Български Български   Английски Английски  
opos
Консервационни дейности за целеви видове от Директивата за птиците на ЕС - белошипа ветрушка, черен лешояд и царски орел, в основните им местообитания в България
Научи повече


life
Възстановяване на популациите на едрите европейски лешояди в България
Научи повече

life
Възстановяване на белошипата ветрушка
Научи повече
 





Брадат лешояд
Описание на вида

Наричан още „костобер“, брадатият лешояд (Gypaetus barbatus, Linnaeus 1758) е една от най-едрите и несбъркваеми грабливи птици. Възрастните индивиди се отличават с ясен лицев рисунък – черни задочни ивици, които завиват назад и ограждат темето, докато юздичката, челото и петното на бузите са покрити с четинковидни черни перца, които на подбрадието образуват своебразна „брада”. Гърбът, крилете и опашката са черно-кафяви, контрастиращи на ярко оранжево-жълто тяло и жълтеникава, понякога дори бяла, глава (сн1, 2).
Характерно за дивите представители на вида е богатият оранжево-охрист цвят на гърдите, врата и главата, което е малко по-интензивно при женските индивиди.
В полет видът се отличава с кръстовиден силует с дълги, заострени криле и леко заоблена клиновидна опашка, характерна за всички възрасти. Профилът при летеж е прав, като при спускане се извива лъкообразно и напомня профила на сокол.
Младите лешояди са с тъмно оперение (сн. 3) и преминават през множество линеения. Женската е по-едра от мъжкия, но без видим полов диморфизъм. Дължината на тялото е 100–115 cm, а размахът на крилете е от 2,30 до 2,80 m, при тегло от 5 до 7 kg (Cramp & Simmons 1980).
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 (1) и (2). Възрастен брадат лешояд, част от размножителната програма на Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани
 
 
 
 
 
 
 
Консервационен статус

В списъка на IUCN (Международен съюз за защита на природата) видът е в категорията Near Threatened (IUCN 2018). Включен е в Анекс II на CITES конвенцията (Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора), в Анекс II на Бернската Конвенция (Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания) в Анекс II на Бонската конвенция (Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни), в Анекс I на Директивата за птиците.
В България видът е Изчезнал (Extinct) (Големански и кол. 2011), вписан в Анекс II и III на ЗБР (Закон за биологичното разнообразие).
 
Местообитание
 
Среща се в планински райони с ниска горска растителност, стръмни скали и ниско ниво на безпокойство от страна на хората. Обикновено живеят покрай плата и алпийски пасища със стабилни популации на копитен добитък и хищници, където могат да намират кости, след като е обрана плътта от хищници. Предпочитат върхове на била и по-високи склонове.
Търси храна в райони с високопланинска и суб-алпийска растителност, предимно на височина над 1000 m, където се срещат както домашни, така и диви копитни животни. През зимата и ранната пролет проучва райони със средна надморска височина и стръмни скали, където не се натрупва сняг. Привлечен от дълги, стръмни отвеси и планински била, но също и топли долини и равнини, които генерират силни термики, позволяващи облитане на голяма хранителна територия, често дори далеч от гнездото. Предпазлив, но с готовност взима храна в близост до населени места, ферми или по–оживени пътни артерии. Поради навика си да разбива едри кости е силно зависим от наличието на подходящи скални терени, наречени "костници" (Izquierdo 2018).
 
Гнездене и размножаване

Брадатият лешояд строи масивно гнездо от пръчки с диаметър 150–250 сm и височина 70–100 сm. През декември – февруари женската снася едно, най-често две яйца. Въпреки, че обикновено снася по 2 яйца, второ излюпено малко бива убито от първото. Снасянето на второ яйце е за да се подсигури двойката, в случай, че първото не се излюпи. Малките се излюпват през февруари – март, и напускат гнездото през юни, на възраст 112–119 дни. Младите птици остават в същия район до началото на следващия размножителен цикъл през ноември (Cramp & Simmons 1980).
Започват образуването на двойки и запазване на гнездове територия на 6–8 годишна възраст, като тази възраст е най-голямата сред всички хищни птици в света. Първото успешно гнездене настъпва на възраст от около 11 години. Видът е обикновено моногамен, но са известни и тройки от два мъжки и една женска птица (Mebs & Schmidt 2006).
 
