието ще бъдат посочени като забрани в заповедите за обявяване. Те се подлагат на обществено обсъждане.
На оценка подлежат и дейности, които могат да имат значително отрицателно въздействие върху обекта – за тях се правят ОВОС (Оценка за въздействие върху околната среда) или Екологична оценка, които показват дали те ще попречат на дългосрочното опазване на биоразнообразието.
Останалите дейности могат да бъдат осъществявани.
За защитените зони могат да се разработват и планове за управления гарантиращи устойчивото им ползване и съхраняването им.

Спира ли дърводобива в защитените зони?
В защитените зони дърводобива не спира. Той просто се насочва да се развива с устойчиви темпове, така че мястото да може да се ползва за тези цели не 2, а 200 години. В ЕС се полагат усилия за развитие на т.нар. многофункционално горско стопанство, при което от горите се извличат максимум ползи за обществото (екологични, стопански, защитни и социални функции), не само ползите от дърводобива. В същото време горски местообитания, които са заплашени от изчезване или такива с висока консервационна стойност, като “девствените” гори ще бъдат обект на специални мерки за защита, за да могат да просъществуват, а не да бъдат усвоени за целите на дърводобива.
На министерската конференция за опазване на горите в Европа в Лисабон (1998г.) са приети следните Паневропейски критерии да устойчиво управление на горите:
• запазване и подходящо ползване на горските ресурси
• поддържане на горските екосистеми в добро санитарно и жизнено състояние
• поддържане и насърчаване на производителните функции на гората (дървесни и не дървесни продукти)
• поддържане, съхранение и обогатяване на биологичното разнообразие в горските екосистеми
• поддържане и подходящи стимулиране на защитните функции при управление на горите (особено по отношение на почвата и водите)
• поддържане на други социално-икономически функции и условия
Тези принципи са в съзвучие с интересите на обществото във всяка държава и позволяват стопанисването на горите да гарантира ползването на техните блага в дългосрочен план.

Забранява ли се лова в защитените зони?
Защитените зони се обявяват за опазването на конкретните видове и местообитания, включени в приложенията на Директивите на ЕС. Именно те са обекта на защита. Видове, които нямат висока консервационна стойност, като повечето ловни обекти, не са обект на защита и съответно няма логика ловът в защитените зони да се забранява. Евентуални ограничения на лова могат да се предвидят на някои места, в определени периоди на годината, например ако на мястото гнезди важен вид, а ловът в района е причина за безпокойството му и по този начин го заплашва.

Какви са компенсаторните механизми, при евентуални щети на собственици на земи в НАТУРА 2000?
Министерството на земеделието и горите подготвя 2 мерки за компенсации на ползватели на земеделски земи в рамките на Програмата за развитие на селските райони за 2007-2013 (която замества САПАРД). Мерките са: плащания по НАТУРА 2000 за земеделски земи и плащания за гори. В тях се предвижда в зависимост от конкретните ограничения да се изплащат компенсации до 200 Евро. на ха. Земеделските стопани трябва да са регистрирани в ИСАК (Интегрална система за администриране и контрол).
Плащанията за земи ще стартират с излизането на заповедите за обявяване на защитените зони в държавен вестник, а за гора на по-късен етап (след разработването на планове за управления на съответните райони).
Друга възможност за земеделските стопани е да кандидатстват по мярка “Агроекология”, която е част от Програмата – средства ще се предоставят приоритетно на ползватели на земи с висока природна стойност (в повечето случаи те попадат в НАТУРА 2000). Също така има Мярка за развитие на не облагодетелстваните райони – планински и др. (те се припокриват с предложените за включване в НАТУРА 2000 земи на 50 %). Тези собственици ще получават 100-150 евро на ха.
За повече информация: Министерството на Земеделието и горите – Дирекция развитие на селските райони.

Може ли да се строи в защитените зони?
В закона няма изрична забрана за строителство в защитените зони. Такава може да бъде опомената в заповедите за обявяване на защитените зони, които минават обществено обсъждане и след подкрепата на заинтересованите страни.
Всички инвестиционни намерения, проекти, планове и програми, които биха могли да окажат негативно влияние върху ценните местообитания или видове, ще бъдат подложени на т.нар. оценки за съвместимост (ОС) с целите и предмета на опазване на съответната защитена зона т.е. строителство ще бъде разрешено, ако не води до унищожаване на местообитанията на редки животни и растения.

