Описание на вида

Белоглавият лешояд (Gyps fulvus Hablizl, 1783) е изключително едра и впечатляваща птица. Гърбът и крилата му са пясъчно сиви, а маховите пера и опашката са черни. Главата е покрита с рядък светъл пух, а на шията има характерна непрекъсната „якичка” от пухови бели пера. Размахът на крилете достига 260–270 сm, при тегло 7–11 kg. Женските, както при повечето хищни птици, са по-едри от мъжките, но няма ясно изразен полов диморфизъм. Младите са по-тъмни от възрастните (сн. 1), а перата на „якичките” им са кафяви и копиевидни. Полетът е планиращ с леко вдигнати крила, като образува плитко V. 

(1) Белоглавите лешояди, част от програмата за реинтродукция, пристигат първоначално в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани. На снимката – млад белоглав лешояд.

Консервационен статус

В списъка на IUCN (Международния съюз за защита на природата) видът е в категорията Least Concern. Включен е в Анекс II на CITES конвенцията (Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора), в Анекс II на Бернската Конвенция (Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания) в Анекс II на Бонската конвенция (Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни), в Анекс I на Директивата за птиците.
В България е в категорията застрашен (Endangered) (Големански и др. 2011), вписан в Анекс II и III на ЗБР (Закона за биологичното разнообразие).

Местообитание

Обитава обширни скални комплекси, ждрела, речни долини в равнини и планини до субалпийския пояс. Видът е скално гнездящ. Среща се на ниска до средна надморска височина (но в Кавказ гнезди до 2750 m н. в.) предимно в места с топъл климат, като избягва гори, влажни местообитания, езера и морета. За полетите си в търсене на храна използва термиките, които се образуват над възвишенията и хълмовете или над открити пустинни, полу-пустинни или степни терени, като е отбелязван на височина до 3300 m.
Необходимо условие за вида са наличието на скали за почивка и големи площи за хранене (Cramp & Simmons 1980).

(2) Района на с. Тъжа, Централен Балкан е едно от подходящите местообитания за реинтродукция на белоглавия лешояд.

 (3) Пейзаж от Източни Родопи, където се намира единствената естествена колония на белоглав лешояд в България.

Размножаване

Белоглавите лешояди са моногамни, като вероятно двойките остават заедно за цял живот. Обикновено гнездят в колонии от 15–20 двойки, но могат да достигнат и до над 100 двойки. И двете птици участват в строежа на гнездото, като използват вейки, листа и трева върху скален корниз, площадка, пещера или пукнатина, много рядко върху дървета и в близост до местата за почивка. Размерите на гнездото достигат 60–100 cm в диаметър и 20–30 cm височина. Женската снася 1 яйце. Откривани са и по две яйца в гнездо, но за второто се смята, че е снесено от друга женска. Мъжкият и женската участват наравно в мътенето, което продължава 48–54 дни.
Характерно за лешоядите е, че размножителният им сезон започва доста по-рано от другите птици – още през февруари–март. Така малките се излюпват точно когато започва размножителния сезон на другите птици и бозайниците. В този период възрастните лешояди намират по-лесно храна, като например убити от хищници раждащи животни или техните малки.
Мъжките белоглави лешояди участват в отглеждането на поколението наравно с женските. Възрастните поглъщат всичката намерена храна, частично я преработват, след което я повръщат в гнездото за просещото малко. Малките се оперват за 110–115 дни, но понякога се отдалечават на малки разстояния от гнездата си и на възраст 80–90 дни. Първи опити за летене правят през лятото в периода юли–септември. Родителите продължават да ги хранят известно време и след оперването, до късна есен. Вече независими, младите птици се скитат през следващите години, докато достигнат полова зрялост на възраст от 4–5 години.

(4) Първото малко излюпено през 2014 г. в рамките на размножителната програма за вида в Спасителния център и освободено в ПП "Сините камъни".

 Гнездовият успех на белоглавите лешояди зависи освен от възрастта на птиците в двойката и от колонията. Опитът на индивидите, както и продължителните неблагоприятни метеорологични условия могат да са причина за провал на гнездовия успех (Cramp & Simmons 1980).

 Хранене

Храни се с мърша, основно с меките тъкани – мускули и вътрешности на средни до големи бозайници. Птиците облитат обширни територии в търсене на плячка поединично, като всяка следи и съседите си, които кръжат наоколо. При спускане на някоя от птиците, всичките ѝ „съседи” се отправят към същото място, като могат да се съберат и над 100 птици. При хранене се спазва йерархия, която обаче не зависи от възрастта или семейното положение, а от глада на птиците, като най-гладните се хранят първи и активно отбраняват плячката, докато другите изчакват встрани или се опитват да отблъснат хранещите, докато не успеят да ги изместят.
Като всички останали лешоядни птици, белоглавият лешояд има изключително ниски стойности на рН в стомаха си. Почти изцяло киселата среда спомага за убиването на развилите се в загниващото месо бактерии, освен за самото смилане на храната (Cramp & Simmons 1980).

