Български Български   Английски Английски  
opos
Консервационни дейности за целеви видове от Директивата за птиците на ЕС - белошипа ветрушка, черен лешояд и царски орел, в основните им местообитания в България
Научи повече


life
Възстановяване на популациите на едрите европейски лешояди в България
Научи повече

life
Възстановяване на белошипата ветрушка
Научи повече
 





Ловен сокол

 Описание на вида

Ловният сокол (Falco cherrug Grey, 1834) е най-едрият сокол в България, със сравнително широк размах на крилата за размерите си (105–129 сm). Дължината на тялото достига до 47–55 сm при тегло от 0,7 до 1,3 kg.

Възрастните птици са със светложълтеникаво-кафяв гръб. Гърдите и корема са светли, с тъмни напетнявания, гащите са тъмни. Подкрилията са с по-светла предна част и по-тъмна задна, контрастираща с по-светлите махови пера. Главата е доста светлокафява с белезникава надочна ивица и тесен тъмен мустак, неясен при повечето индивиди. Кожата около очите е жълта, а ирисът – кафяв. Восковицата и краката са мръсно сиво-зелени или сиви със сиво-зелен оттенък.
При някои главата отдалеч изглежда почти бяла. В свито състояние опашката отгоре е едноцветно кафява.
Младите птици са много сходни с възрастните, но с по-тъмна глава и по-неясна надочна ивица, с по-тъмно оперение и по-силно напетнени отдолу (Cramp & Simmons 1980).
Женските ловни соколи са значително по-едри от мъжките, но няма ясно изразен полов диморфизъм.
В полет крилата обикновено са леко свити.
Може да се сбърка с далматинския сокол (Falco biarmicus).

* Продължителност на живота: въпреки че повечето птици в дива среда живеят от 5 до 7 години, някои птици преживяват и до 10 години. На затворено, ловният сокол живее от 15 до 20 години, но може да достигне максимална възраст до 25 години (Mebs & Schmidt 2006).


   

 

 

 

 

 

 

 

(1) Двойка ловни соколи, част от размножителната програма в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани.

 

Консервационен статус


В списъка на IUCN (Международния съюз за защита на природата) видът е в категорията Застрашен (Endangered) (IUCN 2018). Включен е в Анекс II на CITES конвенцията (Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора), в Анекс III на Бернската Конвенция (Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания) в Анекс II на Бонската конвенция (Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни), в Анекс II на Директивата за птиците.
В България е в категорията Критично Застрашен (Critically Endangered) (Големански и кол. 2011), вписан в Анекс III на ЗБР (Закона за биологичното разнообразие).
 

Местообитание

Ловният сокол е типичен за степните местообитания от Централна Европа до Китай. В Европа се среща в залесени степни местообитания в низини, земеделски площи, като се наблюдава бавно преместване от степи и лесо-степни райони към райони с интензивно земеделие, където гнезди на стълбове на електропроводи.

В България се среща в 2 типа местообитания – заливни гори и скални комплекси в низини и планински райони, в близост до отворени площи (Големански и кол. 2011). С намаляването на влажните зони обаче все по-често се установява в планини.

В България през ХIХ в. е гнездил предимно в равнините, като след средата на ХХ в. повечето известни гнезда са по скали в планинските райони, в ниши, на затревени скални корнизи или в гарванови гнезда (както и другите видове соколи, ловният сокол не строи свои гнезда) (Ragyov et al. 2009).

Разпространението на ловния сокол се припокрива до голяма степен с разпространението на лалугера – предпочитана храна за вида.

