Български Български   Английски Английски  
opos
Консервационни дейности за целеви видове от Директивата за птиците на ЕС - белошипа ветрушка, черен лешояд и царски орел, в основните им местообитания в България
Научи повече


life
Възстановяване на популациите на едрите европейски лешояди в България
Научи повече

life
Възстановяване на белошипата ветрушка
Научи повече
 





Царски орел
Описание на вида

Царският орел (Aquila heliaca Savigny, 1809), наричан още кръстат орел, е един от най-едрите видове орли в България. Дължината на тялото достига 72–84 cm, а размахът на крилете – 180–215 cm. Женската е по-едра от мъжкия, като ♂ достигат до 2,4–2,7 kg, а ♀ 3,1–4,5 kg. Възрастните са с тъмно кафяво оперение с две бели петна на раменете и златисто оцветяване на врата и шията (сн. 1). Опашката е сравнително по-къса от на скалния орел (Aquila chrysaetos) и с оцветена в сиво основа. Младите птици са със светло кафяво оцветяване и тъмни махови пера (сн. 2) (Cramp & Simmons 1980).
 
 
(1) Двойка царски орли в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани,
част от размножителната програма.
 
(2) Млада птица.
 
Консервационен статус

В списъка на IUCN (Международния съюз за защита на природата) видът е в категорията Уязвим (Vulnerable) (IUCN 2018). Включен е в Анекс II на CITES конвенцията (Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора), в Анекс II на Бернската Конвенция (Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания) в Анекс II на Бонската конвенция (Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни), в Анекс I на Директивата за птиците.
В България е в категорията Критично Застрашен (Critically Endangered) (Големански и кол. 2011), вписан в Анекс II и III на ЗБР (Закона за биологичното разнообразие).
 
Местообитание

Естествено видът обитава низинни райони, но поради безпокойство от страна на хората и загуба на местообитания, е изтласкан на по-голяма надморска височина. Предпочита хълмисти райони, където гористи места или такива с ивици или групи дървета се редуват с открити пространства – пасища, селскостопански площи, пустеещи земи. В Централна и Източна Европа се среща като гнездящ в гори до 1000 m н.в., в степни и земеделски площи с големи дървета, а в последно време и на електрически стълбове. В Кавказ се среща в степи, низини, крайбрежни гори и полупустинни райони.

 
Размножаване
 
Царският орел е моногамен вид. Достигат полова зрялост на 4 годишна възраст. Двойката е силно привързана към гнездовата територия, като някои от гнездовите находища са заемани от царския орел в продължение на много години. Брачните игри започват през февруари и са най-интензивни през март. Състоят се в издигане на птиците във въздуха и рязко пикиране със свити крила до определена точка и бързо издигане по инерция. 
Изграждат големи гнезда от клечки, които са разположени на дърво, обикновено близо до върха или на електрически стълб. За гнездене царският орел предпочита единични високи дървета, растящи отделно или сред ивици растителност покрай реки, в плитки долове, както и групи от дървета в края на гората или близо до поляни, често в непосредствена близост до селища, пътища и обработваеми площи. 
Гнездото се строи от двете птици и е разположено на дървета на височина най-често от 7 до 26 m от земята. Изградено от сухи клони и е с размери от 120 до 220 cm и дебелина от 30 до 90 cm. Гнездата се обитават само през пролетта и лятото. Люпилото обикновено се състои от 2, а по-рядко 1 или 3 яйца (сн. 3). Мътят и двете птици, а инкубационният период продължава 43 дни. Малките напускат гнездото след втората половина на юли и началото на август. Известно време те се връщат за нощуване в него или остават наоколо, като родителите продължават да ги хранят. Птиците остават в гнездовия си район до втората половина на септември – края на октомври. 
 
 
(3) Рядкост са гнездата с 3 малки, като за съжаление голяма част от младите птици не преживяват до възрастни индивиди (сн. Добромир Добринов).
 
Хранене

Царският орел ловува по открити терени – пасища, ниви, голи хълмове (сн. 7). Най-често птицата оглежда ловната територия от предпочитана наблюдателна точка, понякога в продължение на часове, а при забелязване на жертва я атакува със стремителен нисък полет. В места с изобилие на лалугери, орлите периодично се спускат с бръснещ полет на сантиметри над участъците с най-голяма гъстота на гризачите. В някои случаи царски орли могат да бъдат наблюдавани да изчакват жертвите си кацнали непосредствено до входовете на укритията им.
Като неспециализиран хищник той има разнообразно меню, включващо над 100 различни вида животни, но основна част от менюто му заемат лалугери, полевки, таралежи и диви зайци.
През зимните месеци разчита основно на мърша и клептопаразитизъм. Клептопаразитизмът е особено характерно поведение за младите царски орли, нямащи достатъчно опит в ловуването. Събира се на малки групи около места с изобилие на мърша и е агресивен и доминантен спрямо други видове орли.
 
