Новини

Балкански проект за борба с отровите: на фокус - Хърватия

Балкански проект за борба с отровите: на фокус - Хърватия

07.12.2018
Миналата седмица колегите от Фондацията за опазване на лешоядите публикуваха първо по рода си проучване на употребата на незаконни отрови на балканския полуостров, в което се посочва, че около 2,300 лешояда са загинали за последните 20 години в резултат от подобни практики. Работата по балканския проект за борба с отровите включва проучване на историческата и съвременната ситуация по отношение на отровителските практики във всяка от страните, партньори по проекта. Първата от които е Хърватия.

Употребата на отрови в Хърватия
Незаконните практики на отровителство в дивата природа са оказали значително влияние върху лешоядните популации в страната и се считат за една от главните причини за изчезването на черния и египетския лешояд. Въпреки забраната му с Националния ловен акт от 1972, се счита, че около 300-500 белоглави лешояда са загинали в последните 50 години в следствие на отровителство. Между 1985 и 2013, 159-190 белоглави лешояда са загинали в следствие на подобни практики.

Защо се употребяват отрови в Хърватия?
Главната причина за смъртността на лешоядите в Хърватия е целевата употреба на отрови за борба с големите хищници като чакали, вълци и мечки. С намаляването на популацията на белоглави лешояди и ограничаването на колониите до Кварнерските острови ситуацията се изостря когато през 1980 започва интродуцирането на глигани за ловни цели, което води до значителни загуби на добитък. Заради неприлагането на закона и отказа на ловците за отстраняване на интродуцирания вид, фермерите започват да прилагат отровителски практики, оставяйки наръсени с отрова трупове на овце - основната храна на белоглавите лешояди. Между 1996 и 2013, 157 белоглави лешояда са приети в Спасителния център за белоглави лешояди в Бели на о. Црес със симптоми на отравяне, 31 от които са умрели, 12 от тях са проявявили остри неврологични симптоми. В същия период, 59 лешояда са открити мъртви, включително 17 птици част от най-масовия отровителски инцидент на остров Раб през 2004.
Благодарение на съвместната работа на неправителствени организации и отговорните институции в страната съществуват систематични данни за смъртността при лешоядите. Токсикологичните анализи на 39 процента от откритите птици разкриват, че най-често използваните токсични субстанции са карбофуран, метомил и делтаметрин.

Борбата с отровителството в Хърватия
Хърватия има строго законодателство що се отнася до употребата на отровни субстанции в дивата природа и отровителството се счита за незаконно, наказуемо от закона деяние.
Между 2001 и 2010 консервационното дружество за защита на хищните птици Грифон, фокусира усилията си върху организиране на анти-отровителска кампания за повишаване на обществената информираност по проблема, обхващаща широк кръг от стейкхолдъри като неправителствени организации за защита на природата, овчари, полиция, инспекции за защита на околната среда и Ветеринарния университет в Загреб. Работата на Грифон през тези 10 години е свързана с премахването на интродуцираните видове на Кварнерските острови, съвместно с местни фермери, включително организиране на протести на фермери от Раб, Крък и Црес за да принудят правителството да предприеме необходимите мерки.
По настоящем Национална анти-отровителска работна група, включваща представители от Министерството на околната среда и енергетиката, Инспектората по околната среда, Агенцията за околната среда, Министерството на селското стопанство-Дирекция „Горско стопанство и лов”, Центъра за съдебномедицински изследвания (част от Министерството на вътрешните работи), Ветеринарен институт, Хърватско ловно сдружение, Публична институция „Природа” и Хърватско дружество за защита на птиците и природата, работи по преодоляване на проблема, планирайки конкретни препоръки за борбата с незаконното отровителство.

Лешоядите в Хърватия
От четирите вида лешояди в Европа, само белоглавия все още се среща в Хърватия. Черният и египетският лешояди са се размножавали в страната, но в резултат от широкоразпространените незаконни отровителски практики вече не се срещат на територията ѝ. Белоглавият лешояд, който някога се е срещал почти навсякъде в страната, сега може да се види само на Кварнерските острови Црес, Крък, Плавник, Пръвич и Раб. От малка популация, съставена от около 60 двойки през 1990-те, през 2017 популацията достига 108 размножителни двойки.

Балкански проект за борба с отровите
Употребата на отровни субстанции като забранения отровен пестицид Карбофуран и примамки, наръсени с подобни субстанции в природата е един от най-разпространените методи за борба с хищниците в света, както се посочва в Плана за действие за опазване на лешоядите. За последните 20 години общо 465 лешояда са отровени в 227 отделни инцидента, изчислено е, че общо 2,300 лешояда са станали жертва на отравяне от 1998 насам.
Балканския проект за борба с отровите е интернационална инициатива, която обединява организации, посветени на опазването на дивата природа, правителствени агенции и други заинтересовани страни като ловни дружества, фермери и учени, от пет балкански страни в борбата с незаконните отровителски практики.
Финансиран от фондация Mava, целта на проекта е да осигури продължителна ангажираност на отговорните национални правителствени организации на Балканите в борбата с незаконните отровителски практики и да подобри капацитета им да им противодействат, както и вземане на необходимите мерки за защита на лешоядните птици.
Балканският проект за борба с отровите е сътрудничество между Фондацията за опазване на лешоядите, Албанското орнитологично дружество (АОS), PPNEA-Защита и опазване на околната среда в Албания, Орнитологично дружество “Naše ptice”, Асоциация BIOM, Елинско орнитологично дружество - HOS, Македонско екологично дружество-MES.
Балканския проект за борба с отровите допринася директно за изпълнението на плана за действие за опазване на лешоядите, тъй като включва изпълнение на анти-отровителски дейности в Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция и Македония и надгражда работата на Балканите от последното деситилетие, част от Балканския план за опазване за лешоядите.

Източник: