Новини

Mесец септември посветен на царския орел

Mесец септември посветен на царския орел

01.09.2020
Месец септември е посветен на царските орли - „повелител на бурите”, както хората са го наричали в миналото.

Описание на вида
Царският орел (Aquila heliaca Savigny, 1809), наричан още кръстат орел, е един от най-едрите видове орли в България. Дължината на тялото достига 72–84 cm, а размахът на крилете – 180–215 cm. Женската е по-едра от мъжкия, като ♂ достигат до 2,4–2,7 kg, а ♀ 3,1–4,5 kg. Възрастните са с тъмно кафяво оперение с две бели петна на раменете и златисто оцветяване на врата и шията. Опашката е сравнително по-къса от на скалния орел (Aquila chrysaetos) и с оцветена в сиво основа. Младите птици са със светло кафяво оцветяване и тъмни махови пера (Cramp & Simmons 1980).

Според литературни данни, в края на 19 век в България е имало 1824 гнездови двойки (Petrov et al. 1996). Царският орел е бил една от най-често срещаните птици, като е предпочитал за гнездене единични големи дървета в средата на обработваеми ниви, в близост до населени места. В днешно време популацията на царския орел се оценява на около 25–30 двойки (Demerdzhiev et al. 2011), а известните сигурни гнездящи двойки през 2008 са едва 18. Към 2020г. са открити 34 двойки царски орли.

Тази тревожно ниска численост определя и природозащитния статус на царския орел.

Над 90% от популацията на царския орел в България е съсредоточена в района на Сакар планина и Дервентски възвишения. Тези райони са се превърнали в последните крепости на местообитание на тази величествена и красива птица.

Заплахи
Основните заплахи, довели вида до ръба на изчезване са сходни на тези и при останалите видове хищни птици – загубата на гнездови и ловни местообитания, бракониерски отстрел, залагане на отровни примамки, токов удар и сблъсък с елетропреносната мрежа, безпокойство от страна на хората, ограбването на гнезда и нелегална търговия.

Размножаване 
Царският орел е моногамен вид. Достигат полова зрялост на 4 годишна възраст. Двойката е силно привързана към гнездовата територия, като някои от гнездовите находища са заемани от царския орел в продължение на много години. Брачните игри започват през февруари и са най-интензивни през март. Състоят се в издигане на птиците във въздуха и рязко пикиране със свити крила до определена точка и бързо издигане по инерция.

Изграждат големи гнезда от клечки, които са разположени на дърво, обикновено близо до върха или на електрически стълб. За гнездене царският орел предпочита единични високи дървета, растящи отделно или сред ивици растителност покрай реки, в плитки долове, както и групи от дървета в края на гората или близо до поляни, често в непосредствена близост до селища, пътища и обработваеми площи.

Гнездото се строи от двете птици и е разположено на дървета на височина най-често от 7 до 26 m от земята. Изградено от сухи клони и е с размери от 120 до 220 cm и дебелина от 30 до 90 cm. Гнездата се обитават само през пролетта и лятото. Люпилото обикновено се състои от 2, а по-рядко 1 или 3 яйца. Мътят и двете птици, а инкубационният период продължава 43 дни. Малките напускат гнездото след втората половина на юли и началото на август. Известно време те се връщат за нощуване в него или остават наоколо, като родителите продължават да ги хранят. Птиците остават в гнездовия си район до втората половина на септември – края на октомври.
 
Мерки за опазване
Работата на Зелени Балкани за мониторинга, проучването и опазване на царския орел в България, датира от 80-те години с откриването на първите две гнездящи двойки за района на Сакар. Следват редица проучвания и редовен мониторинг на всички известни гнезда, експедиции за локализиране на нови гнезда на царски орел, проучване на подходящите райони за гнездене и определяне на лимитиращите фактори.
 
Консервационните дейности включват още
  • Охрана и наблюдение на гнезда по време на размножителния период на птиците, с цел предотвратяване изземване на яйца и малки от бракониери, безпокоенето на птиците, изсичане на дърветата, на които са разположени гнездата. Наблюденията спомагат за осигуряването на ценна научна информация за поведението и екологията на вида, които са от огромно значение за неговото опазване.
  • Залесяванията допринасят за преодоляване на един от основните лимитиращи фактори за разпространението на вида – липсата на подходящи за гнездене дървета. Опитът, заимстван от други страни показва, че поставянето на изкуствени гнезда допринася за привличане на птиците и загнездването им в даден район;
  • Маркиране на индивиди с цветни прътени, радиопредаватели и GPS предаватели за проследяване движението и миграцията на царските орли;
  • Провеждането на научни изследвания за хранителния спектър, биологията, поведението и екологията на вида;
  • Образователни кампании с местните хора – повишаването на екологичната култура на хората в районите, в които се среща даден вид е от изключително значение за неговото опазване. Зелени Балкани провежда множество срещи и презентации с местните хора, кметства и училища за опазване на царския орел;
  • Правилно управление и опазване на местообитанията на царския орел – поддържането на пасищата в районите, където се среща вида е от ключово значение за неговото опазване, както и за опазването на други редки видове като лалугера (Spermophilus citellus), който е хранителен ресурс на практически всички дневни грабливи птици (Големански и кол. 2011). Подкрепата на местните стопани, като част от тази мярка,  е добър пример за сътрудничество между природозащитните организации, селското стопанство и бизнеса в полза на биоразнообразието.
  • Спасяване на бедстващи царски орли и последващо лечение и възстановяване в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани.

Видът е и част от програмата за размножаване на редки видове.

В списъка на IUCN (Международния съюз за защита на природата) видът е в категорията Уязвим (Vulnerable) (IUCN 2018). Включен е в Анекс II на CITES конвенцията (Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора), в Анекс II на Бернската Конвенция (Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания) в Анекс II на Бонската конвенция (Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни), в Анекс I на Директивата за птиците.
В България е в категорията Критично Застрашен (Critically Endangered) (Големански и кол. 2011), вписан в Анекс II и III на ЗБР (Закона за биологичното разнообразие).
 
Как  да помогна
  • Можете да помогнете като подадете сигнал за посегателство върху орлите, за бракониерство или незаконно използване на отрови;
  • Или помогнете с доброволен труд в Спасителния център за диви животни;
  • Като осиновите птица от Спасителния център ⇒ ТУК;
  • Включите се в информационните инициативи по проект "Натура 2000 в България – Нови Хоризонти";
  • Можете да направите дарение за опазването на вида ⇒ ТУК;
  • Или просто разкажете на приятел за  величествения царски орел!
 
Свържете се с нас:
Градимир Градев – Експерт Консервационен отдел
За контакти: моб. тел: 0885 609289; е-mail : ggradev@greenbalkans.org

Централен офис на Зелени Балкани град Пловдив
тел.: 032 /62 69 77, 032/62 69 15; e-mail: office@greenbalkans.org

Спасителен център за диви животни – Стара Загора
тел. и факс: (042) 60 77 41; моб. тел.: 0886/570053