В края на август екипът на проект „Живот за белошипата ветрушка“ LIFE19 NAT/BG/001017, изпълняван от Зелени Балкани по програма LIFE на Европейския съюз, за поредна година проведе координирано преброяване на белошипите ветрушки (Falco naumanni) в предмиграционните струпвания на вида.
Едновременно бяха обследвани всички известни към момента места за струпване на вида в България. В мониторинга се включиха и доброволци от Студентски екологичен клуб „BARBATUS“ към Тракийския университет – Стара Загора, както и представители на ФДФФ, Сдружение „Природен парк Сакар“, Александра Попова, Любомир Профиров и Ивайло Борисов.
Над 450 белошипи ветрушки
По време на мониторинга бяха посетени обекти в различни части на страната – в районите на Сакар, Средна гора, Стара планина, Бесапарските ридове, Горнотракийската низина и други места, където видът традиционно се събира преди началото на есенната миграция.
Резултатите тази година са обнадеждаващи. Регистрирани са над 450 белошипи ветрушки, докато през миналата година са отчетени около 270 птици. Това представлява увеличение с цели 67% спрямо предходната година!
Наред с белошипите ветрушки, на част от местата за нощуване са наблюдавани и обикновени керкенези (Falco tinnunculus). Двата вида имат сходна екология и често използват едни и същи места за нощуване в периода преди началото на есенната миграция. Но нашите опитни наблюдатели не пропускат и най-малките детайли и внимателно отчитат както белошипите ветрушки, така и останалите видове, които споделят тези места за нощуване.
Маркираните птици разказват историята на колониите
Особен интерес за изследователите представляват птиците с орнитологични пръстени. Тези маркировки позволяват да се проследи произходът на отделни индивиди и да се установи връзката им с вече известните гнездови колонии. Още по-интересно е, че наред с маркираните птици се наблюдават и множество белошипи ветрушки без индивидуални маркировки. Това повдига важни въпроси за произхода на птиците, които се струпват у нас преди миграция.
Възможно е част от тях да произхождат от все още неизвестни гнездови местообитания в България. Не може да се изключи и вероятността други птици да пристигат от съседни страни, сред които Гърция, Турция и Република Северна Македония. Това показва колко важно е наблюдението на вида да не се ограничава само до известните гнездови колонии, а да обхваща всички подходящи за белошипите ветрушки местообитания, които те използват по време на миграция.
В проследяването на птиците все по-важна роля имат и съвременните технологии. Благодарение на устройствата за сателитно проследяване на Global Messenger специалистите могат да проследяват движението на маркираните птици, да проследяват миграционните им маршрути и по-лесно да локализират местата, на които те се струпват преди началото на миграцията. Така съчетаването на проследяване с дистанционни технологии и преки наблюдения на терен позволява да бъдат откривани и изследвани места, които иначе биха останали трудно забележими.
С какво се хранят белошипите ветрушки по време на миграция?
Мониторингът включва и събирането на погадки – компактни остатъци от непреработена храна, които птиците изхвърлят през устата си. В тях могат да се открият кости, козина, пера и хитинови части на насекоми.Чрез тях екипът ще има възможността да проучи с какво се хранят белошипите ветрушки в този важен за тях период. Преди да поемат на дългия миграционен път, птиците трябва да натрупат достатъчно енергийни запаси, за което е от съществено значение да имат достъп до питателна и богата на енергия храна.
Особено интересен е фактът, че досега не е провеждано специализирано проучване на хранителния спектър на белошипата ветрушка по време на миграция. Предстои да разберем какво точно влиза в менюто им по време на предмиграционните струпвания и доколко наличната храна им осигурява необходимите ресурси за едно изтощително пътуване до зимовищата от над 4000 км само в едната посока.
От успешното завръщане към по-голямата картина
Благодарение на усилията на Зелени Балкани в рамките на проект „Живот за белошипата ветрушка“ в България вече са създадени три отделни и независими една от друга колонии на вида, основно в защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000.
Развитието на тези колонии допринася за увеличаването на националната численост и разширяването на географското разпространение на вида у нас. Това от своя страна поставя допълнителни предизвикателства пред неговото проследяване и опазване. Именно затова мониторингът на предмиграционните струпвания придобива все по-голямо значение. Методиката за проучване на тези струпвания е разработена от екипа на проект „Живот за белошипата ветрушка“ и се прилага успешно за поредна година.
Всяка преброена птица, всяка маркирана ветрушка и всяка събрана погадка добавят още едно парче към пъзела на миграцията и ни помагат да разберем по-добре къде живеят, откъде идват и от какво се нуждаят тези забележителни малки соколчета.
