Черният лешояд (Aegypius monachus Linnaeus, 1766) е една от най-големите хищни птици в света и най-големият лешояд в Западна Палеарктика. Дължината на тялото е 110–120 cm, а размахът на крилете е 250–295 cm, при тегло от 7 до 14 kg. Няма ясно изразен полов диморфизъм. Женската често е по-тежка и едра от мъжкия, но в много случаи размерите се припокриват (Cramp & Simmons 1980).

 

  (1) Група от млади и възрастни индивиди (сн. Добромир Добринов)

 

Лешояд с масивен клюн, къс врат, изключително дълги и широки криле, и къса опашка. Оперението е изцяло тъмнокафяво, а главата е покрита със сиво-кафяв до тъмнокафяв пух, по-дълъг около очите, гърлото и тила. Страните и шията са голи, с непрекъсната „якичка” от тъмни пухови пера. Голата кожа на главата, шията и кожата в основата на клюна са сиво-сини на цвят. Младите индивиди са по-тъмни от възрастните (сн. 1, 2) и често изглеждат почти черни на цвят (Симеонов и кол. 1990).

 

В списъка на IUCN (Международния съюз за защита на природата) видът е в категорията „Почти Застрашен“ (Near Threatened) (BirdLife International 2017). Включен е в Анекс II на CITES конвенцията (Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора), в Анекс II на Бернската Конвенция (Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания) в Анекс II на Бонската конвенция (Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни), в Анекс I на Директивата за птиците.

В България видът е Изчезнал (Extinct) (Големански и кол. 2011), вписан в Анекс II и III на ЗБР (Закона за биологичното разнообразие).

 

Местообитание

Черният лешояд се среща в залесени части на хълмисти и планински терени в субтропичния и умерения пояс от 200 до 2000 m н.в. (Stoynov et al. 2017). В Азия обитава захрастени и полусухи степни територии и пасища до 4500 m н.в. (Thiollay 1994).
Гнезди на дървета, понякога на отвесни скални склонове или на дървета на скални стени, които могат да издържат масивното гнездо. Предпочита територии далеч от населени места и човешко присъствие. Изискване на вида за гнездовото местообитание са отворените площи с екстензивно животновъдство или където се изнасят кланичен отпадък или трупове на животни (Stoynov et al. 2017). В места с голямо количество хранителен ресурс, може да се концентрира в големи ята (Flint 1984).

(3) Черен лешояд в близост до площадката за подхранване в района на Пелевун, Източни Родопи (сн. Добромир Добринов)

 

Черният лешояд е моногамен вид и образува двойки вероятно за цял живот. Достига полова зрялост на възраст от 4–5 год. Гнезди поединично или в малки колониии, като използва едни и същи гнезда в последователни години. Изгражда гнездата си обикновено върху короната на дърво (Pinus sp., Quercus sp.), по-рядко върху здрав клон или скала (Азия) (Andevski 2017). Гнездото обикновено се намира на височина 10–20 m над земята, но може да бъде и до около 5 m от земната повърхност.
Изградено е от клечки – масивна конструкция, която може да достигне 2 m в диаметър и 3 m в дълбочина. Снася едно яйце в периода февруари-април и инкубацията продължава 50 до 62 дена. И двете птици мътят и вземат участие в отглеждането на малкото, което може да остане повече от 100 дни в гнездото и 2–3 месеца след оперяване с родителите, преди да стане независимо.
Гнездовият успех е сравнително висок, но двойките не се размножават всяка година, което е причина за бавното възстановяване на популациите на вида. Може да живее около 20–30 години в естествена среда и до 39 г. в изкуствени условия (Newton et al. 1990).

 

(4) Новосформираната двойка черни лешояди в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани. Мъжката птица бе дарена в началото на 2019 г. на организацията от Ouwehand Zoo, Холандия (сн. Зелени Балкани)

 

Черният лешояд е мършоядна птица. Храни се основно с труповете на едри и средно едри бозайници, като това са основно домашни животни. Предпочита меките части на трупа (но не вътрешностите), които яде заедно с кожата, козината, сухожилията и костите, а несмлените остатъци изхвърля във вид на големи, 12–15 сm дълги погадки. В хранителната му диета присъстват и по-дребни бозайници – зайци, гущери, насекоми,а в редки случаи може да улавя и костенурки.
Храната си търси на групи или поединично, като понякога се включва в групите на белоглавите лешояди при хранене и обикновено доминира над тях (Stoynov et al. 2017).
Хранителната му територия се простира в райони с екстензивно пасищно животновъдство, едродивечови ловни стопанства, райони с размножаващи се двойки вълци, големи реки с обширни речни долини, където реката често изхвърля трупове на умрели животни (Кметова–Биро et al. 2015).