Кои институции ще оценяват дали даден строителен проект може да се осъществи или не?
В зависимост от териториалния обхват и националното значение на строителния обект, компетентните органи за издаване на решенията по оценките за съвместимост са Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и неговите поделения - Регионалните инспекции по околна среда и води (РИОСВ).

Как е определено колко процента от страната да се включат в НАТУРА 2000?
Кои обекти да се включат в НАТУРА 2000 се определя въз основа изцяло на научни критерии. Директивата за местообитанията посочва такива критерии, (линк към критериите) докато Директивата за птиците оставя на страните-членки сами да преценят какъв подход да осъществят при определянето на най-значимите за Общността места (в България тези критерии са разработени от БДЗП, въз основа на критериите на BirdLife international).
Научните критерии изцяло имат превес над икономическите.


Какъв е средният процент от територията на страните членки включен в НАТУРА 2000?
Статистиката показва че Натура 2000 обхваща 19 % от цялата територия на Европейския съюз. Това обаче не може да се счита като показател за сравнение!!!
Много от страните в Европа вече са загубили биологичното си разнообразие и по-голямата част от територията им просто не отговаря на критериите на НАТУРА 2000.
Големината (площта) на Натура 2000 за всяка страна се определя съгласно богатството на биологичното и разнообразие и съхранеността на екосистемите.

Защо процентът, който се предлага в България е по-висок от средния за Европа?
България е една от страните в Европа с най-голямо биоразнообразие. Това се дължи от една страна на географското ни разположение (в България има 3 биогеографски района) и разнообразния релеф, а от друга - на отношението към природата, което народа ни е имал в досегашното ни историческо развитие.
По тази причина страната ни не може да се сравнява със страни като Англия, Германия и др. които вече са загубили биологичното си разнообразие. Същите страни вече са оценили тази загуба и влагат неимоверни средства и усилия за възстановяването му.

Кой и как определи този процент?
Систематичната работата за изграждане на НАТУРА 2000 в България започна през 2003.
Отговорната по закон институция за изграждане на мрежата е Министерството на околната среда и водите.
В България обаче поради крайно кратките срокове и липсата на достатъчно капацитет от страна на Министерството водеща роля изиграха неправителствени организации.
Организации, официални вносители на защитени зони са: Зелени Балкани, Българското дружество за защита на птиците, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, WWF Дунавско- Карпатска програма България, Информационен и учебен център по екология.

Кой и как финансира работата на НПО и какви специалисти участват в процеса?
През 2003 – 2004 се осъществи проект “Опазване на видове и местообитания в България: сближаване с ЕС”. Изпълнител е DARUDEC, финансираща организация DEPA. Основна цел на проекта бе подготовката на документацията за потенциалните Натура 2000 места в България (първоначално набелязани 12.5% от територията на страната). По проекта работят екип от 4 души в офиса на проекта и 80 полеви експерти (принос на експертите по биоразнообразие – 2, 680 човеко/дни). Бюджета на проекта е 0.5 млн.евро. Извършени са следните дейности: инвентаризирани 6% за местообитания и флора, 10% за фауна; идентифицирани потенциални защитени зони върху 34% от територията на страната
Резултатите от проекта, включително всички доклади и резултатите от полевите дейности са качени на интернет страница http://www.natura2000bg.org/ . Най-голяма стойност има възможността за справка за местоположението (карта http://www.natura2000bg.org/natura/bg/database/cards.php и административна принадлежност http://www.natura2000bg.org/natura/bg/database/site_list.php) на потенциалните Натура 2000 места
В периода 2005-2006, ПУДООС Предприятие за управление на дейностите по околна среда/ финансира два големи проекта:
- Проект “Изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000 в България”, изпълняван от природозащитната федерация “Зелени Балкани” – основна цел на проекта е изготвяне на пълния списък от защитени зони преди датата на приемане на страната ни в ЕК и по този начин изпълнение на поетите от България ангажименти.
В проекта участваха не само представители на съответните организации, но и над 150 учени от всички научни институции в страната: Българска Академия на Науките: Институт по зоология, Институт по ботаника, Институт по океанология, Централна лаборатория по обща екология, Лесотехнически университет, Софийски университет, Пловдивски университет, различни Природонаучни музеи, Софийски зоопарк и пр. Това даде гаранция за научно обоснованост безпристрастност при определянето на местата
- Проект “Изграждане на представителна и функционално единна национална екологична мрежа в частта и от защитени зони за птиците, като част от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000”, изпълняван от БДЗП, който цели изготвяне на документацията за местата по Директивата за птиците.
Освен това има и други проекти и организации, подпомагащи изграждането на Натура 2000 в България:
• Проект на ИУЦЕ “НАТУРА 2000 в България – обществен принос”, финансиран по програма PIN-MATRA на Холандското министерство на земеделието, околната среда и качеството на храните
• проект на GEF “Опазване на глобално значимото биологично разнообразие в ландшафта на Родопите”
• WWF Дунавско – Карпатска програма
• Асоциация на парковете в България
• Проект на Butterfly Conservation Europe (Wageningen) и Националния природонаучен музей, финансиран от правителството на Кралство Холандия (BBI MATRA) – Prime Butterfly Areas
• Проект на българско херпетологическо дружество „Определяне на херпетологично важни места (за сухоземни костенурки и змии) в България с Европейско значение за целите на Натура 2000”
• Проект “Инвентаризация и стратегия за управление и защита на девствените гори в България”, PINMATRA 2001/11, ИГ, БАН
• План за действие за дивата коза в България: 2007 -2016. БФБ-НУГ, София.
За изпълнение на дейностите по НАТУРА 2000 бяха предоставени средства както от ПУДООС/МОСВ, така и от международни фондации.

