Най-значими постижения

СЪЩЕСТВЕН ПРИНОС ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА НАЦИОНАЛНАТА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА


  • Организацията  има водещо участие при изграждането на Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, като се включи в процеса през 2002 г., а от 2005 г. е основен фактор и координатор при изграждането на мрежата НАТУРА 2000 в България. Като резултат са предложени 225 защитени зони, обхващащи над 30% от територията на страната. За работа по темата бе мобилизиран експертния потенциал на научните институти към БАН, НПО, университети и др. В периода 2005 - 2008 г. бе координирана работата на над 150 експерти, провели полеви проучвания в обем от над 10 000 човеко дни. Бяха разработени методики и направени анализи на национално покритие на природни местообитания и популациите на целеви за Натура 2000 видове.
  • Експерти и доброволци на организацията са изготвили предложения за 28 нови защитени територии, с обща площ над 1 335 000 ха, в това число Природен парк „Персина” и Природен парк Западни Родопи.

ПРИНОС ЗА ПРИЕМАНЕ НА СЪВРЕМЕННОТО ПРИРОДОЗАЩИТНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО И УТВЪРЖДАВАНЕТО НА ВАЖНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ, И РАМКОВИ ДОКУМЕНТИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДАТА И ОКОЛНАТА СРЕДА


  • Участие в разработването на Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие. 17 експерти на Зелени Балкани подготвиха доклад, който е публикуван в основните томове на стратегията (1994, Национална стратегия за опазване на биологичното развитие. Основни доклади. Том 2).
  • Обществена подкрепа на реформата в природозащитното законодателство (Програма от 7 проекта 1994 - 2002 г.), в резултат, на която 145 текста (члена) съставени и предложени от Зелени Балкани станаха част от националното законодателство (Закон за защитените  територии, Закона за биологичното разнообразие, Закон за горите и др.).
  • Кампания за ратифициране на Конвенцията за биологичното разнообразие. 
  • Изготвени бяха две политически декларации, които бяха разпространени сред българския парламент, правителство и сред делегатите на международния форум “Околна среда за Европа”, състоял се в София 1995 г. .
  • Експерти на Зелени Балкани се включиха в процеса на изработване на основния документ за опазване на природата на Европа - "Общоевропейската стратегия за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие".
  • Разработени от Зелени Балкани и партньори са стратегически документи за опазване на река Дунав. Публикувани са Стратегия и План за действие за опазване и възстановяване на заливните гори на българските дунавски острови.
  • Експерти на Зелени Балкани подготвиха детайлен доклад - "Оценка на българската природозащитна политика  в контекста на присъединяването на страната към Европейския съюз". Кратка версия на доклада е публикувана в сп. “Ost-West-Gegeninformationen”. Зелени Балкани бяха избрани за делегати на международния форум “Околна среда за Европа” – Киев 2003 г., където оценката беше представена пред правителствените делегации на 55 страни.
  • Разработване на първия План за управление на защитена зона – за ЗЗ „Пожарево - Гарван“, първия интегриран план за управление на защитена територия и защитена зона – за ЗЗ „Поморийско езеро“, първия план за управление на пещера – за ЗМ „Деветашка пещера“.

