Oбщо за прилепите
Прилепите – митове, легенди, заблуди и ИСТИНИ

Странният вид и потайният начин на живот на прилепите, както и това, че се ориентират в тъмното винаги е привличало вниманието на хората. В някои култури прилепите са били обожествявани, докато в християнската култура например, демоните са били изобразявани с прилепски крила (за разлика от ангелите, които са рисувани с крила на птица). Това вероятно е продиктувано от инстинктивния страх от неизвестното, от нощта, от странния вид и потаен живот на прилепите.

Бозайници с криле!
Прилепите са бозайници, което означава, че раждат живи своите малки и ги хранят с мляко, а телата им са покрити с козина.
Противно на общоприетото мнение те не са гризачи, въпреки, че външно приличат на такива и някои хора ги наричат “летящи мишки”. За разлика от плъховете и мишките, те не нанасят вреда на селското стопанство, не се хранят с домашни продукти, не обитават канализацията (и съответно не пренасят заразните болести, пренасяни от плъховете) и пр.

Прилепите - полезни?!
Всъщност "черния имидж на прилепите" е напълно незаслужен. Те са изключително полезни. Прилепите, срещащи се в България се хранят изцяло с насекоми и изяждат огромно количество вредители, а в световен мащаб те имат ключова роля в екосистемите и без тях те не биха могли да съществуват. Много видове растения, които се използват за храна, лекарства и прочие не могат да оцелеят без прилепите, които ги опрашват или разпространяват семената им.

¼ от бозайниците могат да летят!
В света има близо 1100 вида прилепи!
“Ръкокрилите” са над 23 % от видовете бозайници в света и са най-процъфтяващата група бозайници.

Къде се срещат прилепите?
Прилепите са една от най-широко разпространените групи бозайници. Способността да летят е спомогнала на "разселването им" в различни части на планетата.
Те обитават всички континенти с изключение на Антарктида, най-северните части на Европа, Азия и Америка и някои отдалечени острови.
Прилепите са се приспособили към най-разнообразен начин на живот и заемат изключително разнообразни екологични ниши.

Прилепите са уязвими и застрашени видове!
Близо 25% от всички видове прилепи са застрашени от изчезване.
Поне 12 вида са окончателно заличени от лицето на Земята, вследствие на човешката дейност.
Изчезването на всеки вид има съществени последици, които рано или късно пряко рефлектират върху човека или стопански значими за него видове.
Така намаляването на прилепите може да предизвика каламитет (масово развитие) на вредители, които буквално да унищожават реколтата или горите, може да доведе до изчезването на стопански значими растения, които са били опрашвани или разпространявани от прилепи и пр.
Дори никога перз живота си да не сме виждали прилепи, нашия начин на живот е свързан с техния и без тях, самите ние не бихме могли да съществуваме!

Прилепите се разделят на две големи групи: Megachiroptera и Microchiroptera
Megachiroptera (летящи лисици) или известни още като плодоедни  прилепи. Те са 150 вида, обитаващи тропичните и субтропичните райони на Африка, Индия, Южна Азия, Австралия  и островите в Тихия океан.
Плодоедните прилепи не издават ултразвуци и имат доста по-големи очи за да могат да виждат по-добре при сумрак. Те не могат да се оринетират при пълен мрак и за това са активни сутрин и привечер. Летящите лисици издават доловими за човешкото ухо звуци и често са доста шумни, особено когато формират големи колонии на определени дървета, където се събират през деня (звуците им наподобяват писъците на маймуни). Както показва и самото им име, плодоедните прилепи се хранят почти изцяло с плодове. Те сдъвкват плодовете, за да отделят сока им, и изплюват месеста им част.  Понякога се хранят с нектар и прашец от цветовете на някои растения и по този начин помагат при опрашването им. Те имат добро обоняние и  така търсят ухаещите плодове и цветове, с които се хранят. Някои видове се хранят с дребни бозайници и дори с риба!