Колко и какви места бяха определени за включване в НАТУРА 2000?
След четиригодишни проучвания на територията на цялата страна бяха определени следните места, които да бъдат включени в НАТУРА 2000
Места по Директивата за птиците - Предложени бяха 114 потенциални защитени зони за птиците, обхващащи приблизително 26 000 км2 или 23,6 % от територията на страната и 540 км2 акватория
Виж Карта на местата
За повече информация за конкретните места http://bspb.org/
Места по Директивата за местообитанията – първоначално като защитени зони по Директивата за местообитанията бяха предложени над 500 места, обхващащи приблизително от 4 075 840 ха или приблизително 36,7 % от територията на страната и 615 км2 акватория.
Последва процес на верификация и уточняване на границите на защитените зони
Към 20.10.2006 в МОСВ е постъпил пълен комплект документация по чл.8 ал.1 от ЗБР за 394 защитени зони.
На работна среща на 23.10.2006 вносителите на документацията отстраниха зоните с припокриващи се граници и бе изготвен списък от 275 защитени зони, които да бъдат обект на разглеждане от НСБР.
Общата площ на тези 275 потенциални Защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС е 3 962 218.263 ха. От тях Акваториалната част е 60 814.31 ха, а териториалната 3 901 403.953 ха. Сухоземната част обхваща 35 % от територията на България.
На 27.10.2006 бе проведен еднодневен семинар с участието на широк кръг заинтересовани страни. На семинара бяха дискутирани проблемите на изграждането на Натура 2000 на базата на предложените 275 защитени зони. В резултат от семинара бе съставена работна група от вносителите и авторите на документацията, други НПО, представители на научната общност (ИБ и ИЗ при БАН, СУ, ЛТУ) и при присъствието на представители от НСЗП,МОСВ и НУГ,МЗГ, за разглеждане, верификация на екологичната информация и оптимизиране на предложените защитени зони.
Работната група подложи предложения списък на оценка съгласно приложимите критерии на чл.7 от ЗБР и “Критерии за оценка на националните списъци на потенциалните Територии от значение за общността на ниво Биогеографски район”, разработени от европейския тематичен център по опазване на природата (ETC/NPB).
Обединената база от данни бе подложена на “Предварителната изборна фаза” (правилото 20 – 60%, за хабитати и видовете за които има направени национални оценки). Във втората фаза бе направена оценка по критерии “Приоритетност”, “Високо качество” и “Високо разнообразие”.
В резултат на оценките бяха идентифицирани най-стойностните измежду предложените защитени зони – 225, като част от тях бяха оптимизирани по площ (съгласно наличната информация). За други 51 от тях е необходимо допълнително картиране и прецизиране на техните граници.
Предложеният списък от 225 потенциални Защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС за одобряване на настоящото заседание на НСБР обхваща площ от 3 425 176.946 ха. От тях акваториалната част е 60834.75 ха, а сухоземна е 3364342.196 ха. Сухоземната част от Потенциалните Защитени зони по Директива за Хабитатите обхваща 30 % от територията на България. Виж картата
В допълнение, НПО възприеха желанието на МОСВ от териториите на защитените зони да бъдат изключени площите на населените места, промишлените зони и други урбанизирани територии, които не са ключови за опазване на видовете. Въз основа на данните от CORINE Landcover 2000 в рамките на 225-те зони тези територии заемат 1,4% от територията на страната. Това ще може да бъде направено с точност едва след предоставяне на информацията от МЗГ и отлагане на границите върху КВС.
В заключение бяха определени 225 защитени зони, обхващащи 28,6 % от сухоземната територия на България, което е абсолютния минимум от територии, гарантиращи изпълнението на изискванията на ЕС по отношение на Директивата за местообитанията.

