Новини

Завръщането на ловния сокол в България

Завръщането на ловния сокол в България

19.07.2018
Дългосрочното усилие на природозащитниците за възстановяване гнездовата популация на световно застрашеният ловен сокол достигна повратен момент!

Вече можем да съобщим, че след като това лято бяха успешно отгледани диви 2 малки, ловният сокол в България вече е доказан, като гнездящ вид за първи път от 20 години насам. И двете птици, родители на отгледаните диви малки, от своя страна са излюпени и отгледани  във волиерни условия (във волиера)  и са освободени преди 3 години, като мади птици в рамките на дългосрочна реинтродукционна програма изпълнявана от Спасителният център за диви животни на Зелени Балкани и Агенция по околната среда Абу-Даби (Environment Agency-Abu Dhabi  - EAD).

Реинтродукционната програма (Програма по възстановяването на вида) премина през три етапа:
• Първи етап (2006-10), осъществен в сътрудничество с Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ, Българска академия на науките), състоящ се от: (а) Национално проучване на бившите  и потенциални места за размножаване в България и (б) Оценка за осъществимост на възстановяването, включително изработването на популационен модел, който да определи стретегията за освобождаването на птици в природата.
• Втори етап (2011-14), също изпълнен съвместно с ИБЕИ, БАН осъществи серия от пилотни освобождавания на птици, отгледани във волиерни условия, за да: (а) се изясни методиката за освобождаване, (б) се проследят сателитно птици, за определяне техните предвижвания и заплахи за оцеляването им и (в) се създаде родителска група от птици размножавани във волиерни условия, чието поколение да бъде използвано за възстановяването на вида в природата.
• Трети етап (2015-до момента,) представляваше редовно освобождаване всяка година на млади птици, отгледани във волиерни условия, в равнинните територии край Стара Загора, за да се закрепи вида към селскостопанският ландшафт на България.

Тази година, орнитолози от Българското дружество за защита  на птиците (БДЗП) откриха активно гнездо на ловен сокол в България – първото доказано загнездване на вида в страната за последните 20 години. Подзирайки, че това събитие може да е резултат от реинтродукционният проект, орнитолози от Спасителният център за диви животни на Зелени Балкани направиха вълнуващото откритие, че  и двете птици от сформираната двойка наистина са освободени в рамките на програмата за възстановяване на вида! Двете птици  бяха разпознати по индивидуалните им, цветни, пръстени с уникален код. Стана ясно, че те са отгледани в Центъра на Зелени Балкани и са освободени в природата заедно с други 17 малки, използвайки соколарската техника известна като „хакинг“. Интересен е фактът, че това не е първия път, когато женската птица (бял пърстен с код 5P) е била забелязвана, след като е била регистрирана в България като зимуваща и през 2017/18. Имаме удоволствието да съобщим, че тази първа двойка ловни соколи отгледа успешно 2 малки – първите известни, успешно излетели в дивата природа малки от вида през този век!

Обикновено ловният сокол започва да се размножава на 2-3 годишна възраст, така че екипът по възстановяването има надежда, че през следващите години ще бъдат открити още размножаващи се двойки. Програмата за размножаване и освобождаване в природата ще продължи, надграждайки постигнатото международното сътрудничество между орнитолози и соколари, с крайна цел създаването на самовъзобновяваща се популация на вида в България - проектът по  възстановяването на вида е направляван от еколози, а методиката се основава на научни доказателства и използва соколарски техники за размножаване във волиерни условия и подледващо освобождаване на младите птици. Размножителната група е с европейски произход, а малките отгледани от техните родители във волиерите до 25 дневна възраст биват преместени във „фалшиво гнездо“ на мястото за освобождаване, при минимлен контакт с хора. Тези малки се научават да летят и ловуват самостоятелно, но са окуражени да останат в района на освобождаване поне един месец след излитането, чрез осигуряването на подхранване, и по този начин се имитира естественото поведение на младите ловни соколи. Нашите  проучвания със сателитно проследяване разкриха, че тази фаза от процеса на освобождаване има важно влияние върху последващото им оцеляване, тъй катоптици, които напускат мястото за освобождаване неукрепнали имат по-малък шанс за оцеляване.

