Становища

default

Становище относно: Изграждане на кариери за добив на варовици и доломити в концесионна площ "Кереч Търла" разположена в землището на с. Едрево, общ. Николаево, с. Оряховица и с. Братя Кунчеви, общ. Стара Загора

20.07.2021

ДО МЕДИИТЕ

Сърнена Средна гора, макар и с малко по площ защитени територии, е планина с много високо биологично разнообразие. Голяма част от видовете растения, гъби и животни са в процес на интензивно проучване в момента, по проект на научен журнал ZooNotes (Пловдивски Университет „П. Хилендарски“, http://www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg/Suppl%209_Sarnena.html, http://www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg/Suppl%2010_Sarnena.html).

Местообитания и растителност. Местообитанията в района са разнообразни, като са характерни както ксерофилни, субмедитерански съобщества, така и типични умереноконтинентални. Преобладават широколистни дъбови гори, примесени с източен габър в комбинация с неголеми пасищни ливади и храсталаци. В района на селата Оряховица и Дълбоки, в планината се наблюдават три от всички четири зони на растителността установени в Средна гора: 1. Зона на драката (Paliurus - зона); 2. Зона на дъба (Quercus – зона); 3. Зона на бука (Fagus – зона). От азоналната растителност се наблюдават крайречни гори и храсталаци, с елементи на заливни гори с преобладаване на повет (Clematis vitalba), върби (Salix alba, S. fragilis, S. caprea), различни видове къпини (Rubus spp.), чобанка (Petasites sp.) и малки площи с папур (Thypha sp.).

В ждрелото над с. Дълбоки се намира единствената пещера в района, в която са установени троглофилни и стигобионтни видове животни. Налична е изворна, питейна вода, която е каптирана за нуждите на селото. Един вид водно ракообразно от пещерните води, вероятно е ендемит за района, а може би и нов за науката вид. По скалите в ждрелото има уникална за района хазмофитна растителност, която не се среща на други места в Сърнена гора.

Редки видове растения са: Oryzopsis holciformis, Rumex tuberosus, Silene trinervia, Lathyrus aureus, Hypericum hirsutum, Amelanchier oveli, Carex depauperata, Ophris cortuna, Iris sintenisii, Cyclamen hederifolium, Fritilaria pontica, Ruscus aculeatus, Himanthoglossum hircinum, Bupleurum flavum, Dianthus moesiacus, Echinops ritro, Digitalis viridiflora, Paeonia peregrina, Bupleurum rotundifolium, Erytronium dens-canis, Asparagus officinalis, Lilium mortagon, Anacamptis pyramidalis.

Безгръбначни. До момента са установени над 2000 вида безгръбначни животни, известна част от които са локални ендемити, реликти или пък с единствено известно находище в страната в района на Сърнена гора. По текущия проект на ZooNotes, като актуална информация, до сега са установени (потвърдени от стари проучвания или нови за района) над 900 вида: Cestoda (55 species), Annelida: Lumbricidae (21 вида), Tardigrada (9 вида), Mollusca (112 вида), Decapoda (4 вида), Protura (6 вида), Diplura (4 вида), Mecoptera (4 вида), Dermaptera (4 вида), Diptera (65 вида), Plecoptera (9 вида), Psocoptera (35 вида), Coleoptera: Carabidae (175 вида), Odonata (26 вида), Hymenoptera: Formicidae (61 вида), Lepidoptera (333 вида) и Coleoptera: Cerambycidae (98 вида). Нови за фауната на България са: Protura (5 вида, от които един нов за науката), Mecoptera (1 вида), Psocoptera (1 вида), Lepidoptera (1 вида). Проучванията продължават и в момента.

Земноводни и влечуги. Района е важно находище, с висока популация на Дъждовника (Salamandra salamandra). В по-ниските части са установени Южен гребенест тритон (Triturus karelinii) и Обикновен (малък) тритон (Lissotriton vulgaris vulgaris). В реките на селата Оряховица и Дълбоки се размножават 7 вида жаби: Зелена (Pseudepidalea viridis) и Голяма крастава (Bufo bufo), Голяма и планинска водна (Rana temporaria), Дървесна жаба (Hyla arborea), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata) и Горска дългокрака жаба (Rana dalmatina). От влечугите – Шипоопашата сухоземна костенурка (Eurotestudo hermanni), Късокрак гущер (Ablepharus kitaibelii), Слепок (Anguis fragilis), Ивичест гущер (Lacerta trilineata), Стенен гущер (Podarcis muralis), Кримски гущер (Podarcis tauricus), Голям стрелец (синурник) (Dolichophis caspius), Смок мишкар (Zamenis longissimus), Пъстър смок (Elaphe sauromates), Медянка (Coronella austriaca), Сива водна змия (Natrix tessellata), Обикновена водна змия (Natrix natrix), Пепелянка (Vipera ammodytes).

Птици. По реката над с. Оряховица е установено гнездене на белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos). Региона е местообитание на Скален орел (Aquila chrysaetos) вероятно единственото за източната част на Сърнена средна гора. Установени са и редица други редки и защитени видове като от разред Соколоподобни (Falconiformes)  - Осояд (Pernis apivorus), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Малък креслив орел (Clanga pomarina), Орел змияр (Circaetus gallicus), Обикновен мишелов (Buteo buteo), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus). От Совоподобни (Strigiformes), Горската ушата сова (Asio otus), Горската улулица (Strix aluco), Евразийски чухал (Otus scops), Домашната кукумявка (Athene noctua). От Врабчоподобни (Passeriformes) разнообразието е изключително голямо. На територията се срещат по – голямата част от род синигери (Paridae). От Дроздови (Turdidae), Черногушото ливадарче (Saxicola torquata) и Ръждивогушото ливадарче (Saxicola rubetra). Също Водният кос (Cinclus cinclus), Планинската стърчиопашка (Motacilla cinerea) и Бялата стърчиопашка (Motacilla alba). От Мухоловкови (Muscicapidae) - Полубеловратата мухоловка (Ficedula semitorquata). От Семейство Сврачкови/Laniidae - Червеногърбата сврачка (Lanius collurio) и Червеноглава сврачка (Lanius senator). От Авлигови (Oriolidae) - Евразийската авлига (Oriolus oriolus). От Врановите Гарван гробар (Corvus corax).

Бозайници. Установени са 60 вида бозайници, като някои са с висок природозащитен статус. Реките в селата Оряховица и Дълбоки са местообитание на видра (Lutra lutra). Откритите площи – тревни терени с храсти са едно от двете известни находища на пъстър пор (Vormela peregusna) в района на Сърнена гора. В района могат да се срещнат почти всички видове прилепи, известни за страната. В района на с. Оряховица е установена и етруската земеровка (Suncus etruscus).

Реализирането на инвестиционно намерение вероятно ще окаже изключително негативно въздействие върху биоразнообразието в района на бъдещата кариера.

Подготвил становището – доц. д-р Дилян Георгиев, Биологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”.

За повече информация:
Доц. д-р Дилян Георгиев – 0887331002, diliangeorgiev@gmail.com
Ивайло Клисуров – 0886570052, iklisurov@greenbalkans.org