Български Български   Английски Английски  
opos
Консервационни дейности за целеви видове от Директивата за птиците на ЕС - белошипа ветрушка, черен лешояд и царски орел, в основните им местообитания в България
Научи повече


life
Възстановяване на популациите на едрите европейски лешояди в България
Научи повече

life
Възстановяване на белошипата ветрушка
Научи повече
 





Египетски лешояд
Описание на вида

Египетският лешояд (Neophron percnopterus Linnaeus, 1758) е най-дребният български лешояд. Той е бял, единствено маховите пера на крилата са черни. Лицето и гушата са голи, жълтеникави, а на тила има дълги остри пера, които образуват характерната му „прическа”. Размахът на крилете достига 165–175 cm, а теглото 2–2,4 kg. Крилата са широки, маховите пера са оформени в „пръсти”, а опашката е клиновидна (сн. 1, 2). Няма ясно изразен полов диморфизъм. Смята се, че при женските лицето е по-жълтеникаво, докато при мъжките – оранжево. Младите са тъмни, от кафеникави до сиво-черни (Clark & Schmitt 1998).
                                                                                  (2)
 
(1)
 
Консервационен статус

В Червения списък на IUCN (Международен съюз за защита на природата) видът е в категорията „Застрашен“ (Endangered) (Birdlife International 2017). Включен е в Анекс II на CITES конвенцията (Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора), в Анекс II на Бернската Конвенция (Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания) в Анекс II на Бонската конвенция (Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни), в Анекс I на Директивата за птиците.

В България е в категорията застрашен (Endangered) (Големански и др. 2011), вписан в Анекс II и III на ЗБР (Закона за биологичното разнообразие).

Местообитание

В местата за размножаване се среща в планински и полупланински райони, равнини или низини пресечени от плата или дефилета на реки. В местата за зимуване видът се среща основно в Сахелския пояс на Африка – пустини, полупустини, савани и депресии (Iñigo et al. 2008).

Гнезди основно в скални цепки, дупки или козирки по скали, но в редки случаи на големи дървета, сгради електрически стълбове и земята (сн. 3). Много често се наблюдава около населени места и сметища, където се храни (Nikolov et al. 2016).

Размножаване

Египетският лешояд е моногамен вид. Гнезди поединично, а не в колонии. Гнездото се изгражда от двете птици от клони и се постила с вълна, парцали, остатъци от храна и др. Женската снася най-често 1-2 яйца през интервал от 4-6 дни (Cramp & Simmons 1980). В много редки случаи снася 3 яйца. Мъжкият и женската участват наравно в мътенето, което продължава средно 42 дни. Двамата родители се грижат за малките и ги хранят, като им подават храната направо в клюна. Малките напускат гнездото средно на 75 дневна възраст, като в България това се случва обикновено в средата на август (Ferguson-Lees et al. 2001, Kurtev et al. 2008). Египетският лешояд достигат полова зрялост за 5 години. На затворено, е регистрирана продължителност на живот до 37 години, но в природата средната продължителност на живота е по-ниска (Grande et al. 2009).
 
Хранене

Египетския лешояд е мършоядна птица. Основно се храни с трупове на умрели животни, но може да се храни и с гущери, костенурки, които сами улавя или убити на пътя животни, както и яйца. Менюто включва дори екскременти на бозайници. Една от малкото наблюдавани птици, които използват сечива - използва камъни, с които чупи черупката на яйцата от щраус в Африка (Lawick-Goodall & Lawick-Goodall 1966).

