Български Български   Английски Английски  
opos
Консервационни дейности за целеви видове от Директивата за птиците на ЕС - белошипа ветрушка, черен лешояд и царски орел, в основните им местообитания в България
Научи повече


life
Възстановяване на популациите на едрите европейски лешояди в България
Научи повече

life
Възстановяване на белошипата ветрушка
Научи повече
 





Белошипа ветрушка

Описание на вида

 

Белошипата ветрушка (Falco naumanni Fleischer, 1818) е дребен сокол с дължина на тялото 29–32 cm и размах на крилата 58–72 cm. В полет изглежда елегантен, с остри крила, тясна опашка и бързи махове. Ноктите са светли. Има дълга опашка с широк черен контур в периферията. Има изразен полов диморфизъм. Възрастните мъжки са много подобни на черношипата ветрушка, но без черни петна по крилата отгоре, с бежови гърди и корем, синьо-сиви надлъжни ивици отгоре на крилата, ръждив гръб и надкрилия. Главата е синя без тъмен мустак. Женските индивиди са много сходни с женските черношипи ветрушки (Cramp & Simmons 1980).
 
 
Сн. Вляво – възрастна мъжка белошипа ветрушка; вдясно – млад индивид (сн. Ивайло Зафиров). 
 
Консервационен статус

В списъка на IUCN (Международния съюз за защита на природата) видът е в категорията Least Concern, включен е в Анекс II на CITES конвенцията (Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора), в Анекс II на Бернската Конвенция (Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания), в Анекс II на Бонската конвенция (Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни), Европейски консервационен статус SPEC 1, в Анекс I на Директивата за птиците.
В България е в категорията Критично застрашен (Critically endangered CR) (Големански и кол. 2011), вписан в Анекс II и III на ЗБР (Закон за биологичното разнообразие).
 
Местообитание

У нас в миналото е обитавала скали и земни стени във вътрешността на страната, както и населени места, крайречни стари дървета (Големански и кол. 2011). В други части на ареала обитава сгради в населени места в близост до открити пространства (BirdLife International 2019).
 
 
 (3) Местообитание на белошипата ветрушка в района на Сакар планина.
 
Гнездене

Гнезди колониално и поединично в скални ниши. В други страни и в кухини на покриви и фасади на сгради. Снася 3–6 яйца и има едно поколение годишно в периода април–юни. Белошипите ветрушки не строят гнезда. Размножават се в колонии с до 100 двойки. Женските полагат повече грижа за гнездото, отколкото мъжките. Яйцата снасят в интервал от 2 дена, като инкубационният период започва веднага след снасянето на третото яйце и продължава 28–31 дни. Т.к. мътенето започва със снасянето на третото яйце, първите 3 яйца се излюпват в един и същи ден (Cramp & Simmons 1980). Разликата в размерите на малките от люпилото е предпоставка за съперничество между малките при липса на храна. Малки белошипи ветрушки са наблюдавани да убиват и изяждат други индивиди от люпилото (каинизъм). Родителите хранят малките в продължение на 2 до 4 седмици след излюпване.
 
 
 Сн.  Вляво – женска белошипа ветрушка; вдясно – заета гнездилка в МОАБВ в с. Левка.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хранене

Хищни птици, чиято основна храна са едри насекоми и дребни гризачи (полевки), но са адаптивни по отношени на избора на храна. Ще изядат всичко, което могат да убият. За плячка избират или най-разпространената в района, или най-лесната за улов. Могат да ловуват и млади зайци, дребни птици, малки прилепи, гущери, змии, жаби и др. (Cramp & Simmons 1980). Възползват се напълно от силното си зрение и остри нокти при ловуване.
 
Разпространене и миграции

Европейската популация на вида се оценява на около 30 500–38 000 двойки, което се равнява на около 61 000 –76 100 полово зрели индивида.
Белошипата ветрушка гнезди в палеарктична Европа и Северна Азия. Разпространена е до 500 m н. в. Мигриращ вид, който зимува в Африка, южно от Сахара. От февруари до април видът е многоброен в северните части на Танзания и Южна Кения.
Пролетната миграция е през април, а есенната – през август и септември (BirdLife International 2015). 
 