Други птици от програмата за освобождаване също бяха регистрирани през тази година. Едната бе двугодишна птица, освободена през 2015, „уловена“ от фотокапана при посещението и в една от адаптационните волиери. По-незавидна, за съжаление бе съдбата на млада птица, освободена през 2017, намерена отровена край София през юни тази година.

Пилотното проучване с проследяването на птици идентифицира и някои рискове за младите птици в България, които ще важат и за новосформираната популация. Най-важният от тях е смъртността, причинена от електропреносната мрежа, доказана с няколко такива случая в България и Румъния. В допълнение, два млади сокола бяха уловени в Либия от ловци на соколи по време на тяхната есенна миграция през Северна Африка.

Проектът за възстановяването на вида успя да устанви всичките тези заплахи, а също така осигури информация за скитанията и поведението на младите соколи излететели в България.

Допълнителна информация
През 19ти век ловният сокол има непрекъсната размножаваща се популация с ареал от Централна Европа до степите на Централна Азия. Преди въдът е гнездел из почти целите Балкани, включително България, но загубата на местообитания, породена от промяната в селскостопанските практики и индустриализаията през 20ти век намалява, и разпокъсва популацията. Към края на 20ти век остатъчната българска популация бе окончателно доведена до изчезване от крадци, обиращи яйцата и малките на вида с цел продажба на незаконния пазар на хищни птици за соколарство. Понастоящем разпространението на вида в неговия западен ареал е много разпокъсано, с една Централно Европейска популация в Панонският басейн (основно в Унгария и Словакия) и Източно Европейска популация на Крим, популация с ниска плътност в Турция (от Централен Анадол до Северен Иран) и по-голяма, но намаляваща популация на изток от Каспийско море – в Казахстан. Намалената и разпокъсана западна популация на ловния сокол следователно има  намалена генетична изменчивост в сравнение с по-голямата и не разпокъсана популация в източният ареал на разпространение на вида в Азия.
Проучванията провеждани в България от 2006та година насам разкриха наличието на малък брой ловни соколи през размножителният сезон, но без доказателства за каквото и да е размножаване. Целта на Българската реинтродукционна програма е да възстанови размножаващата се популация в Южните Балкани, за да осигури връзка между съществуващите популационни фрагменти в Централна Европа, Източна Европа и Турция.  Реинтродукцията се осъществява чрез създаването на размножителни ядра от индивиди, отгледани във волиерни условия и освободени в природата малки. Веднъж установили се в определени територии, птиците могат, евентуално, да привлекат други ловни соколи, преминаващи през региона, като така има горям шанс тези от Централна и Източна Европа, също да уседнат и евентуално да се размножат. По този начин българската популация може да се увеличава и да повишава вероятността за генетичен обмен между разпокъсаните популации.

Този проект е част от по-широко консервационно усилие за подобряване природозащитният статус на ловния сокол в западната част на ареала на разпространеие, чрез възстановяване свързаността на разпокъсаните популации от Централна Европа до степите на Кахахстан. Постигането на тази дългосрочна цел изисква по-нататъшните усилия и сътрудничество между различни институции, общности и организации както в България така и на международно ниво.. Плана за действие за опазване на ловния сокол в България  и Световният план за действие за ловния сокол на Конвенцията за мигриращите видове осигуряват рамката за изпълнение на този процес.

Проектът “Възстановяване на ловния сокол в България” беше  изпълнен от Зелени Балкани и Агенцията по околна среда - Абу Даби (Environment Agency – Abu Dhabi), с допълнителната финансова и логистична подкрепа от ЗАД Армеец, Фонда за опазване на видове на Мохамед Бин Зайед (Mohamed Bin Zayed Species Conservation Fund), Зоопарк Бойнице (ZOO BOJNICE) Любош и Марта Ванек  (Luboš and Marta Vaněk).

Tекст: Андрю Диксън falco@falcons.co.uk