За делфините
КИТОПОДОБНИТЕ В ЧЕРНО МОРЕ
В Черно море се срещат три вида представители на китоподобните от две семейства: Делфини (Delphinidae) и Морски свине (Phocoenidae).Обикновен делфин
Природозащитен статус:
в България:
Закон за биологичното разнообразие – приложение ІІІ Mеждународен: Червен списък на IUCN – VU (Уязвим); Бернска Конвенция – приложение II; CITES – приложение ІІ; Бонска Конвенция – приложение ІІ; Директива за Хабитатите 92/43/ ЕИО – приложение ІV Черноморски обикновен делфин (Delphinus delphis ponticus Barabash-Nikiforov, 1935) Подвидът D. d. ponticus е предложен на база морфологични характеристики, които по-късно са критикувани като недостатъчни. Въпреки това сравнителни анализи ползващи черепни морфометрични измервания и ДНК анализи предполагат, че съществуват различия между черноморския и средиземномор- ския обикновен делфин. Към момента не може да се определи със сигурност, но изглежда че генетичния обмен между Черно и Средиземно море е много рядък или почти не съществува. Ето защо подвида е отделен на този етап.
Разпространение: Практически се среща във всички океани и морета на умерените и тропичните ширини. Ареала на черноморските обикновени делфини обхваща почти цялото Черно море, като включва териториални води и изключителните икономически зони на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна, както и вътрешните морски води на Украйна при Кархиницкия залив и Турция включително Босфора и Мраморно море, макар че за последните е нужно таксономично проучване и генетично изследване за да се потвърди, че спадат към черноморския подвид. Обикновените делфини не се срещат в Азовско море и като цяло избягват Керченския проток, въпреки че единични случаи са регистрирани там през 1994 г. по време на епизоотията на morbillivirus. Няма надеждна информация за наличието на вида в Дарданелите, които свързват Мраморно с Егейско море, както няма и надеждни доказателства за миграции на обикновени делфини през турските проливи.
Популация:
Общия размер на популацията в Черно море е неизвестен. Въпреки това общото мнение е, че за първите две трети от ХХ в. числеността на обикновените делфини в Черно море е била много по-висока от тази на черноморските афали (Tursiops truncatus ponticus) и реликтните морски свине (Phocoena phocoena relicta). Оценките на числеността на база проучвания по метода на линейните трансекти в някои части на Черно море предполагат, че настоящия размер на популацията е поне няколко десетки хиляди екземпляра, като е възможно да достигат и над 100 000 индивида.
Биология и екология:
Тялото е източено с обтекаема вретеновидна форма. Рострума (човката) е ясно различима. Гръбният плавник е голям, триъгълен, за- острен и слабо извит назад. Оцветяването на тялото е: тъмносиво до черно отгоре, белезникаво отдолу, с бледосиво, жълтеникаво или бяло петно от двете страни във формата на хоризонтално разположен пясъчен часовник или осморка. Устата на делфина съдържа многобройни остри зъби. Техният брой е по 80-120 на долната и горната челюст. Формата е конична както при афалата, но се различават по по-дребния размер и много по-големия си брой.
Разпространен е основно в открити води, но понякога посещава и крайбрежните води следвайки сезонните струпвания и масови миграции на дребните видове пелагична риба. Черноморският подвид е най-малкия представител на вида в це- лия свят: средната дължина е 1,5-1,7 м (максимум 2,0 м) за възрастните женски и 1,7-1,8 м (максимум 2,2 м) за мъжките. Теглото е 50-55 кг с максимум до 100 кг. Женските достигат полова зрялост на възраст 2-4 години, а мъжките на 3-4 години.
Продължителността на живота е 20-22 години, като вероятно достига и повече (вероятно 25-30 години). Размно- жителния период обикновено е през късна пролет и ранното лято, като достига своя връх през юли-август. Годишния дял на бременните женски е изчислен на 46-75% и зависи от продължителността на интервала между ражданията, който е 1,3 до 2,3 години. Бременността трае 10-11 месеца, като ражда по едно малко. Периода на кърмене е 14-19 месеца, но малките се хранят с млякото на майката само първите 5-6 месеца от живота си.
