Най-значими постижения

ОПАЗВАНЕ НА ВЛАЖНИ ЗОНИ И РЕКИ

Зелени Балкани осъществяват в партньорство с WWF-International, GEF/Световна Банка, UNDP, програма Лайф, EURONATURE, ОПООС и други над 25 проекта и публични кампании, насочени към опазването на българските влажни зони, основно по поречията на р. Дунав, р. Марица и Черноморското крайбрежие. По-значимите, от които са:

Изпълнение на дейностите в България по най-голямата трансгранична инициатива за възстановяване на влажни зони в Европа - Програмата "Зелен коридор Долен Дунав”;
Закупени са 640 ха земи и влажни зони в района на Калимок (българско дунавско крайбрежие) с цел опазване на хабитатите на белооката потапница;
"Консервация и възстановяване на влажните зони Калимок и Белене" - най-големият проект в българската природозащита в размер на 12 млн. долара. Проектът е подготвен от съвместен екип от Зелени Балкани и WWF-DCP, а е изпълняван от българското правителство;
Обявени са над 15 нови защитени територии в района на Дунав, Горнотракийската низина, поречието на р. Марица и Черноморското крайбрежие, сред които и Природен парк Персина;
Извършена е полева инвентаризация и подготовка на документи за включване в международната мрежа Натура 2000 на 85 влажни зони, с обща площ от 63 208 ха.;
Възстановяване и консервация на видове и местообитания с европейска значимост в Поморийско езеро;
Възстановяване хидрологичния режим на ЗТ Поморийско езеро. Възстановена е връзката (канала) между езерото и морето, което позволява нормалния водообмен и миграция на морските видове риба, които се хранят в лагуната.
Ежегодно провеждане на международни работни ваканции за възстановяване на гнездовите местообитания на редки видове наземногнездящи птици (изградени са общо 4 400 кв.м изкуствени острови);
Редовно участие в провеждането на ежегодното Международното преброяване на водолюбивите птици, организирано от Wetlands International;
Десетки доброволни акции за борба с бракониерството на териториите на всички значими влажни зони в страната;
Провеждането на кампания за защита на българските реки срещу неконтролируемото изземане на инертни материали, корекция на речните корита и унищожаване на крайречните гори.

