Напусна ни Росен Алексов. Светла му памет!
Най-искрените ни съболезнования на всички, които го познаваха и обичаха истински.
Роската или Риоската, както стана известен след започване на работа в РИОСВ беше ярка и запомняща се личност.
По време на следването си в Пловдивския университет, със сигурност беше най-открояващата се личност сред студентите от биологическия факултет: придобиваше най-новата излязла литература в зоологията, но я и четеше..; поддържаше контакти с полевите зоолози от цяла България; упорито и педантично работеше по дипломната си работа за рибарниците „Звъничево“.
Неуморен организатор на ежегодните орнитологични експедиции по река Марица – от ремонта на понтона, до осигуряване на прехраната и спазване на графика.
Идеалист и ентусиаст. Прегръщаше и най-невероятната идея, стига да я хареса и възторжено работеше за нейното изпълнение.
Изследовател. Закърмен с орнитологията на Рупите, от Митко Рупски, беше пръв помощник на доц. Даракчиев по темата за рибоядните птици и сред най-активните участници в полевия мониторинг.
Перфекционист. С каквото се захванеше, било акваристика, било ферма за пепелянки, го правеше по най-професионалния и перфекционистки начин. Напоследък се занимаваше с лозарство и винарство, където предполагаме е подходил в характерния за него стил.
Безкомпромисен защитник на българската природа. Сред хората броящи се на пръсти, които създадоха Зелени Балкани. Дело, в което вложи много енергия, лично време и финансови средства. Активен участник в събирането на подписка в биологическия факултет на ПУ срещу използването на отрови срещу полевките, събира на терен доказателства за опустошителния ефект от прилагането им, участва в дефилето с мъртви врани по пловдивската главна – от партийния дом, през Джумаята, та пред биологическия факултет на ПУ (една година преди демокрацията). Самото учредителното събрание на Зелени Балкани се проведе в неговата квартира. Активен участник в подписката за недопускане предаването на бай Тошовите резиденции за ловен туризъм, разлепваше позиви по партийния дом, за което бе прибран да дава обяснения в полицията. Участваше в първите протести на Черни Осъм и много, много други. Яхнал вярното симсонче, беше автономна бойна единица готова и способна да реагира на всеки подаден сигнал. Редовен участник в консервационните бригади на Поморийско езеро. По-късно, на работното си място, като служител на РИОСВ Благоевград, беше абсолютно безкомпромисен в прилагането на природозащитното законодателство!
Прям и откровен. Каквото му беше на акъла, това му беше и на устата. За съжаление в обществото на хората това не е качество, което се харесва и с което можеш да прогресираш… особено пред началниците.
Енергичен, но и безкрайно скромен – такъв ще остане в нашите спомени. И сега, когато търсим негови снимки – много трудно откриваме такива. Има безброй снимки правени от него, но не и такива, на които да е в близък план, все е на общи снимки. Молим, който намери негови снимки да ни ги изпрати, за да ги качим тук.
Съжаляваме, че не можахме да те спасим.
Дълбоко скърбим, че в забързания ни живот, не намерихме време да те изпратим в последният ти земен път подобаващо.
Ще останеш в сърцата ни завинаги!
Ще очакваме да се срещнем отново там горе.
Поклон!
От приятели, съквартиранти, съмишленици и всички, които го обичаха.
Най-искрените ни съболезнования на всички, които го познаваха и обичаха истински.
Роската или Риоската, както стана известен след започване на работа в РИОСВ беше ярка и запомняща се личност.
По време на следването си в Пловдивския университет, със сигурност беше най-открояващата се личност сред студентите от биологическия факултет: придобиваше най-новата излязла литература в зоологията, но я и четеше..; поддържаше контакти с полевите зоолози от цяла България; упорито и педантично работеше по дипломната си работа за рибарниците „Звъничево“.
Неуморен организатор на ежегодните орнитологични експедиции по река Марица – от ремонта на понтона, до осигуряване на прехраната и спазване на графика.
Идеалист и ентусиаст. Прегръщаше и най-невероятната идея, стига да я хареса и възторжено работеше за нейното изпълнение.
Изследовател. Закърмен с орнитологията на Рупите, от Митко Рупски, беше пръв помощник на доц. Даракчиев по темата за рибоядните птици и сред най-активните участници в полевия мониторинг.
Перфекционист. С каквото се захванеше, било акваристика, било ферма за пепелянки, го правеше по най-професионалния и перфекционистки начин. Напоследък се занимаваше с лозарство и винарство, където предполагаме е подходил в характерния за него стил.
Безкомпромисен защитник на българската природа. Сред хората броящи се на пръсти, които създадоха Зелени Балкани. Дело, в което вложи много енергия, лично време и финансови средства. Активен участник в събирането на подписка в биологическия факултет на ПУ срещу използването на отрови срещу полевките, събира на терен доказателства за опустошителния ефект от прилагането им, участва в дефилето с мъртви врани по пловдивската главна – от партийния дом, през Джумаята, та пред биологическия факултет на ПУ (една година преди демокрацията). Самото учредителното събрание на Зелени Балкани се проведе в неговата квартира. Активен участник в подписката за недопускане предаването на бай Тошовите резиденции за ловен туризъм, разлепваше позиви по партийния дом, за което бе прибран да дава обяснения в полицията. Участваше в първите протести на Черни Осъм и много, много други. Яхнал вярното симсонче, беше автономна бойна единица готова и способна да реагира на всеки подаден сигнал. Редовен участник в консервационните бригади на Поморийско езеро. По-късно, на работното си място, като служител на РИОСВ Благоевград, беше абсолютно безкомпромисен в прилагането на природозащитното законодателство!
Прям и откровен. Каквото му беше на акъла, това му беше и на устата. За съжаление в обществото на хората това не е качество, което се харесва и с което можеш да прогресираш… особено пред началниците.
Енергичен, но и безкрайно скромен – такъв ще остане в нашите спомени. И сега, когато търсим негови снимки – много трудно откриваме такива. Има безброй снимки правени от него, но не и такива, на които да е в близък план, все е на общи снимки. Молим, който намери негови снимки да ни ги изпрати, за да ги качим тук.
Съжаляваме, че не можахме да те спасим.
Дълбоко скърбим, че в забързания ни живот, не намерихме време да те изпратим в последният ти земен път подобаващо.
Ще останеш в сърцата ни завинаги!
Ще очакваме да се срещнем отново там горе.
Поклон!
От приятели, съквартиранти, съмишленици и всички, които го обичаха.
