Припомняме, че през ноември 2011г., граждани, експерти по изследване на прилепите, спелеолози и неправителствени организации сигнализираха държавните институции, че снимането на филма Непобедимите 2 в Деветашката пещера, не само има крайно негативно въздействие върху зимуващите прилепи в нея, но и нарушава редица закони и нормативни актове.
Последва жестока полемика на природозащитниците с МОСВ и РИОСВ - Плевен и истинска “медийна битка” по случая, в очакване Съдебната власт да се произнесе...
- Според настоящото решение на Съда http://www.ac-pleven.org/docs/cases/d02_2012/04912612.htm "...административният орган" (в случая РИОСВ Плевен) "е постановил актове, несъответни и на целта на Закона за защитените територии", което потвърждава тезата на природозащитниците, че РИОСВ е нарушила този основен природозащитен закон, който има "водеща роля" по отношение на дейностите в защитената територия.
- Съдът постанови, че филмовата компания не е била нито собственик нито ползвател в защитената територия и не попада в обхвата на законовите основания, използвани от РИОСВ Плевен да извърши съгласуване по § 7, във връзка с чл.11 от Закона за защитените територии – т.е. филмовата компания неправомерно е получила разрешението за снимки в пещерата.
- Съдът постанови, и че с оглед попадането на защитената територия в две защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000, РИОСВ Плевен е трябвало да проведе процедура по оценка за съвместимост на основание чл.31 от Закона за биологичното разнообразие. С оглед постановеното от Съда, РИОСВ Плевен е нарушила не само ЗЗТ, но и ЗБР, както и чл.6(3) на Директива 92/43/ЕИО – т.е. РИОСВ изцяло в нарушение на закона е "прескочила" една от законовите стъпки, чиято цел е да гарантира, че няма да се допусне увреждане на местообитанията и видовете от общоевропейска значимост.
- Според Съда "като НЕ е изпълнила тази задължителна процедура в рамките на производството по съгласуване, органът е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила...". С това, Съдът като орган тълкуващ закона, опровергава твърденията на директорката на РИОСВ Плевен, че действията на РИОСВ са административно и законово издържани.
"РИОСВ е институцията призвана по Закон да осигури прилагането му", сподели Елена Стоева от Зелени Балкани. "Именно нарушаването на Закона, от институцията отговорна за спазването му беше най-обезпокоителното в случая".
Въпреки това, настоящото решение на Съда може да се приеме като голям успех на гражданското общество, по няколко причини:
- доказва, че твърденията на РИОСВ и МОСВ, че няма незаконни действия СА НЕВЕРНИ;
- доказва, че специалистите и представителите на НПО, обвинени от МОСВ в спекулации, са БИЛИ ПРАВИ;
- препотвърждава, че Обществеността, в лицето на гражданските организации има законовото право да се явява коректив и дори контролен орган на държавните институции, когато са налице факти за неспазване на българските закони (Съдът, на практика, отхвърли аргументите на адвокатите на РИОСВ Плевен и Ню Бояно Вибурно Филм, че Зелени Балкани като обществена природозащитна НПО нямат "правния интерес" и не могат да оспорват решенията на РИОСВ. Напротив, решението на Съда доказва, че всяка обществена организация, чиято дейност е свързана с природозащитата има право да оспорва решения, взети в ущърб на природозащитното законодателство).
Въпреки, че решението на Съда излезе твърде късно, за да доведе до преустановяване на ВЕЧЕ ДОКАЗАНО НЕЗАКОННИТЕ ДЕЙСТВИЯ, това дело е важен прецедент в историята на усилията за опазване на пещерите в България.
Надяваме се, решението на Съда, да доведе до преразглеждане на позиция на МОСВ и да бъдат наказани отговорните лица - нещо, за което НПО и експерти, настояват от самото начало на случая.
С това дейностите по случая с Деветашката пещера не са приключили - все още се разглеждат сигналите, изпратени до Европейската комисия и Бернската конвенция. Припомняме, че до края на февруари, Европейската комисия очаква официалния отговор на българските власти за техните действия по случая с Деветашката пещера, след което ще излезе с мотивирано решение дали да прекрати разследването или да стартира наказателна процедура срещу държавата. Решението на Административен съд гр.Плевен, ясно посочва, че нарушение на Директивата е извършено и вероятно държавата ще понесе значителни негативи от погазването на националното и европейско природозащитно законодателство.
