Заплахи

Видът е изчезнал от страната поради комплекс от фактори, които са въздействали с различна интензивност в различни периоди. Преследването на грабливите птици, като “вреден дивеч” в средата на ХХ век, използването на отровни примамки за борба с хищници, унищожаване на местообитанията (изсичане на старите гори), редуциране на хранителната база поради промени в начина на стопанисване и завишаване на ветеринарно-санитарните изисквания в животновъдството. Най-голямо значение обаче за изчезването не само на черния лешояд, но и на брадатия лешояд, и критичното намаляване на числеността на белоглавия и египетския лешояд има добре организираната на държавно ниво, дългосрочна и повсеместна кампания за тровене на хищници в периода 1958–1970 г., като по инерция тровенето на хищници продължава до 1990.
В момента голяма част от гореописаните фактори са поставени под контрол. Употребата на отровни примамки е забранена, а грабливите видове птици са строго защитени. Създадени са защитени територии, които опазват ценни местообитания за много застрашени видове, включително лешоядите. Хранителната база, вследствие на пазарни и социалноикономически особености е далеч от потенциала на района, но пък има решение на Европейската комисия, адаптирано и от българските ветеринарни власти, с което се разрешава подхранването на лешояди.


* Въпреки строгите режими на защита и днес ставаме свидетели на бракониерски отстрел на защитени видове птици. Такъв е случаят с Ултрон, отстрелян през 2020 г.


Друга заплаха са опасните далекопроводи, застрашаващи лешоядите от токов удар или сблъсък с електропреносните линии. 
Днес основният лимитиращ фактор за възстановяване на популацията на черния лешояд, е критично ниският брой на индивидите на популацията му в района (само 31 дв. в Дадя, Гърция).