(5) Белоглавият лешояд е най-социалния от трите вида лешояда, които се срещат в страната.

Разпространение и миграция

Белоглавият лешояд е палеарктичен вид с много обширен ареал от около 10 000 000 km² от Северна Африка през Европа до Монголия и северна Индия (сн. 6). Световната популация на вида се оценява на 500 000–1 000 000 индивида, като гнездовата популация в Европа се оценява на 32 400–34 400 двойки, повече от 90 % от които – в Испания. През 1990–2000 г. европейската популация бележи значително повишение, вследствие на което понастоящем видът се счита за осигурен и е премахнат от списъка на редките и застрашени видове (BirdLife International 2019).
Птиците са постоянни и скитащи, като възрастните остават в района на гнездата, докато скитащи млади птици са установявани на разстояние и от 600 km от гнездата си.
 

(6) Карта на разпространение на белоглавия лешояд (IUCN 2018)

 Разпространение в България

В края на ХІХ век белоглавият лешояд е бил широко разпространен и многоброен в България, със 17 сигурни находища. Век по-късно, вследствие основно на загуба на хранителна база, използване на отровни примамки за хищници, масово преследване и загуба на местообитания се счита, че белоглавият лешояд е изчезнал като гнездящ от страната. През 1978 г. се открива колония от 9 възрастни и 19 млади птици и едва едно-две активни гнезда в Източни Родопи (Demerdzhiev et al. 2014). През 90-те години започват усилия на природозащитни организации, между които и Зелени Балкани, за стабилизирането числеността на белоглавия лешояд в България – изграждане на площадки за изкуствено подхранване, редовно снабдяване с храна, проучвания за елиминиране на заплахите, превенция използването на отрови, работа с местното население и др. Освен на територията на Източни Родопи, природозащитници работят за възстановяването на белоглавите лешояди и в другите райони, където преди са се срещали – Западна и Източна Стара планина, Западни Родопи, Кресна, Врачански Балкан.

Заплахи

Поради широкият си ареал и голямата численост на световната популация, белоглавият лешояд не е категоризиран като застрашен вид. Въпреки това, среща не малко заплахи, включително широко разпространените практики за залагане на отровни примамки, за да се контролира числеността на хищници като лисица, вълк, чакал и др. Други заплахи за вида са липсата на хранителен ресурс, поради промени в земеделските практики, токов удар и сблъсък с електропреносни линии, бракониерски отстрел и безпокойство.
Най-интензивно залагане на отровни примамки за хищници в страната се наблюдава през 1950–1960 г., като това води белоглавия лешояд до ръба на изчезването. Тогава са се водели масово и на национално ниво така наречените кампании за изтребване на вредните хищници, като лисици и вълци (Dermedzhiev et al. 2014).

През 2017 г. почти напълно е изтровена реинтродуцираната колония в Кресненското дефиле, след залагането на отровни примамки (сн.  15 и 16).

* Първото драстично намаляване на популацията на вида вероятно е било по времето на Първата Световна война, когато се предполага, че войници са отстрелвали безразборно индивиди, а последният регистриран отстрелян белоглав леошяд в България е през 1990 г.                                

Голяма част от птиците загиват вследствие на изтощение, като такива са главно млади индивиди. Причините са неопитност, продължителни неблагоприятни климатичи условия или травма.

(7)  Един от случаите с благополучен край е от района на с. Граф Игнатиево, където местната ловна дружинка намира изтощен лешояд. В случая той е предаден на ветеринарите от Спасителния център и след премината укрепваща терапия, птицата е освободена.

Белоглавият лешояд е много податлив на сблъсък с ветрогенераторни турбини. В районите, където се среща на територията на страната няма ветрогенератори, но в близост до местообитанията им в Източни Родопи – в Гърция има такива, като там е регистрирана и смърт на индивиди. Такива има и в северната част на страната, като се знае, че индивиди скитат и към северната ни съседка.
Бракониерският отстрел, залагането на отровни примамки са били причина за поголовното намаляване на популацията на вида в цяла Европа през миналия век и са довели до изчезването на вида от много райони. През последните години се наблюдават невероятно успешни възстановявания на популациите в много райони, включително България. На много места обаче видът остава застрашен.
 

Мерки за опазване

Увеличаването на числеността на вида в много райони, както и възстановяването на изчезнали популации има комплексен характер. Причина за успешното прилагане на мерки за възстановяване на популациите на вида са забраните за използване на отровни примамки, изграждането на площадки за подхраване и осъществяването на проекти за реинтродукция и опазване на вида.
От 2003 г. започва изпълнението на дългосрочен Международен план за опазване на лешоядите на Балканите, а през 2010 г. стартира специализиран проект „Възстановяване популациите на едрите видове лешояди в България” LIFE08 NAT/BG/000278, който се изпълнява от Зелени Балкани, в партньорство с Фонда за дивата флора и фауна (ФДФФ) и Дружеството за защита на хищните птици (ДЗХП) и приключва през 2015 г. В резултат са внесени 264 белоглави основно от Испания и Франция, а в рамките на проекта са освободени общо 205 лешояда от четирите адаптационни волиери, изградени във Врачански, Централен Балкан, Сините камъни – Гребенец и Котленска планина.