ДИРЕКТНИ КОНСЕРВАЦИОННИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА РЕДКИ ВИДОВЕ И МЕСТООБИТАНИЯ

Опазване на царския орел - дългогодишна програма изпълнявана от 1989 г. Съвместно с други колеги и организации от природозащитния сектор от страната и чужбина, както и с помощта на много доброволци постигнахме много, за да се съхрани царския орел и увеличи неговата численост в България! В това направление, Зелени Балкани за първи път са приложили следните консервационни методи: за първи път поставяне на изкуствено гнездо, за привличане на вида; за първи път - маркиране с предавател (радиопредавател и GSM-GPS предавател) на птици от вида; за първи път - подлагане на бедстващи малки при приемни родители в дивата природа; за първи път - подхранване на гнездящи двойки в дивата природа; за първи път залесяване с тополи - с цел, подобряване на гнездовите местообитания и осигуряване на места за гнездене в дългосрочен план; за първи път - спасяване на бедстващи млади в Спасителен център за диви животни; за първи път програма "eх-situ" за размножаване на вида в неволя. Закупени са около 50 ха земи, в районите на гнездене, а общо над 100 ха (основно пасища) се стопанисват от Зелени Балкани с цел осигуряване на места за ловуване, буферни зони около гнездата, места за залесяване на нови тополови дървета. За управление на пасищата се използва стадо (хергеле) от автохтонната порода каракачански кон.
Възстановяване на белоглавия лешояд - Зелени Балкани работят по дългосрочна програма за възстановяване популацията на вида в страната. До 2010 г., в България белоглавият лешояд гнезди само в Източни Родопи по долината на река Арда. Програмата за завръщането на вида в Стара планина и Кресненския пролом (Пирин) на Зелени Балкани, Фонда за дивата флора и фауна и Дружеството за защита на хищните птици започва през 2003 г. с усилията на трите организации и с подкрепата на международни донори като Франкфуртското Зоологическо Дружество, Германската агенция за опазване на околната среда, Програма ЛАЙФ на ЕС и частни донори, като Приятелите на Зоопарк Виена (Австрия) и Биопарк Де Доуе (Франция), Фондацията за опазване на лешоядите и регионалните правителства на Андалусия, Кастиля и Леон и Екстремадура в Испания. Резултат е възстановяване популацията на вида в Стара планина и Кресна (Пирин). През 2015 г. се излюпва първото успешно отгледано малко на белоглав лешояд в Стара планина (след повече от 60 години до днес). През 2018 г., вече има 13 двойки (5 успешно отгледани малки) в Източна Стара планина (Сливен/Котел), 15 двойки (9 отгледани малки) във Врачански Балкан и 2 двойки (1 отгледано малко) в Кресненския пролом (Пирин). Общо загнездилите двойки в тези райони са около 25, и заедно с тези от дивата популация (в Източни Родопи) числеността на вида в страната вече е над 100 двойки, а територията му на обитание се е увеличила с около 200 %.
Възстановяване на черния лешояд (Aegypius monachus) – вследствие на дългогодишна програма за подпомагане (подхранване) на последната колония на черния лешояд на Балканския полуостров (Гърция), популацията на вида в Източни Родопи бавно нараства. Единственото гнездо, след 100 годишно прекъсване, в България е открито от експедиция на Зелени Балкани през 1993 г. През 2015 г. започва проект за възстановяване на популацията на вида в страната, финансиран от програма Лайф на ЕС, а през 2018г. са внесените първите 15 птици в страната. През 2018 г. са освободени първите птици от вида в дивата природа - 3 птици, пуснати по метода „хакинг“ в района на Източна Стара планина.
Възстановяване на брадатия лешояд в страната – организацията работи по международна програма за възстановяване на вида. За момента е постигнато размножаване в неволя с успешно отгледани 5 малки, които са част от програмата за завръщане на вида в Европа.
Възстановяване гнезденето на белошипата ветрушка - В резултат на работата на Зелени Балкани е възстановен този изчезнал за страната вид. През лятото на 1989 г. експедиция на Зелени Балкани регистрира последната известна гнездяща колония на вида в България (с.Щит, в Сакар), след което липсват категорични данни за неговото гнездене в страната. Със серия инициативи започва волиерното размножаване на вида в Спасителния център на Зелени Балкани и първите освобождавания (съвместно с DEMA и EuroNatur) на млади птици в района на с. Левка - защитена зона Сакар, част от НАТУРА 2000. През 2013 г. с цел възстановяване гнезденето на белошипата ветрушка в България, в природата са адаптирани и освободени първите 90 птици. В резултат на това през 2014 г. е регистрирано първото загнездване на белошипи ветрушки, след десетилетия, в които вида се счита за изчезнал като гнездящ от страната ни. По-късно около Бургас е открита и нова, неизвестна до момента малка колония на белошипи ветрушки. Към 2018 г. в село Левка, Свиленградско вече има възстановена жизнена колония наброяваща до 40 размножаващи се двойки. Същевременно е разработен План за действие за опазването на белошипата ветуршка в България, монтирани са над 80 изкуствени гнездилки и кацалки, обезопасени са около 200 рискови стълба от електропреносната мрежа, извършва се управление и екстензивно ползване на пасища като ловни територии за вида, провежда се информационна и образователна програма сред деца и различни целеви групи. За първи път в страната е поставен сателитен предавател на птици от този вид, като до 2018 г. са маркирани общо 7 женски птици и от двете известни колонии у нас. Тежащи едва 5 грама сателитни предаватели разкриват неизвестни до момента факти за живота на ветрушката – маршрути на миграция, райони на зимуване в Нигерия, Чад и Нигер, места за предмиграционни струпвания и др.