Размножаване


За гнездене ловните соколи предпочитат недостъпни за хищници места с добър обзор върху територията. Брачните полети започват към края на януари – началото на февруари, но могат да се видят и към средата на март, в зависимост от метеорологичните условия и надморската височина. Снася 3–6 яйца в края на март, началото на април. Размножителния успех варира с годините и в зависимост от обилието на хранителния ресурс. Мътенето е 36–38 дни, а малките напускат гнездото на около 45–50 дни (Mebs & Schmidt 2006). В по-голямата част от времето женската мъти, а мъжкият ловува. Малките остават около гнездото за още 30 до 45 дни, като родителите ги учат да ловуват. Ако в района има голям източник на храна, поколението може да остане с родителите за по-дълъг период. При достатъчно храна, малките се хранят заедно, като си я поделят, както и изследват района заедно след като напуснат гнездото. Ако едно от малките загине в гнездото и храната не е достатъчна, другите ще се нахранят с него. Каинизъм не е регистриран до момента.
Напоследък ловния сокол започва да използва успешно изкуствени гнезда. В Унгария 85 % от заетите установени гнезда са изкуствени – половината на дървета и останалите на стълбове на електропроводи (Bagyura et al. 2009)
В близост до избраното гнездо ловният сокол се държи много агресивно с другите видове грабливи птици, като понякога прогонва дори големите орли. Малките биват изхранвани от женската само с храната, донесена от мъжката птица.
Обикновено ловният сокол започва да се размножава на 2–3 годишна възраст и е моногамен вид (Mebs & Schmidt 2006). 

(3) Част от размножителната програма на Спасителния

център за диви животни са редица редки и защитени видове, включително ловния сокол.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                (4) Едно от десетте излюпени през 2019 г.                                                                                                        ловни соколчета в Спасителния център за диви животни.

 

 

 Хранене


Основната плячка на ловния сокол са лалугерите (Spermophilus citellus), но те се явяват сезонна храна, т.к. през зимата лалугерите хибернират (Prommer et al. 2009). През останалото време ловуват и други гризачи, а също и дребни и средно големи птици – гълъбови, вранови, дроздове, кокошеви и др.
Адаптиран е за ловуване ниско до земята (Cramp & Simmons) в отворени терени, комбинирайки ускоряване на скоростта и маневреност. В някои райони, най-често близо до вода, преминава към лов на птици като основна плячка.
Лалугерите са съставлявали 90 % от храната на ловния сокол и у нас през втората половина на ХХ в. (Baumgart 1971). По възможност, той ловува този вид и понастоящем, но намаляването и изчезването на лалугерите на много места го принуждава да премине към алтернативни видове, включително гълъбови птици. Понеже лалугерите не са активни през зимата, по-съществена част от менюто през тази част на годината се оказват полудивите гълъби (Columba livia f. domestica). През ранна пролет мигриращите птици, главно скорци (Sturnus vulgaris) формират голяма част от диетата на сокола в продължение на седмици. През зимата възрастните птици често ловуват полевки и мишки (Yankov & Ragyov 2013). Двойките остават заедно и извън гнездовия сезон и понякога ловуват заедно. Често отнемат плячката от други грабливи птици, като например от блатари (Circus spp.), черношипи ветрушки (Falco tinnunculus) и др.
 

 (5) Ловният сокол улавя плячката си както на земята, така и във въздуха (Yankov & Ragyov 2013).

 Разпространене и миграции


Видът е постоянен, частично мигриращ или мигриращ, като присъствието му зависи от обилието на хранителен ресурс през зимата. Мигриращите индивиди зимуват в Източна Африка, Южна Европа и Южна Азия.
Както в исторически план, така и настящият размер на популацията са неясни – световната популация се оценява на 12,200–29,800 гн. двойки, с най-голяма численост в Китай (3000–7000 двойки), Казахстан (4808–5628), Монголия (2792–6980), Русия (5700–7300). Малката европейска популация е оценена на 350–500 двойки, еквивалентно на 710–990 полово зрели индивиди. Популациите в Европа и вероятно в Монголия са нарастващи, но като цяло тенденцията в числеността е негативна (BirdLife International 2015).
Най-голямата европейска популация на вида е в Унгария и е оценена на 164 размножаващи се двойки с 241 установени гнезда на вида. Успешно излетелите малки за 2012 година са 418 (SakerLife2 2013).

 (6) Карта на разпространение на ловния сокол (IUCN 2018).