Разпространение и миграция

Египетският лешояд има изключително обширен ареал от около 19 200 000 km², обхващащ Южна Европа, Северна, Централна и Източна Африка и цяла Югозападна Азия – Кавказ, северна Индия, Пакистан и Мала Азия. Има изолирани находища на вида на Зелени нос, Канарските острови, Ангола и Намибия (сн. 5). Птиците, които обитават най-северните части на ареала са прелетни (Cramp & Simmons 1980). Мигрират поединично или в малки групи, като избягват отворените морета и се придържат към сушата (Oppel et al. 2015). Световната популация на вида се оценява на 12 000 – 38 000 полово зрели индивида. В Европа гнездят около 3000 – 4700 двойки, основно в Испания (1300 дв.) и Турция (BirdLife International 2015). Европейската популация на вида бележи значителен спад, който продължава и понастоящем. За последните три поколения числеността на египетските лешояди в Европа е спаднала с повече от 50 %. Значителен спад в числеността на популацията на вида с 4-8% годишно през последните 3 десетилетия е отбелязан и на Балканския полуостров, като в България спадът е повече от 50% за последните 15 години (Iñigo et al. 2008, Velevski et al. 2015).

Миграцията продължава между 20 и 40 дни. Птиците от Европа изминават средно между 3000 и 5000 km (García-Ripollés et al. 2010, Oppel et al. 2015). Като реещи хищни птици, използват въздушните термики при полет, а не махат активно, както други по-дребни видове птици. Над големите водни басейни въздушните условия не са благоприятни и птиците са принудени да използват активен полет, изморяват се бързо и не успяват да завършат миграцията си. Затова и миграцията е най-критичня момент за младите и неопитни птици, като някои от тях опитват да прекосят Средиземно море и се давят (Oppel et al. 2015).
 

(5) Карта на разпространение на египетския лешояд (IUCN 2018)
 
Разпространение в България

В миналото е бил широко разпространен в цялата страна, като е гнездил дори на тепетата в гр. Пловдив. Загубата на хранителна база (премахване на много от стадата и упадъка на животновъдството), използване на отровни примамки за хищници, бракониерски отстрел и загуба на местообитания водят до спад в числеността му. Към 90-те години на миналия век се счита, че в България гнездят около 100 двойки, към 2004 г. са вече под 80 и продължават да намаляват. Понастоящем у нас гнездят 28 двойки. Видът днес обединява усилията на най-големите природозащитни организации в България, между които и Зелени Балкани, които работят активно за опазване и проучване на известните към момента гнезда и възстановяване на числеността на вида в страната (Arkumarev et al. 2018).

През 2017 г. стартира проект за опазване на египетския лешояд, обединяващ усилията на 14 страни. Проектът цели опазването на най-източната популация на египетския лешояд в Европа, чрез прилагане на спешни природозащитни мерки за елиминиране на най-сериозните известни заплахи за вида в гнездовите му територии и по пътя на миграция. Зелени Балкани е част от проекта „Нова надежда за египетския лешояд“ LIFE16 NAT/BG/000874.

Заплахи

Египетския лешояд е един от най-бързо изчезващите видове птици в днешно време. Освен заплахите по пътя на миграция, такива могат да се търсят и в местата за зимуване и местата за гнездене. Бракониерски отстрел, залагането на отровни примамки, ограбване на гнездата, безпокойство по време на размножителния период, сблъск с електропреносната мрежа и ветрогенератори са едни от основните фактори за намаляване на популацията на вида. Приемането на вредни вещества и антибиотици чрез храната влияе пагубно на вида. Натрупването на тези вещества води до отслабване на организма на птиците и висока податливост към заболявания, както вероятно и до намаляване на продължителността на живота и репродуктивните им способности (Nikolov et al. 2016).

Мерки за опазване

Консервационната програма на Зелени Балкани за опазване на лешоядите се осъществява от 1991 г. и включва следните дейности:

- проучвания на подходящите местообитания и райони за опазване и реинтродукция на лешояди;

- изкуствени подхранвания на площадки в Източни и Западни Родопи, както и в Източна Стара планина;

- кампания срещу използването на отровни примамки за наземни хищници;

- поощряване развитието на екстензивно животновъдство в целевите райони;

- опазване и реставрация на приоритетни хабитати;

- информационни кампании.