Възстановяване гнезденето на ловния сокол - След повече от 10 години, през които видът не бе регистриран като гнездящ Зелени Балкани започна работа по дългогодишна програма за възстановяване популацията на ловния сокол в страната, чрез размножаване ex-situ. До 2018 г. общо освободените птици са 68, 52 от които са излюпени в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани. В резултат на близо 10 години работа по програмата през 2018 г. беше регистрирано и първото доказано активно гнездо на ловни соколи в България, като и двете птици от двойката са отгледани и освободени от нас.
Програма за размножаване в неволя и връщане в природата на хищни птици - От 2001 г. екипът на Зелени Балкани успешно размножава в неволя редки хищни птици, сред които са бухали, белошипи ветрушки, ловни соколи, керкенези, забулени сови, египетски лешояди. Пуснати са на свобода над 500 птици, размножени в неволя, като за първи път за страната са размножени белошипи ветруши, ловни соколи.
Опазване на червеногушата гъска - С подкрепата на EECONET Action Fund и EURONATUR, Франкфуртското Зооложко дружество и Комитета за борба против убийството на птици, в района Приморска Добруджа са закупени над 1000 дка земи – осигуряващи „зона за сигурност” от критично значение за оцеляване на световно застрашения вид – червеногуша гъска.
Възстановяване на популацията на гривестата рибарка – вследствие на осъществените консервационни дейности и изградените дървено-насипни острови на Поморийско езеро, популацията на вида нарасна от 6 гнездящи дойки през 1996 -97 г. до 1 500 двойки през 2009 г. В периода 2012 - 2013 г. чрез реконструкция на ерозирала дига в лагуната е възстановено островно гнездово местообитание с площ около 4 000 кв. м., което води до увеличение на популацията на гривестата рибарка до 2400 дв. през 2013 и 2015 г. Регистрирано е загнездване и на редица видове, които не са наблюдавани в лагуната през последните 30 г.: малка черноглава чайка, тънкоклюна чайка, дебелоклюна рибарка.
Консервация и възстановяване на колониално гнездящи и зимуващи птици - чапли и корморани. В продължение на десетки години се извършва редовна охрана на зимовищата (нощувки ) на малкия корморан. Две от нощувките по предложения на Зелени Балкани са обявени за защитени територии. През периода 1996 - 2018 г. са изпълнение 6 проекта за консервация и възстановяване на смесени колонии на чапли по р. Дунав и р. Марица. Обявени са 4 защитени територии, изградени са изкуствени острови, платформи за гнездене и други. В резултат от нашите усилия колонията на яз. Конуш увеличи рекордно своята численост от 220 до 860 гнездящи двойки.
Опазване на белия щъркел - През 1995 г. получена награда от Евронатур за успешно сътрудничество между компания и НПО - съвместно с Енергоразпределение поставени 300 изкуствени гнезда за щъркели по електрически стълбове. През 2005 г. по предложение на Зелени Балкани село Белозем е обявено за Европейското село на белия щъркел в България. През 2010 г. е стартирана първата за страната програма за маркиране на бели щъркели с цветни пластмасови пръстени, позволяващи идентифициране на птиците от разстояние. През 2015 г. за първи път в страната е маркирана птица от вида със сателитен предавател, което ни позволява да проучим гнездовата територия и миграцията на вида до Африка и обратно. В партньорство с Кметство Белозем и Община Раковски е обособен Парк на белия щъркел и вече повече от 10 г. всяка пролет се провежда Фестивал на белия щъркел в село Белозем.
Опазване на планинския кеклик - Съвместно с Национално ловно рибарско сдружение - Съюз на ловците и риболовците в България са изпълнени консервационни дейности за стабилизиране популацията на вида в България.
Прилепи - към Зелени Балкани е създаден Центъра за изследване и защита на прилепите, прераснал по-късно в самостоятелна неправителствена организация, която впоследствие се преобразува в работна група към Националния природонаучен музей гр. София. Неформална група към Зелени Балкани за опазване на пещерите и прилепите е участвала в редица проучвания на прилепите, на територията на цялата страна, както и в дейности за проучване и опазване на пещери.
Делфини – единствената организация в България със статут на официален партньор на ACCOBAMS (Споразумение за опазване на китоподобните в Средиземно, Черно море и прилежащата част от Атлантически океан). Пилотно за страната е приложен метода фото-идентификация на делфини; пилотни проучвания на численост и разпространение на китоподобни в защитени зони от НАТУРА 2000 в българската акватория; експерт на сдружението участва в международни самолетни проучвания на китоподобните в Черно море (2013) и Средиземно море (2018) – първата инициатива за цялостно проучване на този басейн.