От 2016 г. Stichting Rewilding Europe, в партньорство с други организации от България и Гърция, изпълнява консервационен проект за черния и белоглавия лешояд в трансграничните райони на Родопите.

Програми за реинтродукция

Работи се усилено в Западна и Източна Стара планина. В Природен парк "Сините камъни" има изградена площадка за подхранване и наблюдение, а нашите колеги от Фонда за Дивата Флора и Фауна поддържат край Котел волиера за аклиматизация на птици, размножени в плен, лекувани или транспортирани от други места за пускане в района.
Пилотната реинтродукцията на вида в Източна Стара планина стартира през 2007 г. с освобождаване на 3 птици от адаптационната волиера в Котел. През следващите 2 години са освободени още 5 птици. От 2010 до 2015 г. са освободени още общо 44 птици.
За същия период – от 2010 до 2015 г. са освободени 65 птици в ПП "Сините камъни" (сн. 8). Поради близкото разстояние на двете площадки (Котел и ПП "Сините камъни"), освободените белоглави лешояди формират обща колония, редовно посещавайки двете площадки, в зависимост от наличието на храна и метеорологичните условия. През размножителния период на 2014 и 2015 са установени поне 3 териториални размножаващи се двойки в района. Общо 42 от освободените 111 лешояда са открити мъртви, като за голям процент от cмъртните случаи причина е токов удар (Кратък отчет по проект LIFE08 NAT/BG/278).

(8) Адаптадионната волиера в ПП "Сините камъни".

Като резултат от реинтродукционната програма през 2015 г., след 50-годишно отсъствие на вида, белоглавият лешояд започва отново да гнезди в ПП „Врачански Балкани“. През 2019 г. вече има 3 установени колонии с 14 размножаващи се двойки и още 4, проявяващи гнездова активност. В Източна Стара планина (Котел и ПП „Сините камъни“) гнездовата популация за 2019 г. се оценява на 12–20 дв., а в Кресненския пролом гнездова активност проявяват 2 двойки.
Така след успешното реинтродуциране на белоглавия лешояд в целевите райони от 2010 г. насам, броят на сформираните двойки  вече е 27–40 (ФДФФ).

През 2015 г. Зелени Балкани – Стара Загора, в партньорство с Фонда за дивата флора и фауна, Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) от Холандия, Junta de Extremadura от Испания и EuroNatur от Германия, стартират проект "Светло бъдеще за черния лешояд" LIFE14 NAT/BG/649, целящ възстановяването на черния лешояд в България. Като част от методиката за адаптиране на освободените черни лешояди, към момента в Източна Стара планина са освободени и близо 20 белоглави лешояда.

Внесените в България белоглави лешояди се посрещат, преглеждат и маркират в Спасителния център за диви животни към Зелени Балкани – Стара Загора. Ветеринарите и рехабилитаторите на Центъра се грижат всички получени белоглави лешояди да са в подходяща форма и здраве за живот на свобода.
В центъра се развива и програма за размножаване на лешояди в неволя.
Първата размножителна двойка излюпва своето първо малко през 2014 г., което е освободено от адаптационната волиера в Сливен. Птиците, формиращи двойката, са стационарни пациенти на центъра, но не успяват да отгледат друго малко, за това двойката е разделена.
В момента в центъра има друга двойка белоглави лешояди, като в началото на 2019 г. женската снася яйце, което въпреки наблюдаваните копулации между птиците, не е оплодено.

Как да помогна

• Съобщете ни, ако установите незаконни действия (отстрел) или намерите ранени или мъртви белоглави лешояди или други едри хищни птици.

• Не безпокойте белоглавите лешояди в природата.
• Не безпокойте птиците, отглеждани в клетката и на площадките за подхранване.
• Участвайте лично в различните дейности по опазване на белоглавия лешояд!

Свържете се с нас:

Ивелин Иванов – Ръководител на проекта
За конктакти: моб. тел. 0887 589995; e-mail: iivanov@greenbalkans.org;
Емилиян Стоянов – Координатор полеви дейности
За контакти: моб. тел. 0878 573841; e-mail: pirin@fwff.org;
Илиян Стоев – Сините камъни
За контакти: моб. тел. 0884 005546;
Георги Стоянов – Врачански Балкан
За контакти: моб. тел. моб. тел. 0878 734503, e-mail: bpps@abv.bg;
Христо Пешев – Кресна
За контакти: моб. тел. 0897 820785; e-mail: hristopeshev.eu@gmail.com