Предпочитана храна са дребни пелагични риби, които сформират големи пасажи – черноморска хамсия (Engraulis encrasicolus ponticus) и цаца (Sprattus sprattus). В хранителния спектър са регистрирани общо 11 вида риби, вклю- чително следните видов: морски игли (Syngnathidae spp.), черноморски меджид (Merlangius merlangus euxinus), кефалови (Liza spp.), барбун (Mullus barbatus ponticus), паламуд (Sarda sarda), карагьоз (Alosa spp.), лефер (Pomatomus saltatrix), сафрид (Trachurus spp.), зарган (Belone belone), скумрия (Scomber scombrus), зеленушки (Labridae spp.), морски кучки (Blennidae spp.). Дневната консумация е около 4-10 кг.
Заплахи:
Два естествени патогена са известни като причина за масова смъртност, водеща до ограничаване на популацията: белодробния нематод Skrjabinalius cryptocephalus и Черноморски бутилконос делфин (афала) (Tursiops truncatus ponticus Barabash-Nikiforov, 1940) неидентифициран morbillivirus. Епидемия, причинена от morbillivirus е регистрирана през юли-септември 1994 г., съпроводена с изхвърляне на брега на болни индивиди.
Друга причина за намаляване на популацията е съкращаването на хранителния ресурс причинено от риболова и интродуцирания вид ктенофора Mnemiopsis leidyi.
Бутилконос делфин, афала
Природозащитен статус:
в България:
Червена книга – уязвим VU [D1]; Закон за биологичното разноо бразие – приложения ІІ и ІІІ.
Mеждународен:
Червен списък на IUCN – EN (Застрашен); Бернска Конвенция – приложение II; CITES – приложение ІІ; Бонска Конвенция – приложения І и ІІ; Директива за Хабитатите 92/43/ЕИО – приложения ІІ и ІV. Бутилконосите делфини в Черно море са определени като отделен подвид притежаващ морфологични различия с популациите в Атлантически и Тихи океан. Черноморската популация е отделена и генетично от другите популации на бутилконосия делфин в източното и западно Средиземноморие и североизточния Атлантик и това доказателство подкрепя определянето на подвида T. t. ponticus.
Разпространение:
Практически се среща във всички океани и морета на умерените и тропичните ширини. Черноморският подвид се среща в Черно море, Керченския проток и южната част на Азовско море и вероятно (поради липса на генетични доказателства) Мраморно море с Босфора и Дарданелите. Има редица наблюдения за навлизане на бутилконоси делфини в големите реки – пр. Дунав, Днепър.
Афалите са разпространени в цялата шелфова зона на Черно море, като понякога се срещат и далеч навътре в открито море. Обикновено сформират големи групи през есента, зимата и пролетта в сравнително малка територия на юг от Крим между н. Сариш и н. Херсон.
Миграционните пътища е нужно да бъдат проучени по-добре особено в района на турските проливи, които са единствената връзка за вероятен генетичен обмен между черноморската и средиземноморската популации.
Популация:
Общия размер на популацията в Черно море е неизвестен. През поголямата част на ХХ в. афалата е считана за вида с най-ниска численост от трите черноморски китоподобни. Оценките на числеността на база проучвания по метода на линейните трансекти в различни части на Черно море предполагат, че настоящия размер на популацията е поне няколко хиляди екземпляра.
Биология и екология:
Тъмносив отгоре, светлосив или бял отдолу. Рострума (човката) е къса, долната челюст – издадена напред. Гръбният плавник е голям и триъгълен, наклонен назад. Зъбите са конични, доста по-едри от тези на обикновения делфин. Броят им е значително по-малък: 36-52 на всяка челюст. Бутилконосия делфин е найедрия представител на китоподобните в Черно море достигайки дължина до 3,3 м (обикновено 1,9-2,5 м) и тегло до 300 кг. Живее до 25-30 години, но плодовитостта е сравнително ниска. Женските стават полово зрели на 5-6 години и по-късно, мъжките на 8-12 години.