Благодарим на всички доброволци, партньори и природолюбители, които се включиха в преброяването и помогнаха това важно за науката и опазването на природата проучване да бъде възможно!
Едновременно бяха обследвани всички известни към момента места за струпване на вида в България. В мониторинга се включиха и доброволци от Студентски екологичен клуб „BARBATUS“ към Тракийския университет – Стара Загора, както и представители на ФДФФ, Сдружение „Природен парк Сакар“, Александра Попова, Любомир Профиров и Ивайло Борисов.
Над 450 белошипи ветрушки
По време на мониторинга бяха посетени обекти в различни части на страната – в районите на Сакар, Средна гора, Стара планина, Бесапарските ридове, Горнотракийската низина и други места, където видът традиционно се събира преди началото на есенната миграция.
Резултатите тази година са обнадеждаващи. Регистрирани са над 450 белошипи ветрушки, докато през миналата година са отчетени около 270 птици. Това представлява увеличение с цели 67% спрямо предходната година!
Наред с белошипите ветрушки, на част от местата за нощуване са наблюдавани и обикновени керкенези (Falco tinnunculus). Двата вида имат сходна екология и често използват едни и същи места за нощуване в периода преди началото на есенната миграция. Но нашите опитни наблюдатели не пропускат и най-малките детайли и внимателно отчитат както белошипите ветрушки, така и останалите видове, които споделят тези места за нощуване.
Маркираните птици разказват историята на колониите
Особен интерес за изследователите представляват птиците с орнитологични пръстени. Тези маркировки позволяват да се проследи произходът на отделни индивиди и да се установи връзката им с вече известните гнездови колонии. Още по-интересно е, че наред с маркираните птици се наблюдават и множество белошипи ветрушки без индивидуални маркировки. Това повдига важни въпроси за произхода на птиците, които се струпват у нас преди миграция.
Възможно е част от тях да произхождат от все още неизвестни гнездови местообитания в България. Не може да се изключи и вероятността други птици да пристигат от съседни страни, сред които Гърция, Турция и Република Северна Македония. Това показва колко важно е наблюдението на вида да не се ограничава само до известните гнездови колонии, а да обхваща всички подходящи за белошипите ветрушки местообитания, които те използват по време на миграция.
В проследяването на птиците все по-важна роля имат и съвременните технологии. Благодарение на устройствата за сателитно проследяване на Global Messenger специалистите могат да проследяват движението на маркираните птици, да проследяват миграционните им маршрути и по-лесно да локализират местата, на които те се струпват преди началото на миграцията. Така съчетаването на проследяване с дистанционни технологии и преки наблюдения на терен позволява да бъдат откривани и изследвани места, които иначе биха останали трудно забележими.
С какво се хранят белошипите ветрушки по време на миграция?
Мониторингът включва и събирането на погадки – компактни остатъци от непреработена храна, които птиците изхвърлят през устата си. В тях могат да се открият кости, козина, пера и хитинови части на насекоми.Чрез тях екипът ще има възможността да проучи с какво се хранят белошипите ветрушки в този важен за тях период. Преди да поемат на дългия миграционен път, птиците трябва да натрупат достатъчно енергийни запаси, за което е от съществено значение да имат достъп до питателна и богата на енергия храна.
Особено интересен е фактът, че досега не е провеждано специализирано проучване на хранителния спектър на белошипата ветрушка по време на миграция. Предстои да разберем какво точно влиза в менюто им по време на предмиграционните струпвания и доколко наличната храна им осигурява необходимите ресурси за едно изтощително пътуване до зимовищата от над 4000 км само в едната посока.
От успешното завръщане към по-голямата картина
Благодарение на усилията на Зелени Балкани в рамките на проект „Живот за белошипата ветрушка“ в България вече са създадени три отделни и независими една от друга колонии на вида, основно в защитени зони от европейската екологична мрежа Натура 2000.
Развитието на тези колонии допринася за увеличаването на националната численост и разширяването на географското разпространение на вида у нас. Това от своя страна поставя допълнителни предизвикателства пред неговото проследяване и опазване. Именно затова мониторингът на предмиграционните струпвания придобива все по-голямо значение. Методиката за проучване на тези струпвания е разработена от екипа на проект „Живот за белошипата ветрушка“ и се прилага успешно за поредна година.
Всяка преброена птица, всяка маркирана ветрушка и всяка събрана погадка добавят още едно парче към пъзела на миграцията и ни помагат да разберем по-добре къде живеят, откъде идват и от какво се нуждаят тези забележителни малки соколчета.
Благодарим на всички доброволци, партньори и природолюбители, които се включиха в преброяването и помогнаха това важно за науката и опазването на природата проучване да бъде възможно!