В България и по-специално в района на Източни Родопи черните лешояди имат на разположение труповете на животните от ловно стопанство „Студун кладенец” - елени лопатари и други диви животни. Представители на Зелени Балкани и БДЗП редовно изнасят трупове на умрели домашни животни – коне, крави, магарета, кланичен отпад и дребен рогат добитък на специално обособени площадки за изкуствено подхранване в Източни Родопи – Маджарово и Пелевун.

Спорадични наблюдения на единични хранещи се екземпляри на вида има и в районите на Сливен, Котел, Враца и Кресна. 

 

(5) Понякога на площадките могат да се видят и трите вида лешояди, хранещи се заедно - египетски, черен и белоглав. Площадка за подхранване в района на Пелевун, Източни Родопи (сн. Добромир Добринов)

 

 

Монголско-тибетски вид, с глобална популация от около 7 800–10 500 двойки или около 15 600–21 000 възрастни индивида, от които 2 300–2 500 размножаващи се двойки в Европа (BirdLife International 2018).

Видът се размножава в Европа - Испания, Гърция, Украйна; Азия – Турция, Армения, Азербейджан, Грузия, Русия, Узбекистан, Таджикистан, Туркменистан, Киргизстан, Иран, Афганистан, северна Индия и северен Пакистан. Най-голяма е популацията в Западна Европа – Испания, Португалия и Франция, с изолирани и намаляващи популации в Гърция (Дадя) и Украйна. С висока численост е представен в Турция и Кавказ (Грузия и части от Русия). Видът е изчезнал като гнездящ от територииите на Албания, Хърватия, Италия и Северна Македония (Andevski 2017).
Различните популации на вида имат различни миграционни характеристики, като отделни индивиди са определяни като частични мигранти (Bildstein 2006). В Европа възрастните птици са постоянни, докато младите скитат на обширни територии (Moreno – Opo 2009). Много индивиди от популацията в Кавказ (Източна Европа и Централна Азия) зимуват на юг от местата за размножаване (Gavashelishvili & McGrady 2006).

 (6) Карта на разпространение на черния лешояд (IUCN 2018)

Европейската категоризация на вида е „рядък” (Rare), при тенденция за голямо увеличение, основно заради значителното повишение на гнездящите двойки в Испания и Франция (BirdLife International 2004; Barov & Derhe 2011).

По последни данни европейската популация на вида се оценява на 2 375–2 648 размножаващи се двойки (Andevski 2017). Основната част от популацията (80–90%, или 2548 дв., 2018) е концентрирана в Испания, като за последното десетилетие се отбелязва увеличаване с 48 %. Популациите на съседните на Испания страни – Португалия (18 дв., 2016) и Франция (37 дв., 2018), са също с тенденция за увеличаване на числеността, но и подпомогнати, поради връзка с испанската популация (потвърдено с маркирани птици) (VCF 2018).
Във Франция увеличението на популацията до голяма степен се дължи на програмата за реинтродукция, в рамките на която само в периода 1992–2004 във френските Алпи са освободени 53 черни лешояда. Следвайки успеха на този проект, през 2004 г. започва втори проект за реинтродукцията на вида, в рамките на който към момента са освободени около 80 птици от още 2 места в Алпите (Condition of Black Vulture in France 2015). Първата размножаваща се двойка в Алпите, сформирана от реинтродуцираните птици, е регистрирана през 1996 г., като до 2005 г. са установени общо 68 опита за загнездване и са успешно отгледани общо 28 малки (Terrasse 2005).
През 2018 г. по време на редовен мониторинг са установени 37 размножаващи се двойки в трите места на освобождаване на птици (VCF 2018).
Най-малката популация от Източна Европа е в Грузия (25 двойки, 2016) и Гърция (до 31 двойки, 2016), отбелязана като стабилна, но с негативна тенденция.
Много по-малко е известно за състоянието и тенденциите на популацията на вида в Азия (Кавказ – 102 дв., 2004; Турция – 200 дв., 2013) (Andevski 2017)., където всъщност се намира и по-голямата ѝ част. Видът вероятно намалява на цялата площ на арела си в Азия, където не се взимат специални мерки за опазване (Кметова – Биро и кол. 2015).

От тук следва, че популацията на черния лешояд в Европа е с тенденция за увеличаване, особено в западната част и най-вече поради увеличаващата се испанска популация, но популациите в Източна Европа остават или със стабилна численост, или с намаляваща.
Единствената рамножаваща се колония на черен лешояд на Балканите се намира в Националния парк Дадя в гръцката част на Родопите, на 25 кm от българската граница.