Хранене

Брадатия лешояд се храни с мърша и кости. Единствената хищна птица, която се храни с кости и костен мозък, които съставляват между 80–90 % от храната на вида. Тази специализация към тип храна им позволява да избегнат конкуренция по отношение на храната с други видове лешояди и орли. Разбиват големите кости на малки парчета, които може да изяде, като излита с костта и я пуска върху специални скални наклони, наречени костници. Има данни, че видът третира костенурките по същия начин, както костите. Хранят малките с месо, докато не станат способни да поглъщат и кости.
 
Разпространение и миграции

Брадатият лешояд е широко разпространен в планински райони на Евразия и Африка, като малка част от световната популация е в Европа (Tucker & Heath 1994). Видът е постоянен в целия си ареал на разпространение (del Hoyo et al. 1994). Младите и полово незрелите индивиди остават основно в планинския масив, където са излюпени, като са по-постоянни от останалите Западно-палеарктични видове лешояди, макар че има отбелязани и случаи на далечна миграция на огромни разстояния. Към момента гнезди само в Андора, Испания (районите на Навара, Арагон и Каталуния, Франция – Пиринеите, Корсика и Алпите; Гърция – Крит; Турция – Анатолия и Северна Африка – само на Мароко).
Световната популация на вида се оценява на 2000–10 000 индивида (BirdLife International, 2016), 65 % от които са полово зрели индивиди (1300–6700). Европейската популация на вида се оценява на 207 двойки. Липсва цялостна информация за състоянието на вида в Кавказ и Турция, въпреки че се смята, че в тези райони е около половината от популацията на вида в Западна Палеарктика (591–774 размножаващи се двойки). Видът намалява в целият си ареал, с изключение на Испания, където се наблюдава увеличаване на популацията след 1986 г. (IUCN 2018).
 

(3)  Карта на разпространение на брадатия лешояд (IUCN 2019)
 
Разпространение в България

Символ на българската природозащита, брадатият лешояд изчезва като гнездящ от територията на страната в края на миналия век. През май 1972 г. е намерен последния умрял екземпляр в Сините камъни край Сливен (Дончев 1974), като след това видът се счита за изчезнал като гнездящ от България. Въпреки съобщенията за наблюдения на единични скитащи птици в Южна България, след 1994 г. липсват категорични данни за размножаване на брадати лешояди.
 

Заплахи

Антропогенните фактори са основна причина за настоящето състояние на популацията на брадатия лешояд. Най-голямата заплаха за популацията в Западна Палеарктика остава тровенето, както директно, така и индиректно. Смъртните случаи, причинени от залагането на отровни примамки дори се увеличават в някои райони, като Иберийския полуостров – поради увеличаването на хищниците. Оловното натравяне от друга страна засяга жизнеспособността на реинтродуцираните брадати лешояди и популацията на всички нива – от размножителни способности до оцеляване.
Директното преследване (отстрелване) от бракониери е намалило значително популацията на вида в Европа, като в някои райони (включително България) е довело до изчезването им като гнездящ вид. В днешно време бракониерският отстрел не е често срещан, но все още има случаи, например в Алпите. Вълците също са голям проблем – присъствието на вълци спомага за намирането на храна от брадатия лешояд. На местата където вълкът се завръща обаче, е предпостава за използването на отровни примамки от хората, което влияе негативно и на брадатите лешояди.
Отровните примамки за хищници освен реална заплаха, са и пречка за много от програмите за реинтродукция на вида.
 