 

Разпространение в България 

Разпространение в миналото


До 1930 г. ловният сокол е бил широко разпространен в страната и една от най-често срещаните птици в Лудогорието, Добруджа и по Дунав, като стотици, вероятно дори хиляди двойки са гнездили в страната ни (Ragyov & Shishkova 2006). 

През втората половина на 20 в. гнездовата популация вече е оценявана на 30–50 гн. двойки (Baumgart, 1978), като спадът продължава и през 90-те години, когато популацията наброява 2–6 гнездящи двойки (BirdLife International 2004).
Последното успешно гнездене в България е регистрирано през 1997 г. и друго вероятно през 2005 г. През 2006 г. въпреки детайлните проверки на гнездовите находища от миналото в страната, гнезда не са открити (Д. Рагьов – устно съобщ.).


Настоящ статус

През 2008 г. е завършено Предпроектно проучване за старт на програмата за реинтродукция на ловни соколи в България от екип на Зелени Балкани, след което започва изпълняването на самата програма. За освобождаването на излюпените соколчета е избрана територия, на която са поставени четири адаптационни волиери. В рамките на програмата за възстановяване на вида са сформирани шест размножаващи се двойки ловни соколи във волиерите на Спасителния център на Зелени Балкани. До 2018 година по метода на хакинга (адаптационната волиера) са освободени 68 млади птици, 52 от които излюпени в Спасителния център на Зелени Балкани. 
През 2018 г. бе открито първото доказано активно гнездо за повече от десет години насам. И двете птици, формиращи двойката, са излюпени в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани през 2015 г.
Вече можем да съобщим, че след като това лято бяха успешно отгледани диви 2 малки, ловният сокол в България вече е доказан като гнездящ вид за първи път от над 10 години насам. И двете птици, родители на отгледаните диви малки, от своя страна са излюпени и отгледани във волиерни условия и са освободени преди 3 години, като млади птици в рамките на дългосрочна реинтродукционна програма изпълнявана от Спасителният център за диви животни на Зелени Балкани и Агенция по околната среда Абу-Даби (Environment Agency-Abu Dhabi - EAD).

Заплахи 

Причините за отрицателната тенденция в популацията на вида след втората половина на миналия век са: повсеместното изтребване на грабливите птици през този период, разрушаването на местообитанията и спад в хранителната база, вследствие на промени в селскостопанските практики, като засилената химизация (употребата на ДДТ) и др. След 1985 г. спадът допълнително се ускорява и заради започналото по това време изземване на малки и на яйца от гнездата на и без това останалите малко на брой размножаващи се двойки в страната.
Към момента най-сериозни заплахи за ловния сокол са ограбване на гнездата и улавяне на птици за целите на соколарството, незаконно използване на отровни примамки, неправилна употреба на родентициди, разораване, застрояване и обрастване на пасищата, безпокойство в периода на размножаване.
Имайки предвид, че женските ловни соколи са предпочитани от соколарите заради по-големите им размери, това е довело да нарушаване на баланса в дивата популация на вида, като мъжките превишават по численост женските. Видът е засегнат негативно и от използването на пестициди, които са натрупани в тяхната плячка, както и разрушаването на местообитанията им.
В Европа видът страда основно от сблъсъци с електропреносната мрежа, както и намаляване на основната им плячка, предизвикано от деградация на местообитанията – интензификация в земеделието, изоставяне на животновъдството.
 

Мерки за опазване 

• Размножителна програма

Дейностите на Зелени Блакани по възстановяване на ловния сокол в България стартират през 2008 г. с предпроектно проучване за програма за реинтродукция на вида, след което започва самото изпъление на програмата. Спасителният център на Зелени Балкани е оборудван за развитие на програма за размножаване на ловни соколи в изкуствени условия – изградено е инкубаторно помещение, както и волиери за нуждите на размножителните двойки. Първоначално са сформирани 6 размножаващи се двойки, като в момента (2019 г.) те са 5. До 2016 г. са освободени 43 млади птици от адаптационните волиери, 33 от които излюпени в Спасителния център. През 2019 г. излюпените малки са 10, като 8 от тях вече са освободени в природата. Изградени са 4 адаптационни волиери (хак), от които се освобождават младите птици. Eдна от основните идеи на метода на освобождаването от хак е младите птици, излюпени във волиерни условия, да се приспособят към средата през периода, който прекарват във волиерите и достигнали вече възраст за размножаване, да сформират двойки на същата територия.


