Новини

Загина черният лешояд Острава!

***
25.02.2019 г.

Приятели, с огромно съжаление ви съобщаваме, че един от трите черни лешояда - първите птици от вида, пуснати от нас на свобода, като част от прорамата за възстановяването му в страната е мъртъв!

Черният лешояд наречен Острава беше кръстен на чешкия зоопарк, който я предостави безвъзмездно за целите на програмата за възстановяване на вида в България.

Птицата бе открита мъртва на 16.02.2019 г. от доброволци на Гръцкото орнитологично дружество, след като тревожните данни от предавателя показаха, че в продължение на три дни Острава не се е движила. Това ни накара спешно да потърсим съдействието на нашите гръцки колеги от Гръцкото орнитологично дружество със съдействието на Фондацията за опазване на лешоядите. Проверката осъществена на терен, за съжаление показа, че птицата не бедства, а е загинала. По данните за теглото на птицата, беше предположено, че тя е била в добро здраве и смъртта ѝ е настъпила внезапно и по неестествени причини. Предвид факта, че най-голяма заплаха за лешоядите представляват отровните примамки, птицата беше подложена на изследвания и за съжаление първоначалното предположение се потвръди днес от направените анализи.
 
ПРЕДИСТОРИЯТА
Трите птици - Острава, Боян и Рига бяха освободени в изкуствено гнездо - така наречения хак в края на юли 2018 г. в Източна Стара планина. Острава беше доставена лично от екип на зоопарка Острава в Чехия, където е излюпена и отгледана до 90-дневна възраст. Преди да бъдат освободени птиците бяха маркирани, като за целта им бяха поставени сателитни предаватели, цветни пръстени и бяха избелени част от перата им. Това позволява тяхното проследване във всеки един момент, както и различаването им при пряко наблюдение от разстояние. По време на специална церемония, птиците бяха символично дарени от зоопарковете на българското Министерство на околната среда и водите, което беше представено от г-н Валери Георгиев, началник отдел „Биоразнообразие” към Националната служба за защита на природата.  След това, от своя страна, той предаде птиците на Проект „Светло бъдеще за черния лешояд“, в лицето на Елена Стоева – Ръководител на проекта.
 
След церемонията птиците бяха настанени в изкуствено гнездо – така наречения хак в района на Източна Стара Планина. Там бяха подхранвани, без да виждат хора, докато отраснат и сами отлетят от гнездото. Трите черни лешояда бяха първите от вида си, които са освободени в дивата природа, след като видът е изчезнал от България в средата на ХХ век. Адаптирането им към дивата природа беше голямо предизвикателство, но завърши успешно и птиците се научиха да летят и сами да търсят хранат си.

Методологията, по която се връщат птиците в природата е тествана от години в други европейски страни като Франция и Испания, където благодарение на нея е била възстановена популацията на вида. В международен план се полагат значителни усилия за възстановяване на популациите на лешоядите, поради уникалната екологична роля, която изпълняват. Те са истински санитари на дивата природа, които унищожават напълно труповете на домашни и диви животни и по този начин възпрепятстват разпространението на заболявания. Те също така напълно заместват функцията на екарисажите, като по този начин пестят милиони на икономиката, частните стопани и животновъдите, а също така допринасят за спестяването на много въглеродни емисии, отделяни при изгарянето и транспортирането на животни от цялата страна до екарисажите.

Изказваме благодарност на екипа на Гръцкото орнитологично дружество за действията за издирване на птицата и за предприетите действия за издирване на извършителя на криминалното деяние с цел превенция на бъдещи такива посегателства. Благодарни сме и на Фондацията за опазване на лешоядите за методологичната и логистична помощ по решаване на случая.
 
Пътят на миграцията на Острава и как достигна до лобното си място

12.11.2018г. Преди три дни Острава се премести от Котел към „Сините камъни” заедно с група белоглави лешояди и посети мястото за хранене, управлявано от Зелени Балкани. От ден на ден тя се придвижва на запад, следвайки планинските склонове на Стара планина - подобно на Рига преди месец. Така че, сега следим движенията ѝ и се надяваме, че ще намери пътя към подходящи места за зимуване. 

14.11.2018г. Острава продължи миграцията си към Югозападна България и сега е недалеч от Благоевград. Христо Пешев я посети тази сутрин, за да види дали е добре и дали пътува сама. Има добър шанс да я видим скоро в Кресненското дефиле (където сега присъстват 50+ белоглави) или в Македония.

06.12.2018г. Острава все още е проблематична. Тя прекара доста време на полуостров Халкидики в Гърция, където е била застигната от лошо време – силен вятър и валежи от дъжд. След това пресече повече от 70 километра от открито море, за да стигне до континентална Гърция. В следващите 2 дни директно се премести в най-южния край на Пелопонес. Жалко е, че не е избрала източния ръкав на Пелопонес, където се намират нашите колеги, които помогнаха на Рига преди месец. Не е сигурно, колко дълго не се е харнила. Предавателят на птицата вероятно е покрит с пера и не се зарежда достатъчно добре, за да получаваме данни по-често и по този начин да засечем всяко нейно хранене (ако се случи такова). Затова продължаваме да наблюдаваме и ще видим дали скоро ще организираме спасителна мисия.

На 9.12.2018г. получихме признаци, че Острава се храни в дивата природа на Пелопонес. Птицата посещава необичайно място на 8 км северно от едно от местата ѝ за нощувка и се връща за нощувка на юг. Днес по обяд  тя отново отиде на необичайното място, където беше и вчера. Следобед се върна на второто най-често използвано място за нощувка в района. Това че, нощува на традиционни места, посещава едно и също място на повече от 8 км два пъти за два дни, заедно с факта, че започна да лети късно през деня, показва, че птицата  приема храна и е в добро състояние.
 
До 12.02.2019г. Острава редовно намираше храна и се придържаше към планинския район в южен Пелопонес, докато не попадна на злощастната отровна примамка, след консумацията на която, приключи жизненият ѝ път. С този случай се потвърдиха до голяма степен опасенията, че възстановяването на черният лешояд няма да бъде лесно и за пореден път бяха попарени надеждите на много приридозащитници на Балканите.
 
Вижте картата с посочените места по-долу.

Контакти:
Ивелин Иванов - Ръководител на проект Светло бъдеще за черния лешояд LIFE14 NAT/BG/649,
моб. тел.: 0887589995; e-mail: iivanov@greenbalkans.org



Зелени балкани

Хищни птици

ФДФФ