"За всички нас тепърва предстои много работа", споделя Боян Петров от Центъра за изследване и защита на прилепите към БАН. "Целта ни е да се промени българското законодателство, по начин, гарантиращ опазването на пещерите и прилепите".
В тази връзка експерти и НПО ще изготвят своите предложения до МОСВ и Парламента за промени в Закона за биологичното разнообразие и приемането на нови законодателни текстове, гарантиращи опазването на тези забележителни елементи от ландшафта - пещерите, приютили уникално и уязвимо биоразнообразие.
В заключение, изказваме искрената си благодарност към Административен съд гр.Плевен за неговото решение, което е една сериозна крачка в утвърждаване на законността в държавата и носи важно тълкувание на законите, с оглед недопускането на подобни нарушения в бъдеще.
За допълнителна информация:
Добромир Добринов - Зелени Балкани, моб. тел. 0884004667, е-mail: ddobrinov@greenbalkans.org
Към новината е използвана снимка на Свилен Делчев - Пещерен клуб "Хеликтит"
Кратка предистория на случилото се:
В началото на месец ноември, от сигнали на граждани Зелени Балкани разбраха, че в района на защитената територия са стартирали мащабни дейности по заснемане на филмовата продукция и строеж на пътен мост към Деветашката пещера.
В резултата на координирани действия с ЦИЗП-БАН, Българската Федерация по спелеология и представители на пещерната общност у нас, бяха подадени множество сигнали до РИОСВ Плевен за случващото се .
http://www.greenbalkans.org/show.php?id=1270&language=bg_BG&cat_id=35&
Отчитайки известните обстоятелствата, в сигнал до РИОСВ Плевен, екипът на Зелени Балкани посочи, че за описаните действия е необходимо да се проведе процедура по оценка за съвместимост във връзка с чл.31 от ЗБР.
За да бъде спряно закононарушението, Административен съд гр.Ловеч беше сезиран за неоснователни действия и бездействие от страна на РИОСВ Плевен. Това е бърза съдебна процедура, с кратки срокове на провеждане, в рамките на която, Сдружението се запозна за първи път с актовете на РИОСВ Плевен, с които е било разрешено заснемането на филма. Съдът в гр. Ловеч, препрати жалбата до Съда в гр.Плевен, като последният се произнесе, че щом РИОСВ е издала две съгласувателни писма, няма неоснователно бездействие. По отношение твърденията за неоснователни действия на РИОСВ Плевен, Съдът в гр.Плевен върна преписката в Съда в гр. Ловеч, като последният повдигна спор за подсъдност пред Върховния административен съд. ВАС в Определение №16502/14.12.2011 год. по административно дело №15242/2011г., определи за компетентен да се произнесе Административен съд гр.Плевен, като посочи, че оспорването навежда на правно основание за оспорване на административен акт.
http://www.greenbalkans.org/show.php?id=1287&language=bg_BG&cat_id=35&
Отчитайки, че по това време, вече имаше информация, че строителството на моста към пещерата е разделено от дейностите в нея и е съгласувано отделно от МОСВ, фактът, че дейностите по заснемане не са дефинирани и описани ясно в националното законодателство като инвестиционно предложение, Зелени Балкани повдигнах въпроса за нищожността на акта на РИОСВ Плевен, като се обосноваха с прилагането само на Закона за защитените тетитории и съответно нарушението от страна на РИОСВ Плевен, съгласувайки дейности в разрез с заповедта на защитената територия.
При окончателното си произнасяне, Административен съд гр. Плевен, постанови, че дори само дейностите по заснемане в пещерата, представляват инвестиционно предложение, с което РИОСВ Плевен не е спазил изискванията на чл.31 от ЗБР. РИОСВ е провела изцяло незаконосъобразно процедурата. Въпросът дали заснемането на филма е в разрез със заповедта на защитената територия, е трябвало да бъде разрешен в хода на процедурата по ОС (на етап проверка за допустимост по чл.12 от Наредбата по ОС към чл.31а от ЗБР).