ДИРЕКТНИ КОНСЕРВАЦИОННИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА РЕДКИ ВИДОВЕ И МЕСТООБИТАНИЯ


  • Опазване на царския орел - дългогодишна програма изпълнявана от 1989 г.  Съвместно с други колеги и организации от природозащитния сектор от страната и чужбина, както и с помощта на много доброволци постигнахме много, за да се  съхрани царския орел и увеличи неговата численост  в България! В това направление, Зелени Балкани за първи път са приложили следните консервационни методи: за първи път поставяне на изкуствено гнездо, за привличане на вида;  за първи път - маркиране с предавател (радиопредавател и GSM-GPS предавател) на птици от вида;  за първи път - подлагане на бедстващи малки при приемни родители в дивата природа;  за първи път - подхранване на гнездящи двойки в дивата природа;  за първи път залесяване с тополи - с цел, подобряване на гнездовите местообитания и осигуряване на места за гнездене в дългосрочен план;  за първи път - спасяване на бедстващи млади в Спасителен център за диви животни;  за първи път програма "eх-situ" за размножаване на вида в неволя. Закупени са около 50 ха земи, в районите на гнездене, а общо над 100 ха (основно пасища) се стопанисват от Зелени Балкани с цел осигуряване на места за ловуване, буферни зони около гнездата, места за залесяване на нови тополови дървета. За управление на пасищата се използва стадо (хергеле) от автохтонната порода каракачански кон.
  • Възстановяване на белоглавия лешояд - Зелени Балкани работят по дългосрочна програма за възстановяване популацията на вида в страната. До 2010 г., в България белоглавият лешояд гнезди само в Източни Родопи по долината на река Арда. Програмата за завръщането на вида в Стара планина и Кресненския пролом (Пирин) на Зелени Балкани, Фонда за дивата флора и фауна и Дружеството за защита на хищните птици започва през 2003 г. с усилията на трите организации и с подкрепата на международни донори като Франкфуртското Зоологическо Дружество, Германската агенция за опазване на околната среда, Програма ЛАЙФ на ЕС и частни донори, като Приятелите на Зоопарк Виена (Австрия) и Биопарк Де Доуе (Франция), Фондацията за опазване на лешоядите и регионалните правителства на Андалусия, Кастиля и Леон и Екстремадура в Испания. Резултат е възстановяване популацията на вида в Стара планина и Кресна (Пирин). През 2015 г. се излюпва първото успешно отгледано малко на белоглав лешояд в Стара планина (след повече от 60 години до днес). През 2018 г., вече има 13 двойки (5 успешно отгледани малки) в Източна Стара планина (Сливен/Котел), 15 двойки (9 отгледани малки) във Врачански Балкан и 2 двойки (1 отгледано малко) в Кресненския пролом (Пирин). Общо загнездилите двойки в тези райони са около 25, и заедно с тези от дивата популация (в Източни Родопи) числеността на вида в страната вече е над 100 двойки, а територията му на обитание се е увеличила с около 200 %.
  • Възстановяване на черния лешояд (Aegypius monachus) – вследствие на дългогодишна програма за подпомагане (подхранване) на последната колония на черния лешояд на Балканския полуостров (Гърция), популацията на вида в Източни Родопи бавно нараства. Единственото гнездо, след 100 годишно прекъсване, в България е открито от експедиция на Зелени Балкани през 1993 г. През 2015 г. започва проект за възстановяване на популацията на вида в страната, финансиран от програма Лайф на ЕС, а през 2018г. са внесените първите 15 птици в страната. През 2018 г. са освободени първите птици от вида в дивата природа - 3 птици, пуснати по метода „хакинг“ в района на Източна Стара планина.
  • Възстановяване на брадатия лешояд в страната – организацията работи по международна програма за възстановяване на вида. За момента е постигнато размножаване в неволя с успешно отгледани 5 малки, които са част от програмата за завръщане на вида в Европа.
  • Възстановяване гнезденето на белошипата ветрушкаВ резултат на работата на Зелени Балкани е възстановен този изчезнал за страната вид. През лятото на 1989 г. експедиция на Зелени Балкани регистрира последната известна гнездяща колония на вида в България (с.Щит, в Сакар), след което липсват категорични данни за неговото гнездене в страната. Със серия инициативи започва волиерното размножаване на вида в Спасителния център на Зелени Балкани и първите освобождавания (съвместно с DEMA и EuroNatur) на млади птици в района на с. Левка - защитена зона Сакар, част от НАТУРА 2000. През 2013 г. с цел възстановяване гнезденето на белошипата ветрушка в България, в природата са адаптирани и освободени първите 90 птици. В резултат на това през 2014 г. е регистрирано първото загнездване на белошипи ветрушки, след десетилетия, в които вида се счита за изчезнал като гнездящ от страната ни. По-късно около Бургас е открита и нова, неизвестна до момента малка колония на белошипи ветрушки. Към 2018 г. в село Левка, Свиленградско вече има възстановена жизнена колония наброяваща до 40 размножаващи се двойки. Същевременно е разработен План за действие за опазването на белошипата ветуршка в България, монтирани са над 80 изкуствени гнездилки и кацалки, обезопасени са около 200 рискови стълба от електропреносната мрежа, извършва се управление и екстензивно ползване на пасища като ловни територии за вида, провежда се информационна и образователна програма сред деца и различни целеви групи. За първи път в страната е поставен сателитен предавател на птици от този вид, като до 2018 г. са маркирани общо 7 женски птици и от двете известни колонии у нас. Тежащи едва 5 грама сателитни предаватели разкриват неизвестни до момента факти за живота на ветрушката – маршрути на миграция, райони на зимуване в Нигерия, Чад и Нигер, места за предмиграционни струпвания и др.