СЪЩЕСТВЕН ПРИНОС ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА

Организацията има водещо участие при изграждането на Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, като се включи в процеса през 2002 г., а от 2005 г. е основен фактор и координатор при изграждането на мрежата НАТУРА 2000 в България. Като резултат са предложени 225 защитени зони, обхващащи над 30% от територията на страната. За работа по темата бе мобилизиран експертния потенциал на научните институти към БАН, НПО, университети и др. В периода 2005 - 2008 г. бе координирана работата на над 150 експерти, провели полеви проучвания в обем от над 10 000 човеко дни. Бяха разработени методики и направени анализи на национално покритие на природни местообитания и популациите на целеви за Натура 2000 видове.
Експерти и доброволци на организацията са изготвили предложения за 28 нови защитени територии, с обща площ над 1 335 000 ха, в това число Природен парк „Персина” и Природен парк Западни Родопи.

СПАСИТЕЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ДИВИ ЖИВОТНИ НА ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ

Зелени Балкани създават и стопанисват първия в страната Спасителен център за диви животни. Той е избран от МОСВ за един от 5-те Спасителни центъра в България по смисъла на CITES Конвенцията
Понастоящем Центърът е излекувал повече от 3000 бедстващи диви животни основно птици годишно и връща освобождава в природата тези, които са възстановени. Близо 45 % от постъпилите животни успешно се възстановяват и връщат в природата.
Пациентите на Центъра са повече от 50 вида редки и застрашени птици – къдроглави и розови пеликани, царски и скални орли, лешояди, червеногуши гъски и др.
Програма за размножаване в неволя и връщане в природата на хищни птици. От 2001 г. екипът на Програмата успешно размножава в неволя редки хищни птици.
Годишно Центърът се посещава от 6 000 посетители от всички възрасти – от малки до големи.
Провеждане на студентски и ученически учебни практики, участие на много доброволци.

ОПАЗВАНЕ НА ГОРИ

Изграждане на първата в страната Доброволна система за опазване на горите от бракониери и пожари. В периода 2001 - 2009 г. организацията е изключително активна по темата срещу бракониерството в горите. Осъществени са над 120 акции срещу бракониери и участия в гасене на пожари на горски територии. Заведени са десетки съдебни дела и са наложени административни наказания на държавни служители в резултат на подадените от Зелени Балкани сигнали за нарушения и бракониерства. Разкрити са десетки случаи на бракониерство и организирана престъпност на горски територии в България.
Изпълнение на програма за консервация и дългосрочно управление на биологичното разнообразие на заливните гори в Българските Дунавски острови, в това число и издаването на два стратегически документа - Стратегия и План за действие за опазване и възстановяване на заливните гори на българските дунавски острови.
Дългогодишна програма по поречието на р. Марица (консервация на влажни зони, възстановяване на местообитания на редки птици, проучване и контрол на изземането на инертни материали).
Дългосрочна – 10-годишна програма за съхраняване на биологичното разнообразие на Западни Родопи. Резултати: изготвена документация за обявяване на най-големия Природен парк у нас - ПП „Западни Родопи“ (6 550 км2 ); проведена е най-мащабната кампания за обявяване на ЗТ в България – в над 23 общини и 100 населени места; развитие на капацитети – обучени 60 представители на местни власти и експерти; подпомагане създаването на 6 местни сдружения за устойчиво развитие и опазване на природата; публикувана е “Концепция за устойчиво развитие на Западни Родопи".
В периода 2011-2013 г. пилотно за страната е тествана методика за адаптация на Горскостопански планове с целите на опазване в защитени зони от екологичната мрежа НАТУРА 2000; изготвена е методика за измерване и управление на мъртвата дървесина в горите и е изготвено методическо ръководство за определяне и маркиране на биотопни дървета, важни за биоразнообразието.