Разпространение в България

През 19-ти и първите десетилетия на 20-ти век, черният лешояд се е срещал навсякъде в страната – Родопите, Рила, Пирин, Западните погранични планини, Стара планина, Витоша, планини около Софийско поле, в равнинните части на страната – Добруджа, Лудогорието, Шуменско и Провадийско плато, Дунавска равнина и Югоизточна България, но в по-малка численост, в сравнение с белоглавия лешояд (Кметова-Биро и кол. 2015).
Около 1960 година видът вече почти не се среща в страната (Stoynov et al. 2007). След дълга пауза, последното доказано гнездо с малко е установено през 1993 година в района на Студен кладенец по време на експедиция от експерти на Зелени Балкани, но през 1994 г. двойката вече не го обитава (Marin et al. 1998). Оттогава насам се предполага епизодично гнездене на отделни двойки в периода 1995–2006 година, но няма категорично установени двойки (Kurtev et al. 2007, Stoynov et al. 2017).
В резултат на природозащитните дейности и редовните подхранвания, в района на Бяла река и в резерват "Вълчи дол" периодично се наблюдават хранещи се индивиди, като най-голямата група черни лешояди (42 индивида) е регистрирана на площадката за подхранване на лешояди, поддържана от екипа на Зелени Балкани до с. Пелевун през 2000 г.
Присъствието на черни лешояди в Източните Родопи е базирано на навлизане на индивиди, които гнездят в близкия до гранцита с България Национален парк „Гората Дадя” в Гърция.

Заплахи

Видът е изчезнал от страната поради комплекс от фактори, които са въздействали с различна интензивност в различни периоди. Преследването на грабливите птици, като “вреден дивеч” в средата на ХХ век, използването на отровни примамки за борба с хищници, унищожаване на местообитанията (изсичане на старите гори), редуциране на хранителната база поради промени в начина на стопанисване и завишаване на ветеринарно-санитарните изисквания в животновъдството. Най-голямо значение обаче за изчезването не само на черния лешояд, но и на брадатия лешояд, и критичното намаляване на числеността на белоглавия и египетския лешояд има добре организираната на държавно ниво, дългосрочна и повсеместна кампания за тровене на хищници в периода 1958–1970 г., като по инерция тровенето на хищници продължава до 1990. В момента голяма част от гореописаните фактори са поставени под контрол. Употребата на отровни примамки е забранена, а грабливите видове птици са строго защитени. Създадени са защитени тиритории, които опазват ценни местообитания за много застрашени видове, включително лешоядите. Хранителната база, вследствие на пазарни и социалноикономически особености е далеч от потенциала на района, но пък има решение на Европейската комисия, адаптирано и от българските ветеринарни власти, с което се разрешава подхранването на лешояди.

Друга заплаха са опасните далекопроводи, застрашаващи лешоядите от токов удар или сблъсък с електропреносните линии. 
Днес основният лимитиращ фактор за възстановяване на популацията на черния лешояд, е критично ниският брой на индивидите на популацията му в района (само 31 дв. в Дадя в Гърция).
В момента добри места за възстановяване на черния лешояд предлагат Източни Родопи, ПП „Врачаски Балкан”, Източна Стара планина, най-вече в района на ПП „Сините камъни”, ЗЗ „Котленска планина”, Камчийска планина и ЗЗ „Кресна”, където се срещат или са успешно реинтродуцирани белоглави лешояди и се изпълнени редица подготвителни дейности за възстановяване на вида в рамките на проекти "Завръщане на лешоядите в България" LIFE08 NAT/BG/278 и "Живот за Кресненското дефиле" LIFE11 NAT/BG/363.

Мерки за опазване

• Един от ограничаващите фактори за гнезденото на вида е наличието на подходящи дървета с чадъровидна корона, каквито са череният (Pinus nigra) и средиземноморски бор (Pinus pinea). Част от мерките за опазване на вида в България включват поставяне на изкуствени гнезда, чиято цел е привличането и сформирането на двойки на територията на страната;
• За предотвратяването на инциденти с електропреносната мрежа се поставят дивертори – фосфорисциращи и слънце отразяващи пластинки, които се окачват по дължина на жиците и по този начин ги правят видими за птиците. Най-ефективно обаче е обезопасяването на стълбовете със специални излолатори или изграждането на подземна електропреносна мрежа – закопаване на линиите;

• Изкуственото подхранване е с доказан положителен ефект за оцеляемостта и размножителните показатели на лешоядите. Изкуствените площадки за подхранване спомагат и оцеляемостта на отделните индивиди, като храната, която се предоставя е безопасна (доказано незамърсена с пестициди или агенти, които предават заболявания сред добитъка) (Andevski 2017). В България такива площадки са изградени в Кресна, Котел, ПП „Сините камъни“, Източни и Западни Родопи, а редовното подхранване спомага обособените популации на лешояди. 