  • Възстановяване гнезденето на ловния сокол - След повече от 10 години, през които видът не бе регистриран като гнездящ Зелени Балкани започна работа по дългогодишна програма за възстановяване популацията на ловния сокол в страната, чрез размножаване ex-situ. До 2018 г. общо освободените птици са 68, 52 от които са излюпени в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани. В резултат на близо 10 години работа по програмата през 2018 г. беше регистрирано и първото доказано активно гнездо на ловни соколи в България, като и двете птици от двойката са отгледани и освободени от нас.
  • Програма за размножаване в неволя и връщане в природата на хищни птици - От 2001 г. екипът на  Зелени Балкани успешно размножава в неволя редки хищни птици, сред които са бухали, белошипи ветрушки, ловни соколи, керкенези, забулени сови, египетски лешояди. Пуснати са на свобода над 500 птици, размножени в неволя, като за първи път за страната са размножени белошипи ветруши, ловни соколи.
  • Опазване на червеногушата гъска - С подкрепата на EECONET Action Fund и EURONATUR, Франкфуртското Зооложко дружество и Комитета за борба против убийството на птици, в района Приморска Добруджа са закупени над 1000 дка земи – осигуряващи „зона за сигурност” от критично значение за оцеляване на световно застрашения вид – червеногуша гъска.
  • Възстановяване на популацията на гривестата рибарка – вследствие на осъществените консервационни дейности и изградените дървено-насипни острови на Поморийско езеро, популацията на вида нарасна от 6 гнездящи дойки през 1996 -97 г. до 1 500 двойки през 2009 г. В периода 2012 - 2013 г. чрез реконструкция на ерозирала дига в лагуната е възстановено островно гнездово местообитание с площ около 4 000 кв. м., което води до увеличение на популацията на гривестата рибарка до 2400 дв. през 2013 и 2015 г. Регистрирано е загнездване и на редица видове, които не са наблюдавани в лагуната през последните 30 г.: малка черноглава чайка, тънкоклюна чайка, дебелоклюна рибарка.  
  • Консервация и възстановяване на колониално гнездящи и зимуващи птици - чапли и корморани. В продължение на десетки години се извършва редовна охрана на зимовищата (нощувки ) на малкия корморан. Две от нощувките по предложения на Зелени Балкани са обявени за защитени територии. През периода 1996 - 2018 г. са изпълнение 6 проекта за консервация и възстановяване на смесени колонии на чапли по р. Дунав и р. Марица. Обявени са 4 защитени територии, изградени са изкуствени острови, платформи за гнездене и други. В резултат от нашите усилия колонията на яз. Конуш увеличи рекордно своята численост от 220 до 860 гнездящи двойки.
  • Опазване на белия щъркел - През 1995 г. получена награда от Евронатур за успешно сътрудничество между компания и НПО - съвместно с Енергоразпределение поставени 300 изкуствени гнезда за щъркели по електрически стълбове. През 2005 г. по предложение на Зелени Балкани село Белозем е обявено за Европейското село на белия щъркел в България. През 2010 г. е стартирана първата за страната програма за маркиране на бели щъркели с цветни пластмасови пръстени, позволяващи идентифициране на птиците от разстояние. През 2015 г. за първи път в страната е маркирана птица от вида със сателитен предавател, което ни позволява да проучим гнездовата територия и миграцията на вида до Африка и обратно. В партньорство с Кметство Белозем и Община Раковски е обособен Парк на белия щъркел и вече повече от 10 г. всяка пролет се провежда Фестивал на белия щъркел в село Белозем.
  • Опазване на планинския кеклик - Съвместно с Национално ловно рибарско сдружение - Съюз на ловците и риболовците в България са изпълнени консервационни дейности за стабилизиране популацията на вида в България.
  • Прилепи -  към Зелени Балкани е създаден Центъра за изследване и защита на прилепите, прераснал по-късно в самостоятелна неправителствена организация, която впоследствие се преобразува в работна група към Националния природонаучен музей гр. София. Неформална група към Зелени Балкани за опазване на пещерите и прилепите е участвала в редица проучвания на прилепите, на територията на цялата страна, както и в дейности за проучване и опазване на пещери.
  • Делфини – единствената организация в България със статут на официален партньор на ACCOBAMS (Споразумение за опазване на китоподобните в Средиземно, Черно море и прилежащата част от Атлантически океан). Пилотно за страната е приложен метода фото-идентификация на делфини; пилотни проучвания на численост и разпространение на китоподобни в защитени зони от НАТУРА 2000 в българската акватория; експерт на сдружението участва в международни самолетни проучвания на китоподобните в Черно море (2013) и Средиземно море (2018) – първата инициатива за цялостно проучване на този басейн. 