ПРИНОС ЗА ПРИЕМАНЕ НА СЪВРЕМЕННОТО ПРИРОДОЗАЩИТНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И УТВЪРЖДАВАНЕТО НА ВАЖНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ, И РАМКОВИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДАТА И ОКОЛНАТА СРЕДА

Участие в разработването на Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие. 17 експерти на Зелени Балкани подготвиха доклад, който е публикуван в основните томове на стратегията (1994, Национална стратегия за опазване на биологичното развитие. Основни доклади. Том 2).
Обществена подкрепа на реформата в природозащитното законодателство (Програма от 7 проекта 1994 - 2002 г.), в резултат, на която 145 текста (члена) съставени и предложени от Зелени Балкани станаха част от националното законодателство (Закон за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие, Закон за горите и др.).
Кампания за ратифициране на Конвенцията за биологичното разнообразие.
Изготвени бяха две политически декларации, които бяха разпространени сред българския парламент, правителство и сред делегатите на международния форум “Околна среда за Европа”, състоял се в София 1995 г. .
Експерти на Зелени Балкани се включиха в процеса на изработване на основния документ за опазване на природата на Европа - "Общоевропейската стратегия за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие".
Разработени от Зелени Балкани и партньори са стратегически документи за опазване на река Дунав. Публикувани са Стратегия и План за действие за опазване и възстановяване на заливните гори на българските дунавски острови.
Експерти на Зелени Балкани подготвиха детайлен доклад - "Оценка на българската природозащитна политика в контекста на присъединяването на страната към Европейския съюз". Кратка версия на доклада е публикувана в сп. “Ost-West-Gegeninformationen”. Зелени Балкани бяха избрани за делегати на международния форум “Околна среда за Европа” – Киев 2003 г., където оценката беше представена пред правителствените делегации на 55 страни.
Разработване на първия План за управление на защитена зона – за ЗЗ „Пожарево - Гарван“, първия интегриран план за управление на защитена територия и защитена зона – за ЗЗ „Поморийско езеро“, първия план за управление на пещера – за ЗМ „Деветашка пещера“.

ПРИНОС ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО, ПУБЛИЧНИ КАМПАНИИ

Ноември 1988 г. Национална кампания срещу използването на родентициди, предизвикало изтравянето на десетки хиляди птици. Подписка подкрепена от 300 студенти и преподаватели от Биологически факултет на Пловдивския университет "П.Хилендарски". Публикации във в-к „Глас“, Пловдив и репортаж в „Панорама“ по БНТ. През март 1989 г. вследствие на протестите на Зелени Балкани разпръскването на отрови с авиация е прекратено.
1992 г. С подписка са събрани 4 000 подписа в Пловдив и Стара Загора за запазване бившите резиденции на тоталитарната власт като защитени територии.
1993г. Национален протест пред Парламента и Правителството, за спиране на използването на отрови срещу вълците, предизвикали масово отравяне на редки хищни птици. Кампанията постигна успех.
1996 -1997 г. Национална гражданска и медийна кампания, в това число и протести против поправката на Закона за околната среда. В поправката се изискваше отмяна на процедурата по ОВОС за “някои обекти”. Кампанията постигна успех.
2006 г. Една от организациите, основатели на Коалиция „За да остане природа в България“ (заедно с СДБ „Балкани“, БДЗП, WWF-DCP, „За Земята“, БФБ, АПБ,БААТ, ИУЦЕ и др.) – обща кампания в защита на защитените територии и защитените зони, Черноморието и планините.
Съвместно с другите НПО от Коалиция „За да остане природа в България”, Зелени Балкани привлече огромен обществен интерес към „горещи” въпроси свързани с унищожаване на природата на България. Благодарение на енергичната подкрепа на гражданите и медиите бяха възпрепятствани заличаването на Природен парк Странджа, „орязването” на мрежата НАТУРА 2000, множество закононарушения в защитени територии и места от НАТУРА 2000, заменките на държавни гори.
Зелени Балкани заведе десетки преписки и дела срещу инвестиционни предложения, увреждащи необратимо природата ( ветропарковете, мини Вецове, фотовалтаични централи) и срещу незаконните снимки на филма „Непобедимите“ в ЗМ „Деветашка пещера“
Кампания срещу заменките на държавни земи с висока природна стойност. 2003 -2009 г. Зелени Балкани първи повдигнаха проблема с разпродаването на безценица на най-ценните природни места в България и замяната им срещу земи с ниска природна стойност. Стотина физически лица, близки до властта, заграбиха около 70 000 декара от най-ценните земи по Черноморското крайбрежие и планинските курорти. В противовес на това безобразие по наша инициатива се създаде Национална антикорупционна коалиция, в която участваха 40 НПО и синдикати. Коалицията под ръководството на Зелени Балкани проведе националната кампания ОБЩА КАУЗА, чиято цел е да спре „заменките“. Бяха проведени серия от демонстрации, публични акции пред Българския Парламент, Европейския Парламент и Министерството на земеделието и горите. 49 депутата от Българския Парламент подписаха нашата петиция за сезиране на Конституционния съд. Международна делегация от Европейския Парламент под ръководството на Питър Бонде участва в голяма конференция срещу заменките. Изработихме проектозакон за отмяна на скандалните нормативни актове, които позволяват замяната на земи и гори.
Организацията е издала над 500 информационни и образователни издания – брошури, дипляни, плакати, стикери, детски книги и много други, разпространени безвъзмездно сред стотици хиляди млади хора и други български граждани