Дългосрочните дейности на Зелени Балкани по опазване и възстановяване на видовете лешояди, включват също:
• Опазване и реставрация на приоритетни местообитания.;
• Поощряване развитието на екстензивно животновъдство в целевите райони;
• Кампании срещу използването на отровни примамки за наземни хищници;
• Разработване на стратегии и планове за реинтродукция на черния лешояд.

Още през 2010 г. стартира проект „Възстанояване на популациите на едрите европейски видове лешояди в България“, изпълняван от Зелени Балкани и Фонда за дивата флора и фауна ,чиято цел е възстановяване популациите на трите едри вида лешояди в България чрез природозащитни мерки и повишаване институционалния капацитет за опазването им.

През 2015 г. стартира проект "Светло бъдеще за черния лешояд" LIFE14 NAT/BG/649, който обединява усилията на 5 организации от 4 европейски страни – Зелени Балкани - Стара Загора и Фонда за дивата флора и фауна (ФДФФ) от България, Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) от Холандия, Junta de Extremadura от Испания и Euronatur от Германия.

В рамките на проекта през 2018 г. бяха освободени първите черни лешояди в района на Източна Стара планина, а в началото на 2019 г. (април месец) от адаптационните волиери в Котел и Сливен бяха освободени още 4 черни лешояда.

 Въпреки забраните, нелегалното използване на отровни примамки за наземни хищници, причина за изчезването на вида от природата на страни като Испания, Португалия, Гърция и др., все още съществува като заплаха. Вследствие на усилията на редица организации, популацията на вида е възстановена за Испания, Португалия и Гърция. През 2018 г. стартира проект, изпълняван от Фондацията за опазване на лешоядите (VCF), който е с продължителност до 2020 г. и обединява организации от 5 балкански страни в борбата с отровите.

 Как мога да помогна

• Съобщете ни за умрели домашни животни, които да бъдат използвани за подхранване на лешоядите;
• Съобщете ни, ако установите незаконни действия (отстрел) или намерите ранени или мъртви лешояди или други едри хищни птици;
• Не безпокойте лешояди в природата;
• Не безпокойте птиците, отглеждани в клетката и на площадките за подхранване;
• Не залагайте отровни примамки и сигнализирайте, ако знаете за заложени такива;
• Обадете ни се, ако видите лешояд и се уверете дали е маркиран! Моля съберете следните данни:
- Отличителни белези на лешояда – крилни марки, наличие на предавател, метални или цветни пръстени и др.;
- Къде и кога точно сте го наблюдавали;
- Какво бе поведението на птицата (в полет, кацнала, хранеща се).

• Обадете ни се, ако намерите бедстващ и нуждаещ се от помощ лешояд!
- При всички случаи незабавно се свържете с екипа на Спасителния център за диви животни, за да получите по-нататъшни указания на телефоните тук.
- Бъдете внимателни! Дивите птици могат да бъдат опасни! При лешоядите опасен е изключително силният клюн, с който птиците трошат здрави кости и разкъсват мускули и стави!
- Ако състоянието на птицата налага вие да се погрижите за нея до транспортирането й към Спасителния център за диви животни, се уверете че птицата е на тихо, спокойно и тъмно място, за ограничаване на стреса;
- Ако забележите счупен крайник или кървяща рана, изчакайте указанията на специалистите от Спасителния център.
• Участвайте пряко в различните дейности по опазване на белоглавия лешояд!
- Подхранване на лешояди на специализираните площадки;
- Мониторинг и радио-проследяване на пуснатите птици;
- Поставяне на изкуствени гнезда и макети за привличане на гнездящи лешояди;
- Повишаване на информираността и мотивацията на местните хора за опазване на лешоядите с провеждане на срещи, демонстрации и представяния;
- Организиране и провеждане на Фестивал на лешояда и овцевъдството.
• Осиновете или кръстете лешояд!
• Разкажете на приятели за опазването на лешоядите!

Свържете се с нас:

Ивелин Иванов – Ръководител на проект "Светло бъдеще за черния лешояд" LIFE14 NAT/BG/649

За конктакти: моб. тел. 0887 589995; e-mail: iivanov@greenbalkans.org