ОПАЗВАНЕ НА ВЛАЖНИ ЗОНИ И РЕКИ


Зелени Балкани осъществяват в партньорство с WWF-International, GEF/Световна Банка, UNDP, програма Лайф, EURONATURE, ОПООС и други над 25 проекта и публични кампании, насочени към опазването на българските влажни зони, основно по поречията на р. Дунав, р. Марица и Черноморското крайбрежие. По-значимите, от които са:
  • Изпълнение на дейностите в България по най-голямата трансгранична инициатива за възстановяване на влажни зони в Европа - Програмата "Зелен коридор Долен Дунав”;
  •  Закупени са 640 ха земи и влажни зони в района на Калимок (българско дунавско крайбрежие) с цел опазване на хабитатите на белооката потапница;
  • "Консервация и възстановяване на влажните зони Калимок и Белене" - най-големият проект в българската природозащита в размер на 12 млн. долара. Проектът е подготвен от съвместен екип от Зелени Балкани и WWF-DCP, а е изпълняван от българското правителство;
  • Обявени са над 15 нови защитени територии в района на Дунав, Горнотракийската низина, поречието на р. Марица и Черноморското крайбрежие, сред които и  Природен парк Персина; 
  • Извършена е полева инвентаризация и подготовка на документи за включване в международната мрежа Натура 2000 на 85 влажни зони, с обща площ от 63 208 ха.;
  • Възстановяване и консервация на видове и местообитания с европейска значимост в Поморийско езеро;
  • Възстановяване хидрологичния режим на ЗТ Поморийско езеро. Възстановена е връзката (канала) между езерото и морето, което позволява нормалния водообмен и миграция на морските видове риба, които се хранят в лагуната.
  • Ежегодно провеждане на международни работни ваканции за възстановяване на гнездовите местообитания на редки видове наземногнездящи птици (изградени са общо 4 400 кв.м изкуствени острови);
  • Редовно участие в провеждането на ежегодното Международното преброяване на водолюбивите птици, организирано от Wetlands International;
  • Десетки доброволни акции за борба с бракониерството на териториите на всички значими влажни зони в страната;
  • Провеждането на кампания за защита на българските реки срещу неконтролируемото изземане на инертни материали, корекция на речните корита и унищожаване на крайречните гори.

ОПАЗВАНЕ НА ГОРИ


  • Изграждане на първата в страната Доброволна система за опазване на горите от бракониери и пожари. В периода 2001 - 2009 г. организацията е изключително активна по темата срещу бракониерството в горите. Осъществени са над 120 акции срещу бракониери и участия в гасене на пожари на горски територии. Заведени са десетки съдебни дела и са наложени административни наказания на държавни служители в резултат на подадените от Зелени Балкани сигнали за нарушения и бракониерства. Разкрити са десетки случаи на бракониерство и организирана престъпност на горски територии в България.
  • Изпълнение на програма за консервация и дългосрочно управление на биологичното разнообразие на заливните гори в Българските Дунавски острови, в това число и издаването на два стратегически документа - Стратегия и План за действие за опазване и възстановяване на заливните гори на българските дунавски острови.
  • Дългогодишна програма по поречието на р. Марица (консервация на влажни зони, възстановяване на местообитания на редки птици, проучване и контрол на изземането на инертни материали).
  • Дългосрочна – 10-годишна програма за съхраняване на биологичното разнообразие на Западни Родопи. Резултати: изготвена документация за обявяване на най-големия Природен парк у нас - ПП „Западни Родопи“ (6 550 км2 ); проведена е най-мащабната кампания за обявяване на ЗТ в България – в над 23 общини и 100 населени места; развитие на капацитети – обучени 60 представители на местни власти и експерти; подпомагане създаването на 6 местни сдружения за устойчиво развитие и опазване на природата; публикувана е “Концепция за устойчиво развитие на Западни Родопи".
  • В периода 2011-2013 г. пилотно за страната е тествана методика за адаптация на Горскостопански планове с целите на опазване в защитени зони от екологичната мрежа НАТУРА 2000; изготвена е методика за измерване и управление на мъртвата дървесина в горите и е изготвено методическо ръководство за определяне и маркиране на биотопни дървета, важни за биоразнообразието.