Размножителния период е целогодишен като най-активен е обикновено пролетта и ранното лято. Бременността трае 12 месеца и найчесто ражда 1 малко. Периодичността на раждане е от 2-3 до 6 години. Лактационният период е 4-18 месеца. Тези особености във възпроизводството на афалите изглеждат като главния естествен фактор лимитиращ нарастването на популацията.
Афалите са предимно рибоядни в Черно море като консумират както бентосни така и пелагични видове с различни размери. Общо 16 вида риби са описани като част от плячката по Кримските и Кавказките брегове: черноморски калкан (Psetta maxima maeotica), морска лисица (Raja clavata), черноморски меджид (Merlangius merlangus euxinus), платерина (Liza aurata), илария (Liza saliens), морски кефал (Mugil cephalus), черноморска хамсия (Engraulis encrasicolus ponticus), барбуня (Mullus barbatus ponticus), паламуд (Sarda sarda), скорпид (Scorpaena porcus), умбрина (Umbrina cirrosa). През последните години интродуцирания вид пиленгас (Mugil soiuy) е важен хранителен ресурс по северното Черноморие в района на Крим. Дневната консумация е от 6 до 32 кг.
Заплахи:
След цялостната забран за лов на китоподобни в Черно море от 1983 г. основните заплахи за вида от човешка дейност са свързани с прилова (случайно заплитане в рибарски мрежи) основно при риболова на калкан.
Морска свиня, муткур
Природозащитен статус:
в България:
Червена книга – уязвим VU [A1acde + 2ce]; Закон за биологичното разнообразие – приложения ІІ и ІІІ.
Mеждународен:
Червен списък на IUCN – EN (Застрашен); Бернска Конвенция – приложение II; CITES – приложение ІІ; Бонска Конвенция – приложение ІІ; Директива за Хабитатите 92/43/ ЕИО – приложения ІІ и ІV. Черноморската морска свиня е отделена като подвид (Phocoena phocoena relicta) с морфологични и генетични различия от популациите на Ph. phocoena в други части на света. Черноморските и егейските морски свине е възможно да са отделни субпопулации на подвида.
Разпространение:
Видът се среща в крайбрежните райони на Северния ледовит океан, крайбрежията на северните части на Атлантическия и Тихия океан, Черно и Азовско море. В Средиземно (включително Егейско) море има единични регистрирани случаи. Ареала на черноморския подвид включва Черно и Азовско море, Керченския проток, Мраморно море, Босфора, северно Егейско море и най-вероятно Дарданелите. Черноморската популация е напълно изолирана от най-близката популация на Ph. phocoena в североизточния Атлантически океан чрез Средиземно море. Въпреки че все още не е постигнато съгласие по въпроса кога се е случило е ясно, че морската свиня е дошла в Черно море чрез Средиземно море, където би трябвало да е имало популация в миналото.
Ареала на черноморския подвид включва териториалните води и изключителните икономически зони на България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна в Черно море; териториалните води на Гърция в северно Егейско море и вероятно турските териториални води в североизточно Егейско море. Понякога морски свине са наблюдавани в естуарите, делтите и притоците на реките Дунав, Днепър, Дон и Кубан и крайбрежни сладководни, бракични и солени езера и лагуни включително Ялпуг и Сиваш, Березанска и Григориевска лагуни, заливи Тендровски, Ягорлитски и Ярългачски и залива Таганрог. Всички тези места са разположени в Украйна и Русия по северните и северозападните брегове на Черно море и около Азовско море.
Популацията на Ph. ph. relicta може би се състои от три или повече субпопулации включелно тези, които прекарват по-голямата част от годината в райони с географски и екологични различия, пр. Азовско море, северозападно Черно море и Мраморно море. Босфора, Мраморно море и Дарданелите служат като свръзка между Черно и Егейско море. Популация: Общия размер на популацията на подвида е неизвестен и затова цялостно проучване в басейна е изключително важно. Общото мнение е, че през по-голямата част на ХХ в. числеността на морската свиня в Черно море е по-голяма от тази на афалата (Tursiops truncatus ponticus) и пониска от тази на обикновения делфин (Delphinus delphis ponticus). Проучвания по метода на линейните трансекти чрез самолети и плавателни съдове са провеждани през последните 15 години с цел оценка на размера на популацията на морската свиня в отделни части на ареала. Резултатите от тези проучвания предполагат, че настоящия общ размер на популацията е няколко хиляди и вероятно няколко десетки хиляди индивида (под 50 000).