*Дейностите се изпълняват в рамките на проект „Завръщане на ловния сокол в България”, който е част от изследователската и консервационна програма на Environment Agency – Abu Dhabi и се изпълнява от Зелени Балкани и International Wildlife Consultants (UK) Ltd. с покрепата на ЗАД Армеец и ZOO Bojnice.
 

Преките консервационни дейности целят намаляване на заплахите за вида – съхраняване и поддържане на териториите, в които вида гнезди; oхрана на гнезда в случай, че бъдат намерени; изграждане на положително отношение към вида; опазване и възстановяване на популацията на лалугера, като основен хранителен ресурс за ловния сокол.

Как да помогна

• Като се включите в проучване на потенцилани места за разселване на ловни соколи, предлагащи подходящи условия за живот, хранителна база и ограничено безпокойство;
• Като участвате в експедиции за издирване на гнезда на ловни соколи на територии, където има наблюдения на възрастни птици и са подходящо местообитание на вида;
• Включете се като доброволец в подхранването и наблюдението на ловните соколи на терен. Свържете се с нас, ако имате желание да се участвате в полевите дейности ⇒ ТУК;
• Включете се в информационни и образователни дейности за вида (презентации, разпространение на информационни материли). Контакти ⇒ ТУК;
• Включете се като доброволец или сезонен работник в Спасителния център ⇒ Свържете се с нас!
• Дарете средства за опазването на този рядък вид ⇒ ДАРЕНИЯ
• Осиновете ловен сокол ⇒ ТУК
• Информирайте ни за отглеждани на затворено птици или посегателства върху ловни соколи и други грабливи птици.
 

Свържете се с нас

Спасителен център за диви животни – Стара Загора
тел. и факс: (042) 60 77 41; моб. тел.: 0886/570053, 0885/228486

Централен офис на Зелени Балкани град Пловдив
тел.: 032 /62 69 77, 032/62 69 15; e-mail: office@greenbalkans.org

 


  • (7) Екипът на Спасителния център на Зелени Балкани и ИБЕИ към БАН работят усилено в посока размножаване на ловния сокол на затворено и последващото освобождаване на младите индивиди в дивата природа (7) Екипът на Спасителния център на Зелени Балкани и ИБЕИ към БАН работят усилено в посока размножаване на ловния сокол на затворено и последващото освобождаване на младите индивиди в дивата природа
  • (8) Ловният сокол снася от 3 до 6 яйца, като през 2019 г. успешно излюпените малки са 10 (8) Ловният сокол снася от 3 до 6 яйца, като през 2019 г. успешно излюпените малки са 10
  • (9) Ловният сокол снася от 3 до 6 яйца, като през 2019 г. успешно излюпените малки са 10 (9) Ловният сокол снася от 3 до 6 яйца, като през 2019 г. успешно излюпените малки са 10
  • (10) Ловният сокол снася от 3 до 6 яйца, като през 2019 г. успешно излюпените малки са 10 (10) Ловният сокол снася от 3 до 6 яйца, като през 2019 г. успешно излюпените малки са 10

  • (11) Етапите от развитието на младите птици и поведението на размножителните двойки се проследяват чрез видеонаблюдение (11) Етапите от развитието на младите птици и поведението на размножителните двойки се проследяват чрез видеонаблюдение
  • (12) Младите птици се освобождават чрез метода на хакинга (12) Младите птици се освобождават чрез метода на хакинга
  • (13) Младите птици се освобождават чрез метода на хакинга (13) Младите птици се освобождават чрез метода на хакинга
  • (14) Младите птици се освобождават чрез метода на хакинга (14) Младите птици се освобождават чрез метода на хакинга

  • (15) Младите птици се освобождават чрез метода на хакинга (15) Младите птици се освобождават чрез метода на хакинга
  • (16) (16)

 

Виж Зелени Балкани във Facebook