Разпространене и миграции

Видът има малка световна популация, като вероятно претърпява продължително намаляване поради редица заплахи (4).
Необходима е повече информация, за да се потвърди настоящият размер на популацията в Азия. В Европа гнездящата популация се оценява на 1300–1900 гнездящи двойки, отговарящи на 2 500–3 800 възрастни индивида. Настоящият размер на популацията в Русия и Казахстан предполагат превишаване на 10 000 възрастни индивида. Европейската популация, която е 30% от световната, се смята за нарастваща. Световната популация на вида предохранително е оценена на намаляваща, поради загуба и експлоатация на местообитанията в целия ареал на вида (BirdLife International 2019).
Есенната миграция е между септември и ноември, а пролетната е през февруари–май. Влажните зони са предпочитани за зимуващите видове. Обикновено мигрират поединично, но понякога и на двойки, а малки групи се струпват около източници на храна и вода. Възрастните птици в централна Европа, на Балканския полуостров (включително България), Турция и Кавказ, остават около гнездовите си местообитания целогодишно, а младите се скитат или зимуват в Турция и по на юг, като тези скитания не са добре проучени.
И възрастните и младите птици от източните популации са мигриращи, като зимуват в Средния Изток, Източна Африка и южно от Танзания. Зимуващи птици също са наблюдавани и в Китай – Хонг Конг.
 
(4) Карта на разпространение на царския орел (IUCN 2019).
 
Разпространение в България
 
Според литературни данни, в края на 19 век в България е имало 1824 гнездови двойки (Petrov et al. 1996). Царският орел е бил една от най-често срещаните птици, като е предпочитал за гнездене единични големи дървета в средата на обработваеми ниви, в близост до населени места. В днешно време популацията на царския орел се оценява на около 25–30 двойки (Demerdzhiev et al. 2011), а известните сигурни гнездящи двойки през 2008 са едва 18. Тази тревожно ниска численост определя и природозащитния статус на царския орел. 
Над 90% от популацията на царския орел в България е съсредоточена в района на Сакар планина (5) и Дервентски възвишения. Тези райони са се превърнали в последните крепости на местообитание на тази величествена и красива птица. 
 
(5) Местообитание на царски орел в района на Сакар планина.
 
Заплахи

Основните заплахи, довели вида до ръба на изчезване са сходни на тези и при останалите видове хищни птици – загубата на гнездови и ловни местообитания, бракониерски отстрел, залагане на отровни примамки, токов удар и сблъсък с елетропреносната мрежа, безпокойство от страна на хората, ограбването на гнезда и нелегална търговия.

Деградацията на местообитания във връзка с интензификацията на земеделието засяга съществуващи и потенциални гнездови местообитания. Заплахите в размножителните райони са свързани основно с интезивното горско залесяване и редуцирането на високите местни видове дървета в низините. Обработката на обширни територии, които са били пасища в Сакар и Средна гора и превръщането им в лозя, овощни градини и обработваеми земи, води до намаляване популациите на плячката на вида (лалугери, други дребни бозайници и гризачи). Незаконното премахване на високи дървета намалява подходящите за гнездене места на царския орел. Повечето от гнездата на вида в България са на върби (Populus sp.), които са в близост до пътна мрежа – лесно достъпни и често обект на нелегална сеч.
Видът е чувствителен и към безпокойство от страна на човека, което означава че ареалът на гнездене може да бъде силно повлиян от човешкото присъствие и развитието на инфраструктурата в териториите, които обитава.
В Централна Европа умишленото използване на отрови се нарежда на първо място сред причините за смърт при царския орел след 2006 г., засягайки над 80 вида за 10 години само в Унгария.
Ловуване, отрови, намаляване на плячката и други фактори са заплаха по миграционните пътища и в териториите за зимуване.
Необезопасените стълбове от електропреносната мрежа, които редица редки и защитени видове птици използват за почивка или при лов, са една от основните причини за смърт на индивиди (сн. 13).
С обезопасяване на стълбовете посредством специални изолатори или заземяването на електропреносните линии, смъртността при едрите грабливи птици и не само, би спаднала значително.
* Електропреносната мрежа е причинила смърт на средно 450 царски орли в Алтай през размножителния период на 2009 г. – 25 % от популацията на вида в региона (I. Karyakin in litt. 2009).
Ограбването на гнезда на царски орли е документирано вече няколко пъти в страната. Двойката снася между 1 и 3 яйца на година, но от тях най-често се излюпват 1 или 2 пиленца. Изземването на яйца от гнездата е безвъзвратна загуба за популацията на вида и напълно незаконно.
 
* Царският орел е една от най-редките хищни птици в Европа, въпреки че за последните 20 години популацията на вида се увеличава в някои от районите на разпространение (BirdLife International 2015).
 