Как се обявяват защитените зони – какви са стъпките, описани в Закона за биологичното разнообразие:
Министерството на околната среда и водите осигурява проучването, оценката и изготвянето на документации за териториите, а именно наименование; предмет и цели на опазване на защитената зона; попълнени стандартни форми с данни и оценки; картен материал и координатен регистър на границата на защитената зона (процесът вече е осъществен главно от неправителствените организации в България - Организации, официални вносители на защитени зони по Директивата да местообитанията са: Зелени Балкани, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, WWF Дунавско- Карпатска програма България, Информационен и учебен център по екология, а за птиците Българското дружество за защита на птиците).

Министерството на околната среда и водите изготвя списък на защитени зони, който заедно с документациите се внася за разглеждане на заседание на Националния съвет по биологичното разнообразие /Заседанията на НСБР за разглеждане на мрежата за птиците се състоя 01.09-2006, а за местообитанията на 21.11.2006
Националният съвет по биологичното разнообразие предлага на министъра на околната среда и водите да внесе списъка в Министерския съвет за приемане. Министърът взема окончателно решение по списъка, като при това се съобразява с депозираните особени мнение от членове на Съвета .
Министърът на околната среда и водите внася списъка на защитените зони в Министерския съвет
Министерския съвет взима решение за обхвата на мрежата. Решението на Министерския съвет и списъкът се обнародват в "Държавен вестник".
Министерството на околната среда и водите изготвя проекти на заповеди за обявяване на защитените зони, съобщава на обществеността за тях, отчита постъпилите становища и публикува заповедите в ДВ.
Какво става след внасянето на списъка от Защитени зони в ЕК
Обхвата на мрежата по Директивата за птиците остава такъв какъвто е предложен от страната, ЕК няма правомощия при определяне на местата по Директивата за птиците. Комисията обаче има право да потърси отговорност при неправилно или непълно прилагане на Директивата. ЕК не може да заличава места от списъка
Окончателния списък на местата по Директивата за хабитатите се утвърждава след т.нар. “биографски семинари”.
На тях се оценяват:
пълнотата на мрежата по отношение на референтните местообитания и видове
• “достатъчност” – дали са включени достатъчни по площ места, които да гарантират дългосрочното опазване на местообитанията и видовете
• географската и екологична кохерентност (съответствие и непрекъснатост)
“Биогеографските семинари” представляват форум за оценка на работата за създаване на мрежата и за обмен на информация между правителствата, ЕК и другите заинтересовани страни.


Санкции при неизпълнение на ангажиментите на страната пред ЕК
При неизпълнение на ангажиментите на страните към ЕС е предвиден механизъм за контрол, при който на страните се дава възможност да направят това. Ако в последствие не го направят им се налагат финансови глоби или се “отрязват” субсидии постъпващи от ЕС.
По този начин тежестта на санкциите пада не върху институциите, които са довели до тяхното неизпълнение, а върху самите граждани на страната. Те не само се лишават от възможността да се ползват от “облагите”, свързани с членството в ЕС, но и плащат от данъците си парите за наложените санкции.
Механизъм на санкциите


Полезни връзки
http://biodiversity.eionet.europa.eu/activities/Natura_2000/documentation - интернет страница на European Topic Centre on Biological Diversity