СПАСИТЕЛЕН ЦЕНТЪР ЗА ДИВИ ЖИВОТНИ НА ЗЕЛЕНИ БАЛКАНИ


  • Зелени Балкани създават и стопанисват първия в страната Спасителен център за диви животни. Той е избран от МОСВ за един от 5-те Спасителни центъра в България по смисъла на CITES Конвенцията
  • Понастоящем Центърът е излекувал повече от 3000 бедстващи диви животни основно птици годишно и връща освобождава в природата тези, които са възстановени. Близо 45 % от постъпилите животни успешно се възстановяват и връщат в природата.
  • Пациентите на Центъра са повече от 50 вида редки и застрашени птици – къдроглави и розови пеликани, царски и скални орли, лешояди, червеногуши гъски и др.
  • Програма за размножаване в неволя и връщане в природата на хищни птици. От 2001 г. екипът на Програмата успешно размножава в неволя редки хищни птици.
  • Годишно Центърът се посещава от 6 000 посетители от всички възрасти – от малки до големи.
  • Провеждане на студентски и ученически учебни практики, участие на много доброволци.

ПРИНОС ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО, ПУБЛИЧНИ КАМПАНИИ


  • Ноември 1988 г. Национална кампания срещу използването на родентициди, предизвикало изтравянето на десетки хиляди птици. Подписка подкрепена от 300 студенти и преподаватели от Биологически факултет на Пловдивския университет "П.Хилендарски". Публикации във в-к „Глас“, Пловдив и репортаж в „Панорама“ по БНТ. През март 1989 г. вследствие на протестите на Зелени Балкани разпръскването на отрови с авиация е прекратено.
  • 1992 г.  С подписка са събрани 4 000 подписа в Пловдив и Стара Загора за запазване бившите резиденции на тоталитарната власт като защитени територии.
  • 1993г.  Национален протест пред Парламента и Правителството, за спиране на използването на отрови срещу вълците, предизвикали масово отравяне на редки хищни птици. Кампанията постигна успех.
  • 1996 -1997 г. Национална гражданска и медийна кампания, в това число и протести против поправката на Закона за околната среда. В поправката се изискваше отмяна на процедурата по ОВОС за “някои обекти”. Кампанията постигна успех.
  • 2006 г. Една от организациите, основатели на Коалиция „За да остане природа в България“ (заедно с СДБ „Балкани“, БДЗП, WWF-DCP, „За Земята“, БФБ, АПБ,БААТ, ИУЦЕ и др.) – обща кампания в защита на защитените територии  и защитените зони, Черноморието и планините.
  • Съвместно с другите НПО от Коалиция „За да остане природа в България”, Зелени Балкани привлече огромен обществен интерес към „горещи” въпроси свързани с унищожаване на природата на България. Благодарение на енергичната подкрепа на гражданите и медиите бяха възпрепятствани заличаването на Природен парк Странджа, „орязването” на мрежата НАТУРА 2000, множество закононарушения в защитени територии и места от НАТУРА 2000, заменките на държавни гори.
  • Зелени Балкани заведе десетки преписки и дела срещу инвестиционни предложения, увреждащи необратимо природата ( ветропарковете, мини Вецове, фотовалтаични централи) и срещу незаконните снимки на филма „Непобедимите“ в ЗМ „Деветашка пещера“
  • Кампания срещу заменките на държавни земи с висока природна стойност. 2003 -2009 г. Зелени Балкани първи повдигнаха проблема с разпродаването на безценица на най-ценните природни места в България и замяната им срещу земи с ниска природна стойност. Стотина физически лица, близки до властта, заграбиха около 70 000 декара от най-ценните земи по Черноморското крайбрежие и планинските курорти. В противовес на това безобразие по наша инициатива се създаде Национална антикорупционна коалиция, в която участваха 40 НПО и синдикати. Коалицията под ръководството на Зелени Балкани проведе националната кампания ОБЩА КАУЗА, чиято цел е да спре „заменките“. Бяха проведени серия от демонстрации, публични акции пред Българския Парламент, Европейския Парламент и Министерството на земеделието и горите. 49 депутата от Българския Парламент подписаха нашата петиция за сезиране на Конституционния съд. Международна делегация от Европейския Парламент под ръководството на Питър Бонде участва в голяма конференция срещу заменките. Изработихме проектозакон за отмяна на скандалните нормативни актове, които позволяват замяната на земи и гори.
  • Организацията е издала над 500 информационни и образователни издания – брошури, дипляни, плакати, стикери, детски книги и много други, разпространени безвъзмездно сред стотици хиляди млади хора и други български граждани