Мерки за опазване
 
Може би първото конкретно усилие за опазване на вида в България е успешното размножаване на брадатия лешояд в Царската зооологическа градина в София (Schumman 1928). Следващата стъпка за възстановяваване на вече изчезналия за територията ни вид, е включването му като част от размножителната програма на Спасителния център на Зелени Балкани. Първата успешна размножителна двойка е сформирана през 2008 г. и към момента успешно отгледаните малки са 6, които са част от програмата за завръщането на вида в Европа.
Подготвителната работа за възстановяване на вида включва редица реализирани проекти за стабилизиране и възстановяване популациите на другите видове едри лешояди в България: „Дейности за възстановяване популациите на черния и белоглавия лешояд като първи стъпки към реинтродукцията на брадатия лешояд” (Зелени Балкани, 2007 г.), насочен към подготовката на района на Сините камъни, борба със залагането на отровни примамки и работа с местни и национални институции; „Завръщане на лешодите в България” LIFE08 NAT/BG/278, чиято цел е да подготви условията за реинтродукция на брадати лешояди, освен чрез пълен спектър от подобряващи местообитанията и отношението на хората дейности, и чрез реинтродукция на белоглав лешояд, като предпоставака за последващо връщане и на брадатия лешояд (Зелени Балкани, 2010 г.); „Живот за Кресненския пролом” LIFE11 NAT/BG/363, който цели стабилизирането на реинтродуцираната колония белоглави лешояди в Кресненския пролом, чрез редица природозащитни дейности целящи подобряване местообитанията за лешоядите в района. Благодарение на това Пирин и Кресненския пролом сега представляват потенциално място за връщането на брадатия лешояд (ФДФФ 2012 г.); Изготвено е Предпроектно проучване за реинтродукцията на брадатия лешояд в България (Зелени Балкани, ФДФФ, ДЗХП, 2014 г.); „Светло бъдеще за черния лешояд“ LIFE14 NAT/BG/649, който обединява усилията на пет основни партньора от четири европейска страни – Зелени Балкани – Стара Загора и Фонда за дивата флора и фауна (ФДФФ) от България, Фондацията за опазване на лешоядите (VCF) от Холандия, Junta de Extremadura от Испания и Euronatur от Германия.


Необходими мерки:

• Стартиране на програма за реинтродукция за възстановяване популацията на брадат лешояд в България;
• Приемане на определен допустим запас на вълка в България и приемане на мерки за поддържане на популацията в стабилно състояние, на базата на което да се разработят мерки за намаляване на конфлекта с животновъди и ловни стопанства;
• Осигуряване на брадати лешояди за освобождаване;
• Разширяване на мрежата от площадки за подхранване на лешоядни птици в страната;
• Провеждане на кампании срещу незаконното използване на отрови;
• Изолиране на опасни електропреносни стълбове и предотратяване инсталирането на нови опасни трасета в районите на реинтродукция на брадатия лешояд;
• Предотвратяване и превенция на бъдещо безпокойство в потенциалните гнездови райони на вида.
 
 
Как да помогна  
 
• Като участвате в експедициите за проучване на подходящите местообитания за реинтродукция на лешояди;
• Като сигнализирате за незаконно използване на отровни примамки срещу наземни хищници;
• Като участвате в информационните дейности за опазване на лешоядите (представяния и презентации, разпространение на информационни материали);
• Като дарите средства за опазване на лешоядите в България. За повече информация виж ДАРЕНИЯ.
• Като осиновите брадат лешояд ⇒ ТУК.
 
Свържете се с нас:
 
Централен офис на Зелени Балкани град Пловдив
тел.: 032 /62 69 77, 032/62 69 15; e-mail: office@greenbalkans.org

Спасителен център за диви животни – Стара Загора
тел. и факс: (042) 60 77 41; моб. тел.: 0886/570053, 0885/228486
 

  • (4) Излюпените, в рамките на размножителната програма брадати лешояди, са внимателно обгрижвани от служителите (4) Излюпените, в рамките на размножителната програма брадати лешояди, са внимателно обгрижвани от служителите
  • (5) Млад брадат лешояд, част от размножителната програма на Спасителния център, сн. Алис Мелконян (5) Млад брадат лешояд, част от размножителната програма на Спасителния център, сн. Алис Мелконян
  • (6) Едно от успешно отгледаните малки, което в последствие е включено в програма за завръщане на вида в Европа, сн. Daren Weeks (6) Едно от успешно отгледаните малки, което в последствие е включено в програма за завръщане на вида в Европа, сн. Daren Weeks
  • (7) Над 80 % от диетата на вида е съставена от кости, сн. Daren Weeks (7) Над 80 % от диетата на вида е съставена от кости, сн. Daren Weeks


 

Виж Зелени Балкани във Facebook