(4) Карта на разпространение на белошипата ветрушка (IUCN 2019)
 
Разпространение в България

У нас в миналото е обитавала скали и земни стени във вътрешността на страната, както и населени места, крайречни стари дървета. 
Гнездящо-прелетен и преминаващ вид за страната. В миналото с многобройни колонии, предимно в селища в Южна България. Към 1960 г. числеността рязко намалява, повечето от колониите изчезват. След 1985 г. гнезди главно в Родопите, долината на р. Русенски Лом, Източния Балкан, Сакар и Югозападна България. През 2005 г. вероятно са се наблюдавали само единични двойки, няма известни гнезда. Мигрира в неизвестна численост над цялата страна, след 2000 г. предимно по Черноморието, възможно и в Източна България.
 
Заплахи
 
Намаляването на хранителната база на белошипата ветрушка в резултат от интензивното използване на пестициди и отрови, заедно изоставянето и превръщането на пасищата в обработваеми земи, се считат за едни от основните причини за изчезването на вида в България.

Видът е силно зависим от напълно антропогенно повлиявани местообитания както за хранене, така и за гнездене. Сред заплахите са: разрушаването на места, подходящи за размножаване, директно унищожаване на вида, замърсяване с отровни субстанции в районите на разпространение на ветрушката, сблъсък с електропроводи, както и заплахи по време на миграция и в местата за зимуване.
Най-сериозният проблем днес остава критично ниската численост на популациите и изолацията, които не позволяват на дребните соколи да се възстановят естествено.
 
Мерки за опазване

Работата за белошипата ветрушка на Зелени Балкани датира от 1989 г., когато е регистрирано и последното гнездово находище на вида в Сакар планина. Популациите на вида в съседните ни Гърция и Турция са едни от най-многочислените в Европа, но видът така и не се завръща в България.
За възстановяването на вида в страната експерти на сдружението обединяват усилия в рамките на проект "По-голям шанс за белошипата ветрушка (Falco naumanni) в България – Възстановяване на белошипата ветрушка", LIFE11 NAT/BG/360“ и избират метод чрез директно освобождаване на млади птици в природата.
Изграден е Модул за освобождаване и адаптация (МОАБВ) на белошипи ветуршки в с. Левка в Сакар, където се настаняват млади ветрушки, които са размножени в изкуствени условия в Размножителния център на DEMA в Испания и Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани. Спасителният център на Зелени Балкани е единственото място в страната, където вида се размножава в изкуствени условия.
В резултат от целенасочената и последователна работа, белошипата ветрушка е възстановена като гнездящ за страната вид.
Първото гнездене на 5 двойки беше регистрирано през 2014 г. в околността на с. Левка, общ. Свиленград. Постепенно колонията нарастна на размер и през 2017 г. достигна 20 двойки, гнездящи главно в изкуствени гнездилки, поставени от екипа на Зелени Балкани, специално за тази цел. Заедно с това, в рамките на проекта през 2014 г. беше открита друга, непозната преди това, колония на белошипи ветрушки, гнездящи в „Лукойл Нефтохим Бургас”. Това откритие беше направено с участието на работници от фирмата и подкрепата на РИОСВ Бургас.
В момента в района на МОАБВ има приблизително 80 индивида белошипи ветрушки, от които около 20 са размножаващите се двойки.
Всички млади птици, които напускат Спасителния център и Модулът за освобождаване в с. Левка, се опръстеняват с цветни пръстени, чиято индивидуалност позволява да бъдат проследени динамиките в единствената популация на вида за страната (сн. 11). 
Екипът поставя и сателитни предаватели на няколко белошипи ветрушки, чрез които се добива ценна информация за техните придвижвания, разкрива подробности за пътищата на миграция и заплахите по време на дългия прелет.
 
