Новини

МАРТ – месец на белоглавия лешояд

МАРТ – месец на белоглавия лешояд

01.03.2020
Спомняте ли си юли 2019-та? Тогава Ви запознахме с белоглавия лешояд (Gyps fiulvus) и нашата работа за неговото опазване и възстановяване. Тази година ще си припомним малко по-рано защо този вид е толкова важен за фауната изобщо.

Както всяко творение на природата и лешоядите имат своето важно място в екосистемите. Наричаме ги още "санитарите на природата", т.к. предотвратяват разпространението на болести от умрелите животни. Точно така! Както всички останали лешоядни птици, белоглавият лешояд се храни с труповете на умрели животни и по този начин спира разпространението на зарази сред стадата. Всичко това е възможно благодарение на тяхната уникална биология – имат изключително ниски стойности на рН в стомаха си, а почти изцяло киселата среда спомага за убиването на развилите се в загниващото месо бактерии, освен за самото смилане на храната.
Белоглавият лешояд е едра и впечатляваща птица, но за съжаление е вписан като Застрашен (Endangered) в Червената книга на Република България, като попада под защитата и на редица национални и международни нормативни актове.

Историята на белоглавия лешояд в България: В края на ХІХ век белоглавият лешояд е бил широко разпространен и многоброен в България, със 17 сигурни находища. Век по-късно, вследствие основно на загуба на хранителна база, използване на отровни примамки за хищници, масово преследване и загуба на местообитания се счита, че белоглавият лешояд е изчезнал като гнездящ от страната. През 1978 г. се открива колония от 9 възрастни и 19 млади птици и едва едно-две активни гнезда в Източни Родопи. През 90-те години започват усилия на природозащитни организации за стабилизирането числеността на белоглавия лешояд в България – изграждане на площадки за изкуствено подхранване, редовно снабдяване с храна, проучвания за елиминиране на заплахите, превенция използването на отрови, работа с местното население и др. Освен на територията на Източни Родопи, природозащитници работят за възстановяването на белоглавите лешояди и в другите райони, където преди са се срещали – Западна и Източна Стара планина, Западни Родопи, Кресна, Врачански Балкани.

Днес, заплахите за вида не се различават много от тези в миналото. Най-голям си остава проблемът с отровите – през 2017 г. станахме свидетели на почти напълно изтровената реинтродуцирана колония на белоглав лешояд в Кресненското дефиле, през 2019 г. в района на Искърското дефиле загинаха освен белоглави лешояди и скален орел, а в началото на февруари тази година, бе регистрирано масово отравяне на лешояди в съседна Гърция.

Консервационната програма на Зелени Балкани за опазване на лешоядите се осъществява от 1991 г. и включва:
• проучвания на подходящи местообитания и райони за опазване и реинтродукция на лешояди;
• изкуствени подхранвания на площадки в Източни и Западни Родопи, както и в Източна Стара Планина;
• поставяне на изкуствени гнезда;
• кампания срещу използването на отровни примамки за наземни хищници;
• поощряване развитието на екстензивно животновъдство в целевите райони;
• опазване и възстановяване на приоритетни хабитати;
• информационни кампании;
• проследяване на маркирани с предаватели птици;
• разработване на стратегии и планове за реинтродукция на лешоядите.
 
Можете да научите повече за белоглавите лешояди ТУК, както и на нашите Фейсбук и Инстаграм страници през целия март месец – #MonthofGriffonVulture.

За контакти:
Ивелин Иванов – Ръководител на дейността за белоглавия лешояд - моб. тел. 0887 589995; e-mail: iivanov@greenbalkans.org
Елена Стоева – Ръководител проект „Натура 2000 в България – Нови хоризонти” - моб.телефон: 0887574699, e-mail: etilova@greenbalkans.org