Microchiroptera
Обитават всички континенти, с изключение на Антарктида. За разлика от Megachiroptera, те притежават свойството да се ориентират с ехолокация. Те не са единствените животни, които могат да се ориентират по този начин – с ехлокация се ориентират също зъбатите китове, урлтразвуци издават също някои насекомоядни бозайници (като например земеровките, някои птици, които са активни през нощта или обитават входовете на пещери (напр. гуахаро).
Microchiroptera
имат размери от 4 до 16 см. Най-малкия прилеп е Craseonycteris thonglongyai, който тежи 2 грама, тялото му е 3 см, а размаха на крилата му е 15 см. Името му на английски е прилеп "земна пчела". Това е вероятно и най-малкия бозайник в света, съревноваващ се за тази позиция с етруската земеровка. Той е изчезващ вид, който обитава долината на една река в Тайланд, където са оцелели едва 200 индивида и видът е изправен пред изчезване.
Ехолокацията се осъществява с ултразвукови , високочестотни вълни (формират се в ларингса на гласовия апарат). Те се издават през устата или ноздрите. Прилепите, които издават ултразвуковите вълни през ноздрите си, като например подковоносите, имат специални кожести образования. Прилепите улавят отразените от различни обекти ултразвукови вълни (подобно на недоловимо за човека ехо) и "изграждат" в мозъка си триизмерна картина на заобикалящите ги среда.

Кога и от какво са възникнали прилепите?
До моментна няма единно мнение за това. Не са открити фосилни останки от същества преходни между бозайниците, използващи крайниците за ходене и катерене и “ръкокрилите”, използващи ги да летят. По тази причина учените изследват генетичния материал на прилепите, за да открият сходства с други организми.

Фактът, че повечето прилепи са насекомоядни е накарал учените да предположат, че те произлизат от древни насекомоядни бозайници подобни на земеровките. Според някои учени прилепите от групата Megachiroptera са свързани с лемурите (има и летящи лемури, които планират чрез кожна гънка между предните и задните крайници).
Учените предполагат, че прилепите са се появили през еоцена преди 52 - 50 милиона години, когато е имало период на затопляне на климата. Това е довело до разцвет на насекомите, което е допринесло за развитието на уникалните способности на прилепите - да летят и да се ориентират в тъмнината с помощта на ултразвук.
Интересно е, че фосилните останки на първите прилепи от преди 50 млн. години удивитено приличат на днес съществуващите видове.

Поглед “през” тялото на един прилеп
Както се вижда, прилепите имат анатомично сходство с другите бозайници и основната разлика са силно удължените пръсти на "ръката", между които е опъната летателната мембрана. Много други особености на анатомията и морфологията им улесняват летежа и ориентацията в тъмното. 

Как се ориентират прилепите в тъмното?
Прилепите не са слепи. Всъщност те виждат доста добре – даже по-добре от колкото ние виждаме на мръкване. За разлика от нас обаче, те не възпроемат цветовете. Но за да използват прилепите зрението си е необходима някаква, макар и минимална светлина. Как тогава прилепите „виждат” и се ориентират и при пълен мрак?
Още през 1700г., Лазаро Спаланцани открива, че прилепите могат да летят дори в пълен мрак (за разлика от совите, на които е необходимо макар и минимално количество светлина).  По-късно става ясно, че прилепите умеят да издават ултразвуци – звуци с висока честота, недоловими за човешкото ухо. Те се отразяват от предметите и се улавят отново от чувствителните уши на прилепите, като им позволяват да определят местоположението, размера, каква е повърхността на предметите и да по този начин да се ориентират в тъмното. От двете групи прилепи само Microchiroptera могат да издават и да се ориентират с ултразвуци и при пълен мрак. Ултразвуците се формират в ларингса и се излъчват от ноздрите или устата. Освен да се ориентират, ехолокацията служи на прилепите, за  да откриват храната си и да улавят жертвите си.
Нашият слух долавя звуци от близо  20Hz до 15-20 kHz (в зависимост от възрастта на човека). В сравнение, някои прилепи могат да чуват звуци с честота над 110  kHz.
Megachiroptera виждат доста добре  (по-добре от хората на здрачаване), а някои видове долавят дори лъчи от  ултравиолетовия спектър, които са невидими за човека (той е от 100 - 400 нанометра, докато диапазона на видимита светлина – от 380 до 770 нанометра). Много цветове в тропичните гори на Централна  и Южна Америка имат ултравиолетова окраска невидима за човека, но видима за прилепите, които се хранят с нектар и по този начин опрашват цветовете  на тези растения. 