ИЗГРАЖДАНЕ НА ЕКСПЕРТЕН КАПАЦИТЕТ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДАТА. РАБОТА С МЛАДИ ХОРА


  • През годините, представители на Зелени Балкани са участвали в редица национални и регионални междуведомствени комисии, свързани с опазване на биологичното разнообразие и охраната на горите, резултат от професионализма и изградения авторитет на организацията сред държавните и местни власти и неправителствената общност – сред тях Националния съвет по биологично разнообразие, Националния Рамсарски комитет, ACCOBAMS, EUROBATS, Национална работна група за разработване на национален FSC стандарт за устойчиво стопанисване на гори.
  • Повече от 500 местни експерти – еколози и специалисти по управление на природни ресурси са обучени и участвали в проведените от Зелени Балкани образователни проекти и програми.
  • Ежегодно над 4000 деца и младежи се включват в Младежката образователната програма на Зелени Балкани от 1999 г. до сега, като 100 от тях активно участват в различни природозащитни дейности и подпомагат опазването на дивата природа.  

ОСЪЩЕСТВЕНИ НАД 300 ПРИРОДОЗАЩИТНИ ПРОЕКТИ


  • Зелени Балкани е единствената природозащитна организация у нас, която получи доверието на Глобалния екологичен фонд (GEF) и Световна Банка (WB) да изпълнява проект финансиран от тези институции. Проектът цели опазване на биологичното разнообразие и устойчиво ползване на природните ресурси на Поморийско езеро и се реализира на една от най-значимите влажни зони по българското Черноморие.
  • Зелени Балкани е сред малкото природозащитни НПО „преборило“ се с проекти от цяла Европа за финансиране по програма Лайф на ЕС, като по този начин в страната ни са привлечени значителни средства по линия на ЕК, които да бъдат разходвани в обществена полза за опазване на българската природа.
  • Проектът на Зелени Балкани “Подпомагане на устойчивото развитие в Централна и Източна Европа“, финансиран от ФАР-Партньорство бе отличен сред най-добрите 40 практики в света, от участвали 700 в Конкурса “Най-добри практики в подобряването на жизнената среда”, организиран от Община Дубай.
  • Работейки, в конкуренция с проектопредложения от цял свят, Зелени Балкани са подготвили качествени проектопредложения, насочени към работа в обществена полза, за опазване на българската природа. Така, благодарение на експертизата на организацията от външни източници са привлечени над 24 мил.  лева, инвестирани в опазване на българската природа. !Средствата са изразходвани като НЕстопанска дейност, която НЕ генерира печалба, в обществена полза и по едни от най-наболелите национални проблеми, свързани с опазване на природата.
  • Два проекта на сдружението получиха награди от Програмата на Мото-Пфое за опазване на природното и културното наследство в България – „Опазване на водолюбиви птици и борба с инвазивни видове на Поморийско езеро“ през 2012 г. и „Възстановяване на белошипата ветрушка в България“ през 2016 г. Два от проектите на Зелени Балкани бяха след финалистите в престижните награди на програма Лайф на ЕС - „Възстановяване на белошипата ветрушка в България“ и „Възстановяване на популациите на едрите европейски лешояди“.

НАУЧЕН ПРИНОС


  • Над 150 научни публикации, представящи ценни резултати от консервационната работа на организацията...
  • “Орнитологична база данни” - в резултата на дългогодишната работа в организацията е създадена база данни за динамиката и състоянието на популациите на редките видове птици в различни части на страната, включваща хиляди записи, събирани в продължение на над 30 години.