Мерки за опазване

Работата на Зелени Балкани за мониторинга, проучването и опазване на царския орел в България, датира от 80-те години с откриването на първите две гнездящи двойки за района на Сакар. Следват редица проучвания и редовен мониторинг на всички известни гнезда, експедиции за локализиране на нови гнезда на царски орел, проучване на подходящите райони за гнездене и определяне на лимитиращите фактори.

Консервационните дейности включват още:
 
Охрана и наблюдение на гнезда по време на размножителния период на птиците, с цел предотвратяване изземване на яйца и малки от бракониери, безпокоенето на птиците, изсичане на дърветата, на които са разположени гнездата. Наблюденията спомагат за осигуряването на ценна научна информация за поведението и екологията на вида, които са от огромно значение за неговото опазване.
Залесяванията допринасят за преодоляване на един от основните лимитиращи фактори за разпространението на вида – липсата на подходящи за гнездене дървета (сн. 10). Опитът, заимстван от други страни показва, че поставянето на изкуствени гнезда допринася за привличане на птиците и загнездването им в даден район; 
Маркиране на индивиди с цветни прътени, радиопредаватели и GPS предаватели за проследяване движението и миграцията на царските орли (сн. 11 и 12);
– Провеждането на научни изследвания за хранителния спектър, биологията, поведението и екологията на вида;
Образователни кампании с местните хора – повишаването на екологичната култура на хората в районите, в които се среща даден вид е от изключително значение за неговото опазване. Зелени Балкани провежда множество срещи и презентации с местните хора, кметства и училища за опазване на царския орел;
– Правилно управление и опазване на местообитанията на царския орел – поддържането на пасищата в районите, където се среща вида е от ключово значение за неговото опазване (сн. 8), както и за опазването на други редки видове като лалугера (Spermophilus citellus) (сн. 9), който е хранителен ресурс на практически всички дневни грабливи птици (Големански и кол. 2011). Подкрепата на местните стопани, като част от тази мярка,  е добър пример за сътрудничество между природозащитните организации, селското стопанство и бизнеса в полза на биоразнообразието.
Спасяване на бедстващи царски орли и последващо лечение и възстановяване в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани. Видът е и част от програмата за размножаване на редки видове.
 
Как  да помогна

• Можете да помогнете като подадете сигнал за посегателство върху орлите, за бракониерство или незаконно използване на отрови;
• Или помогнете с доброволен труд в Спасителния център за диви животни;
• Като осиновите птица от Спасителния център ⇒ ТУК;
• Включите се в информационните инициативи по проект "Натура 2000 в България – Нови Хоризонти";
• Можете да направите дарение за опазването на вида ⇒ ТУК
• Или просто разкажете на приятел за  величествения царски орел!
 
Свържете се с нас:
 
Градимир Градев – Експерт Консервационен отдел
За контакти: моб. тел: 0885 609289; е-mail : ggradev@greenbalkans.org
 
Централен офис на Зелени Балкани град Пловдив 
тел.: 032 /62 69 77, 032/62 69 15; e-mail: office@greenbalkans.org
 
Спасителен център за диви животни – Стара Загора
тел. и факс: (042) 60 77 41; моб. тел.: 0886/570053, 0885/228486

  • (6) Царски орел (Aquila heliaca) (6) Царски орел (Aquila heliaca)
  • (7) Царският орел ловува над открити терени – пасища, ливади, ниви, голи хълмове. (7) Царският орел ловува над открити терени – пасища, ливади, ниви, голи хълмове.
  • (8) Поддържането и правилното управление на пасищата са част от консервационните дейности за царския орел. (8) Поддържането и правилното управление на пасищата са част от консервационните дейности за царския орел.
  • (9) Лалугерът (Spermophilus citellus) заема важно място в екосистемите, като хранителен ресурс на практически всички дневни грабливи птици и хищни бозайници. (9) Лалугерът (Spermophilus citellus) заема важно място в екосистемите, като хранителен ресурс на практически всички дневни грабливи птици и хищни бозайници.

  • (10) Залесяване с тополи – в България гнездата на царски орли са основно на тополи. (10) Залесяване с тополи – в България гнездата на царски орли са основно на тополи.
  • (11) Благодарение на радиотелеметрията и сателитните предаватели, можем да следим движенията на царските орли. (11) Благодарение на радиотелеметрията и сателитните предаватели, можем да следим движенията на царските орли.
  • (12) Маркирането на индивиди предоставя ценна информация за вида. (12) Маркирането на индивиди предоставя ценна информация за вида.
  • (13) Една от основните заплахи за вида – необезопасените електрически стълбове. (13) Една от основните заплахи за вида – необезопасените електрически стълбове.


 

Виж Зелени Балкани във Facebook