Как и с какво се хранят рилепите?
Прилепите унищожават огромни количества насекоми, много от които са вредители.
   Също като колибрито и пеперудите някои прилепи обичат цветен нектар.
   Булдоговия прилеп от Северна Америка се храни с риба! Ултразвуците проникват дори във водата и му помагат да открие храната си!
   Прилепите вампири се срещат в Южна Америка и се хранят с кръв! Те  летят през нощта и търсят заспали бозайници – пробиват кожата им с острите си зъбки и ближат отделилата се до 20 ml кръв (прилепите не изсмукват кръвта на жертвата, както правят вампирите по филмите - кръвта което поемат е най-много колкото лъжичка течност). Бозайниците не изпитват болка и дори не се събуждат. Също така прилепите вампири не се срещат в Европа (дори и в Трансилвания :), предпочитат да избягват хората и са доста дребни.
    Някои прилепи са хранят с други по-дребни прилепи и дори с  птици. Такъв е напр. Nyctalus lasiopterus - гигантския вечерник, който се среща и у нас. Предполага се, че в някои страни значителна част от храната му са нощномигриращи врабчоподобни птици. Той може да намира птиците в полет без да бъде "разобличен", защото ултразвуците му не се чуват от птиците. 

Прилепите унищожават огромни количества насекоми, много от които са вредители! Едно малко кафяво прилепче, което тежи едва 5 гр. изяжда над 3000 насекоми на вечер и само за един час може да изяде 1200 комара! Така прилепите ни спасяват от вредители в селското стопаство, от комари и прочие. Без тях вероятно насекомите биха превзели планетата ни ;) 

На какви места се срещат прилепите?
Способността да летят е позволила на прилепите да заемат най-разнообразни екологични ниши и да получат най-широко географско разпространение. Те се срещат почти навсякъде и в почти всички местообитания. Даже градовете са гъсто населени с прилепи, а ние често съжителстваме с тях "под един покрив" в домовете си.

Географското разппространение на прилепите е показано в червено (използвано е изображение от сайта http://tolweb.org/Chiroptera/15966, автори Hill and Smith (1984).

Прилепите в населените места
1.5 млн. Mexican free-tailed обитават моста  Congress Avenue в  Остин, щата Тексас в САЩ. Когато строителите на моста са го създали през 1980г., те не са предполагали, че той ще е идеално убежище за прилепите. Когато броят на прилепите нарастнал и при излитането си те изпълвали небето, хората били силно притеснени, но природозащитниците ги убедили, че това е просто  интересно природно явление. Нещо повече, прилепите от моста изяждат от 5 000 до 15 000 килограма насекоми, много от които са вредители.  Днес, този мост е важна туристическа атракция и стотици туристи идват тук специално, за да наблюдават излитането на хилядите прилепи привечер.

В нашата страна прилепите също се срещат в градовете. Въпреки, че често остават незабелязани, те живеят около нас, както врабчетата и гугутките. Научете повече за прилепите в градовете ТУК, и повече за видовете прилепи в България ТУК

Как изглежда едно бебе – прилеп?
Прилепите се възпроизвеждат бавно. Обикновено женските раждат по едно малко на година. В първите дни от живота си те са напълно безпомощни и се нуждаят от помощта на майка си, без която на могат да оцелеят. Бебетата прилепи тежат едва няколко грама. В допълнение на това прилепите достигат полова зрялост едва след няколко години (за разлика от гризачите, които могат да се размножават едва няколко дни след раждането си). Всичко това прави прилепите много уязвими и налага да бъдат взети мерки за тяхното опазване.

Прилепите – грижовни родители
Прилепите са изключително грижовни родители. Малките често се отглеждат в така наречените „детски градини”, където се струпват малките. Майките успяват да открият малкото си дори след хиляди други. При опасност или необходимост майките носят малките със себе си и летят с тях. 

Колко дълго живеят прилепите
“ Най-старият” прилеп, чиято възраст е установена от човека е уловен в Русия. За него със сигурност се знае че е на възраст над 41г.! Учените твърдят, че прилепите живеят 9,8 пъти по-дълго, от колкото е нормално за бозайници с техните размери. По принцип животните с по-малки размери на тялото имат и по-малка продължителност на живота, докато за над 22 вида прилепа е доказано, че живеят над 20 години , а за 6 вида, че живеят над 30 години. Това е своеобразен рекорд, който учените не могат да обяснят.

Още много може да се говори за тези интересни и тайствени животни.
Както виждате, те не са нито толкова страшни, нито причиняват някаква вреда на човека.

Надяваме се с тази информация и с този сайт да събудим у вас интерес към тези животни и вие да станете наши съмишленици в усилията за тяхното опазване!




 
Виж Зелени Балкани във Facebook