Райони на работа

Поморийско езеро и Бургаски влажни зони


Поморийско езеро и Бургаските влажни зони са едни от най-значимите влажни зони в България. 
Поморийско езеро представлява свръхсолена лагуна, отделена от морето с пясъчна коса и дига. Част от езерото е превърнато в солници. Езерото е разположено на миграционния път на птиците Via pontica, което определя голямото му значение като място за почивка и хранене по време на миграционния период. На територията на Поморийско езеро се срещат 266 вида птици, голяма част от които редки и световно застрашени видове. Годишно над 100 000 пеликани, щъркели, гъски и хищни птици преминават на път за Африка . Езерото е защитена местност (от 2001г.), Корине място и Влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция (от 2002 г.). През 1989г. е обявено за Орнитологично важно място, а с решение на МС от 02.03.2007 година е част от мрежата НАТУРА 2000. 
Работата ни за опазване на Поморийско езеро цели въстановяване на ественото състояние и биоразнообразието на езерото, неговото опазване и възприемането на стопански практики, щадящи биоразнообразието.

Шабла, Дуранкулак и Североизточна България


В района се осъществява програмата ни за опазване на Червеногушата гъска. Програмата цели създаването на „зона за сигурност” по време на зимуването на вида в страната, когато този район приютява близо 90 % от световната популация на вида. 

Река Дунав


Поречието на реката между България и Румъния се нарича Долен Дунав. Заедно с Делтата, това е един от най-значимите сладководни еко-региони в Европа и в света. Той приютява над 300 вида птици, между които къдроглавия и розовия пеликан, морския орел, червеногушата гъска, малкия корморан, белооката потапница, чапли, лопатарки, ибиси, над 75 вида риби, десетки бозайници, много редки растения и хабитати с висока консервационна стойност. Районът също така е включен в Global 200 на WWF като изключително приоритетен за съхраняване на последните останали заливни низини, влажни зони и заливни гори. 
Дейностите в района на р. Дунав са насочени към опазване на заливните гори по българските дунавски острови, влажните зони по поречието на реката и тяхното биоразнообразие.

Река Марица, Тунджа и реките във вътрешността на страната


Река Марица и другите реки във вътрешността на страната са важни биокоридори и местообитание за редица редки видове. В същото време те са подложени на огромен антропогенен натиск – замърсяване, унищожаване на крайречната растителност, корекция на речните корита, изземане на инертни материали. Работата ни за опазване на реките е насочена към ограничаването или премахването на тези фактори, възстановяване на местообитанията, проучване и мониторинг на биоразнообразието.

яз. Конуш и микроязовир Паничери


Язовир Конуш е разположен непосредствено до едноименното село на 15тина км от Асеновград. Той съхранява една от последните чаплови колонии в Горно-Тракийската низина. Тук гнездят близо 150 двойки нощни чапли и 100 двойки малки бели чапли. Колонията е обявена за защитена местност. Дейностите ни в района включват „охрана” и мониторинг на колонията, маркиране на защитената територия, информационни кампании в селото и сред местните хора за опазване на чаплите. Информационна кампания и дейности за мониторинг се осъществяват и на чапловата колония край село Паничери.

Микроязовири, рибовъдни стопанства и язовири във вътрешността на страната


Унищожаването на естествените влажни зони през последно столетие, определя огромното значение за биоразнообразието на микроязовири, язовири и рибовъдни стопанства, които са се превърнали в последни убежища за дивата природа. Това важи с особена сила за язовири като Овчарица и Розов кладенец, Пясъчник, Копринка, Жребчево и други, които са на практика едни от най-значимите влажни зони в страната /особено по време на зимния период/. Голямо е и значението на рибовъдните стопанства като места за хранене, почивка по време на миграцинония период, размножаване и зимуване на много видове птици.
Работата ни е насочена към осъществяването на мониторнг за биоразнообразието на тези влажни зони, както и превенция на бракониерството.