През 2017 г. стартира проект „Нова надежда за египетския лешояд“ LIFE16 NAT/BG/000874, в който Зелени Балкани е партньор. За реализирането на един от основните компоненти, усилията по проекта са насочени към постигане на постоянно нарастване на популацията на вида в гнездовите му територии на Балканите. Създаването на родителски двойки птици, приютяването и отглеждането на млади лешояди преди освобождаването им в природата, са част от дейностите на екипа на Зелени Балкани за подпомагане на египетския лешояд (сн. 8, 9, 10).

През 2018 г. бяха реализирани редица дейности, целящи подпомагането на дивата популация на вида, като изгражданаето на волиера за задържано освобождаване на млади египетските лешояди, отгледани на затворено, изграждане на адаптационна волиера (хак), поставянето на отгледани на затворено малки при диви, приемни родители.

Поставянето на сателитни или GPS/GPRS предаватели позволява изучаването и проследяването на движенията на египетските лешояди, предоставяйки ценна информация за заплахите на вида по време на неговата миграция и престой в местата за зимуване. Това позволява предприемането на необходимите мерки за опазване на вида (сн. 6).

Друга част от работата на екипите на Зелени Балкани е провеждането на спасителни акции и последващата рехабилитация и лечение на пострадалите птици в Спацителния център за диви животни.

Как да помогна?

• Можете да помогнете, като участвате в дейностите за подхранване и наблюдение на площадките за подхранване на лешоядите;

• Или да участвате в експедициите за проучване на подходящите местообитания за реинтродукция на лешояди;

• Като подадете сигнал за незаконно използване на отровни примамки срещу наземни хищници;

• Като участвате в информационните дейности за опазване на лешоядите - представяния и презентации по места, разпространение на информационни материали;

• Като дарите средства за опазване на лешоядите в България;

• Ако намерите нуждаещо се от помощ диво животно, обадете ни се;

• Можете да станете член на Зелени Балкани, като попълните този формуляр;

• Можете да направите дарение за някоя от дейностите ни;

• Можете да осиновите египетски лешояд.


 


  • (1) Възрастен египетски лешояд, част от размножителната програма в Спасителния център на Зелени Балкани (1) Възрастен египетски лешояд, част от размножителната програма в Спасителния център на Зелени Балкани
  • (2) Възрастен египетски лешояд (2) Възрастен египетски лешояд
  • (3) Двойка египетски лешояди в гнездово местообитание (D.Vavylis HOS/BirdLife Greece) (3) Двойка египетски лешояди в гнездово местообитание (D.Vavylis HOS/BirdLife Greece)
  • (4) Млада птица, излюпена в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани (4) Млада птица, излюпена в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани

  • (6) Поставяне на сателитен предавател на млад египетски лешояд (6) Поставяне на сателитен предавател на млад египетски лешояд
  • (7) Адаптационна волиера на площадката за подхранване до с. Поточница, Източни Родопи (7) Адаптационна волиера на площадката за подхранване до с. Поточница, Източни Родопи
  • (8) Редовни профилактични прегледи на египетските лешояди, част от размножителната програма на Спасителния център на Зелени Балкани (8) Редовни профилактични прегледи на египетските лешояди, част от размножителната програма на Спасителния център на Зелени Балкани
  • (9) Редовни профилактични прегледи на египетските лешояди, част от размножителната програма на Спасителния център на Зелени Балкани (9) Редовни профилактични прегледи на египетските лешояди, част от размножителната програма на Спасителния център на Зелени Балкани

  • (10) Редовни профилактични прегледи на египетските лешояди, част от размножителната програма на Спасителния център на Зелени Балкани (10) Редовни профилактични прегледи на египетските лешояди, част от размножителната програма на Спасителния център на Зелени Балкани
  • (11) Хранещи се египетски лешояди и белоглав лешояд (сн. Калин Ботев) (11) Хранещи се египетски лешояди и белоглав лешояд (сн. Калин Ботев)
  • (12) Възрастен египетски лешояд (сн. Калин Ботев) (12) Възрастен египетски лешояд (сн. Калин Ботев)

 

Виж Зелени Балкани във Facebook