Видове
Сив дългоух прилеп – Plecotus austriacus (Fisher, 1829)
Разпознаване: Среден по размери прилеп, много прилича на предходния вид. Гръбната страна на тялото е сива, понякога със слаб кафеникав оттенък. Долната страна е бяла, но космите са с черна основа. Муцуната е шоколадовотъмнокафява до черна, около очите със сиви петна. Ушите и мембраните – тъмни, почти черни. Ушите много дълги.
Размери:
LCp = 40 – 55 mm
LCd = 39 – 55 mm
LTP= 6 – 8 mm
LA= 30 – 40 mm
LR= 35 – 44 mm
G= 7 – 16 g
LCB= 15,8 - 16,8 mm
Разпространение: Европа (без Скандинавския полуостров), Мала Азия, Кавказ, Иран, Афганистан, достига до Кашмир и вероятно още по на изток, северна Африка.
Разпространение у нас: Среща се главно в ниските райони на цялата страна. В планините до 1400 м.н.в.
Местообитание: Ниски открити места със степен характер, селскостопански райони, долини на реки, селища. Многоброен в карстови ландшафти в ниските части на страната.
Поведение: Полетът е бавен и маневрен. Обикновено ловува в открити пространства в близост до убежищата си на височина 2 - 5 метра.Често могат да се види вечер в градските паркове и около уличните лампи. След улавянето на насекомо най-често се връща на „хранителната площадка“ и го изяжда „кацнал,“ т.е. висейки с главата надолу. Нелетящи и дневнолетящи насекоми, почти липсват в хранителния спектър, което за разлика от кафявия дългоух прилеп, показва неговата специализация към въздушен лов. Живее поединично или на малки групи.Мъжките демонстрират териториалност. Летните убежища са най-често тавани на различни сгради и хралупи. Зимува в пещери, мини, галерии, мазета. Температурите в зимните убежища са 2 - 6 градуса, а за оптимални се смятат 5 - 6 градуса. През зимата често сменят мястото си в пещерата, а понякога – и самата пещера. Не извършва големи миграции – до 60 км. Често отделни екземпляри са намирани в продължение на години в едни и същи убежища.
Храна: Храненето е селективно – доминират пеперуди със средни и големи размери. Двукрилите (мухи и комари) и бръмбарите са по-слабо представени.
Размножаване и развитие: Копулацията се осъществява през есента, често в убежища от летен тип. През размножителния период (юни - юли) женските се събират на групи от 10 - 20 (рядко до 30). Раждат обикновено по едно малко. Полова зрелост при мъжките се достига на 1-годишна възраст, а при женските на 2 (3)-годишна. Максималната продължителност на живота е около 14 години, но най-често мъжките живеят до 5, а женските до 9 години.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 4.
Бележки: разпознат е като самостоятелен вид през 60-те години на 20 век.



 
Виж Зелени Балкани във Facebook