Източна Стара Планина


Източна Стара Планина е един от районите определени като приоритетни за реинтродукция в „Плана за реинтродукция на лешояди на Балканите”.
Дейностите ни са насочени към проучване на биоразнообразието и подходящите гнездови местообитания за лешоядни и хищни птици. 
Съвместно с Дирекцията на ПП „Сините камъни” в района е изградена площадка за изкуствено подхранване, където редовно се осъществява подхранване и мониторинг.

Източни Родопи


Източни Родопи са едно от местата в България с най-богато биоразнообразие. В района се срещат всички 37 вида дневни грабливи птици, разпространени в България. 
Тук е единственото място в страната където има размножителни колонии на белоглав лешояд . Районът е в изключителна близост с гръцкия резерват Дадя /където е разположена една от двете колонии на черни лешояди в Европа /съответно, районът е приоритетен за реинтродукцията на вида в страната. 
Дейностите ни в района на Източни Родопи стартират през 1991 година и са концентрирани именно върху опазването и проучването на лешоядните птици. За целта е изградена площадка за подхранване в района на село Пелевун, където се осъществяват подхранвания и мониторинг. Провежда са телеметрично проследяване на маркирани лешояди от резервата Дадя. Работи се с местните хора и се провежда информационна кампания за опазване на лешоядите и кампания срещу използването на отрови за наземни хищници (което е и един от лимитиращите фактори за реинтродукция на лешоядите).

Сакар и Дервентските възвишения


Районът на Сакар и Дервентските възвишения съхранява близо 90% от популацията на царския орел на територията на страната. Ето защо този район е от критично значение за оцеляването на вида.

Западни Родопи


Магнетизъм и очарование са крият в хармоничното съчетаване на съхранена природа и неповторимо историческо и културно наследство на Родопите. Западни Родопи се характеризират с изключително разнообразие на растителни и животински видове значителна част, от които застрашени в световен и европейски мащаб, голям брой редки, ендемични и реликтни видове. Територията на Западни Родопи е съхранила богато разнообразие от хабитати с висока консервационна стойност, но най-значимия консервационен елемент е запазеният природен ландшафт. Това е една от малкото територии в Европа, в които нарушенията на природния ландшафт са предимно от точков, островен и линеен характер, като площта им не надвишава 5 % от географската площ на територията.
Богатото биологично разнообразие на Западни Родопи е представено от над 2000 таксона висши растения (без мъховете), над 900 вида пеперуди, 273 вида птици, от които 140 гнездещи, 28 вида влечуги и земноводни, 44 вида бозайници и 28 вида прилепи, описани са над 108 типа хабитати.
Общо 855 животински и растителни видове в района са приоритетни от консервационна гледна точка, от които над 260 вида са със световна значимост за опазването. Наред с това Западни Родопи са един от най-важните карстови райони в България със своите 572 пещери и скални феномени Планината съхранява и един от най-големите горски масиви в Европа. 

Работата на Зелени Балкани в района цели съчетаване на опазването на дивата природа с устойчивото развитие на Родопите. С цел да се осигури институционална защита на уникалната природа на планината през 2001 Зелени Балкани съвместно със Съюза за защита на Родопите внесоха предложение за обявяване на Природен парк Западни Родопи а през 2003 г.  Зелени Балкани подготви необходимата документация за обявяване на природния парк. Проведена беше огромна по мащаб информационна кампания на територията на 25 общини и над 110 населени места популяризираща идеята за създаването на парка. За съжаление от 2003 до сега Министърът на ОСВ не предприема оставащите стъпки от процедура за обявяване на парка.
Районът е и един от приоритетните за реинтродукция на лешояди в България, като за целта се правят проучвания на подходящите места за гнездене, хранителната база и потенциалните заплахи за този процес в района.                                                                                                                                                       


Карта на районите на работа на Зелени Балкани