Как мога да помогна
 
• Като се включите в провеждането на мониторинг и проучване на белошипата ветрушка;
• Като станете доброволец и участвате пряко в поддържането и управлението на МАОБВ;
• Можете да направите дарение за опазването на вида ⇒ ТУК;
• Или разпространете информация за вида.
 
Свържете се с нас

Градимир Градев – Експерт Консервационен отдел
За контакти: моб. тел: 0885 609289; е-mail : ggradev@greenbalkans.org

Централен офис на Зелени Балкани град Пловдив
тел.: 032 /62 69 77, 032/62 69 15; e-mail: office@greenbalkans.org

Спасителен център за диви животни – Стара Загора
тел. и факс: (042) 60 77 41; моб. тел.: 0886/570053, 0885/228486

  • (5) Белошипите ветрушки ловуват основно едри насекомив отворени затревени или земеделски площи. (5) Белошипите ветрушки ловуват основно едри насекомив отворени затревени или земеделски площи.
  • (6) В зависимост от обилието на вида плячка, могат ловуват и дребни гризачи, птици (сн. Емил Енчев). (6) В зависимост от обилието на вида плячка, могат ловуват и дребни гризачи, птици (сн. Емил Енчев).
  • (7) Проведени са редица експедиции за проучване на потенциални гнездови територии в Гърция и Турция. (7) Проведени са редица експедиции за проучване на потенциални гнездови територии в Гърция и Турция.
  • (8) Всички млади птици се преглеждат от ветеринари в Спасителния център, преди да бъдат освободени в природата. (8) Всички млади птици се преглеждат от ветеринари в Спасителния център, преди да бъдат освободени в природата.

  • (9) Всички млади птици се преглеждат от ветеринари в Спасителния център, преди да бъдат освободени в природата. (9) Всички млади птици се преглеждат от ветеринари в Спасителния център, преди да бъдат освободени в природата.
  • (10) Всички млади птици се преглеждат от ветеринари в Спасителния център, преди да бъдат освободени в природата. (10) Всички млади птици се преглеждат от ветеринари в Спасителния център, преди да бъдат освободени в природата.
  • (11) На всички белошипи ветрушки се поставят цветни пръстени с уникален код. (11) На всички белошипи ветрушки се поставят цветни пръстени с уникален код.
  • (12) Здравословното състояние на най-малките се проследява регулярно. (12) Здравословното състояние на най-малките се проследява регулярно.

  • (13) Здравословното състояние на най-малките се проследява регулярно. (13) Здравословното състояние на най-малките се проследява регулярно.
  • (14) Гнездилките и техните обитатели в МОАБВ в с. Левка. (14) Гнездилките и техните обитатели в МОАБВ в с. Левка.
  • (15) Гнездилките и техните обитатели в МОАБВ в с. Левка. (15) Гнездилките и техните обитатели в МОАБВ в с. Левка.
  • (16) Гнездилките и техните обитатели в МОАБВ в с. Левка. (16) Гнездилките и техните обитатели в МОАБВ в с. Левка.

  • (17) МОАБВ е под постоянно видеонаблюдение, което позволява да се проследят процесите в колонията. (17) МОАБВ е под постоянно видеонаблюдение, което позволява да се проследят процесите в колонията.
  • (18) МОАБВ е под постоянно видеонаблюдение, което позволява да се проследят процесите в колонията. (18) МОАБВ е под постоянно видеонаблюдение, което позволява да се проследят процесите в колонията.
  • (19) МОАБВ е под постоянно видеонаблюдение, което позволява да се проследят процесите в колонията. (19) МОАБВ е под постоянно видеонаблюдение, което позволява да се проследят процесите в колонията.
  • (20) МОАБВ е под постоянно видеонаблюдение, което позволява да се проследят процесите в колонията. (20) МОАБВ е под постоянно видеонаблюдение, което позволява да се проследят процесите в колонията.


 

Виж Зелени Балкани във Facebook