Хабитатният модел бе изготвен като дипломна работа за образователна степен Магистър към Централноевропейския Университет в Будапеща, Унгария.
Хабитатният модел бе съставен на базата на литературен преглед на изискванията на белошипата ветрушка към гнездови и хранителни местообитания, консултация с експерти и теренно посещение на действащи колонии на белошипи ветрушки в североизточна Турция. Бяха разработени серия количествени и качествени критерии, които бяха наслагани в GIS среда, за да се установи дали в югоизточна България има места, които биха могли да поддържат възстановена популация от белошипи ветрушки.
Моделът показа, че в пограничната територия с Турция има хабитати, подходящи за белошипа ветрушка. Разгледана бе възможността за естествено разселване на вида от южната ни съседка, като бяха взети предвид най-близките открити колонии при теренната работа в Турция и литературните данни за темповете на разселване. При сравнението на двете възможности, бе препоръчано стартиране на програма за реинтродукцията на вида в района, която би имала най-големи шансове за успех за връщането на вида като гнездящ в България.
Моделът подлежи на развитие и корекции, като ще се радваме на коментари и бележки!
За повече информация:
Елена Кметова – e-mail: ekmetova@greenbalkans.org
Подготовката на хабитатния модел е принос към проект „Консервационни дейности за целеви видове от Директивата за птиците на ЕС - белошипа ветрушка, черен лешояд и царски орел, в основните им местообитания в България”. Проектът се осъществява от Зелени Балкани с финансовата подкрепа на Европейския фонд за регионално развитие на Европейския съюз и от държавния бюджет на Република България чрез Оперативна програма “Околна среда 2007 – 2013 г.” (ope.moew.government.bg), Ос 3 “Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие”: проект № 58301–60-480, договор № 58301 – С – 008, по процедура BG161PO005/08/3/01/05.
Публикацията можете да изтеглите от тук, на английски език: |