НАУЧЕН ПРИНОС

Над 150 научни публикации, представящи ценни резултати от консервационната работа на организацията...
“Орнитологична база данни” - в резултата на дългогодишната работа в организацията е създадена база данни за динамиката и състоянието на популациите на редките видове птици в различни части на страната, включваща хиляди записи, събирани в продължение на над 30 години.

ОСЪЩЕСТВЕНИ НАД 300 ПРИРОДОЗАЩИТНИ ПРОЕКТИ

Зелени Балкани е единствената природозащитна организация у нас, която получи доверието на Глобалния екологичен фонд (GEF) и Световна Банка (WB) да изпълнява проект финансиран от тези институции. Проектът цели опазване на биологичното разнообразие и устойчиво ползване на природните ресурси на Поморийско езеро и се реализира на една от най-значимите влажни зони по българското Черноморие.
Зелени Балкани е сред малкото природозащитни НПО „преборило“ се с проекти от цяла Европа за финансиране по програма Лайф на ЕС, като по този начин в страната ни са привлечени значителни средства по линия на ЕК, които да бъдат разходвани в обществена полза за опазване на българската природа.
Проектът на Зелени Балкани “Подпомагане на устойчивото развитие в Централна и Източна Европа“, финансиран от ФАР-Партньорство бе отличен сред най-добрите 40 практики в света, от участвали 700 в Конкурса “Най-добри практики в подобряването на жизнената среда”, организиран от Община Дубай.
Работейки, в конкуренция с проектопредложения от цял свят, Зелени Балкани са подготвили качествени проектопредложения, насочени към работа в обществена полза, за опазване на българската природа. Така, благодарение на експертизата на организацията от външни източници са привлечени над 24 мил. лева, инвестирани в опазване на българската природа. !Средствата са изразходвани като НЕстопанска дейност, която НЕ генерира печалба, в обществена полза и по едни от най-наболелите национални проблеми, свързани с опазване на природата.
Два проекта на сдружението получиха награди от Програмата на Мото-Пфое за опазване на природното и културното наследство в България – „Опазване на водолюбиви птици и борба с инвазивни видове на Поморийско езеро“ през 2012 г. и „Възстановяване на белошипата ветрушка в България“ през 2016 г. Два от проектите на Зелени Балкани бяха след финалистите в престижните награди на програма Лайф на ЕС - „Възстановяване на белошипата ветрушка в България“ и „Възстановяване на популациите на едрите европейски лешояди“.

ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕКСПЕРТЕН КАПАЦИТЕТ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДАТА. РАБОТА С МЛАДИ ХОРА

През годините, представители на Зелени Балкани са участвали в редица национални и регионални междуведомствени комисии, свързани с опазване на биологичното разнообразие и охраната на горите, резултат от професионализма и изградения авторитет на организацията сред държавните и местни власти и неправителствената общност – сред тях Националния съвет по биологично разнообразие, Националния Рамсарски комитет, ACCOBAMS, EUROBATS, Национална работна група за разработване на национален FSC стандарт за устойчиво стопанисване на гори.
Повече от 500 местни експерти – еколози и специалисти по управление на природни ресурси са обучени и участвали в проведените от Зелени Балкани образователни проекти и програми.
Ежегодно над 4000 деца и младежи се включват в Младежката образователната програма на Зелени Балкани от 1999 г. до сега, като 100 от тях активно участват в различни природозащитни дейности и подпомагат опазването на дивата природа.