Биология и екология:
Муткурът е най-малкия представител на китоподобните в Черно море като дължината на тялото е 1,3-1,5 м, максимум 1,8 м, а средното тегло е 30 кг. Женските са малко по-едри от мъжките. Главата е къса и заоблена, рострума (клюна) не е отличим, гръбният плавник е нисък, с триъгълна форма и заоблен. Гърбът е оцветен в тъмно сиво до черно, което постепенно преминава до бяло от долната страна по корема. Зъбите са дребни по около 40-56 на долната и горната челюст. Като форма са странично сплеснати с корона подобна на шпатула, а не конични като при представителите на сем. Делфини.
Морската свиня е морски бозайник със сравнително къс живот, но с най-високото ниво на репродуктивност в сравнение с другите китоподобни в Черно море. Мъжките и женските достигат полова зрелост вероятно на възраст 3-4 години. Брачния период е основно през лятото като женските могат да забременеят почти всяка година като бременността продължава 9-11 месеца и обикновено раждат едно малко в периода от май до август. Периода на лактация е 4-6 месеца, след което малките започват да се хранят с дребни бентосни видове (основно попчета) и масови пелагични видове риба 12 13 (хамсия, атерина). Дневната дажба на възсрастните е около 3-5 кг.
Продължителността на живота за черноморската морска свиня не е много ясен, но вероятно е близък до този на морските свине в Северния Атлантик – 7-8 години, максимум 15 г. Живее на малки групи (средно 4-6 индивида). По-големи групи се образуват при масови струпвания на рибата. Плува бавно, близо до повърхността, рядко скача над водата. Крайбрежните, сравнително плитки води (0-200 м) по целия периметър на Черно море над континенталния шелф представляват типичната зона на разпространение на муткура, макар че има наблюдения и в открити води с дълбочина 450-2,170 м. Не избягва води с ниска соленост и прозрачност, понякога могат да бъдат наблюдавани в бракични заливи, лагуни, естуари и делти на големите реки.
Всяка пролет значителни числености от вида мигрират през Керченския проток към Азовско море и се връщат през зимата. Миграции през Босфора към Мраморно море и обратно са много вероятни. Вероятно двете малки морета би трябвало да бъдат определени като най-важните места за размножаване, раждане и отхранване за черноморската популация. От друга страна Азовско и Мраморно море могат да бъдат определени като критичен хабитат поради интензивния корабен трафик, значителния риболов и замърсяване.
Основните места за зимуване са югоизточно Черно море включително южните териториални води на Грузия и вероятно източните териториални води на Турция. Тези райони са добре известни зимовища за популациите на хамсия (Engraulis encrasicolus ponticus) в Черно и Азовско море, която е основна храна за морската свиня през студените месеци. Вероятно по-голямата част от черноморската популация на морската свиня се събира в този район всяка година.
Екологията на черноморските морски свине е необичайна. Дължи се на високата степен на географска изолираност на тяхното местообитание, сравнително ниската соленост на водата, значителните сезонни температурни флуктуации и наличието на голямо количество вода без кислород наситена със сероводород на дълбочина под 100-250 м. Поне 14 вида риби са описани като част от храната на вида, като четири вида се считат за найважни: хамсия (Engraulis encrasicolus ponticus), цаца (Sprattus sprattus), меджид (Merlangius merlangus euxinus) и попчета (Gobiidae).
Заплахи:
Този вид е най-застрашен от заплитане в рибарски мрежи за калкан. На база отделни проучвания е отчетено, че около 90% от случаите на прилови са на морска свиня. Замърсяването на околната среда с устойчиви органични съединения е друга заплаха за черноморската популация, за която нивата в мазнината са по-високи в сравнение с други региони. Съкращаването на хранителния ресурс причинено от риболова и инвазивния вид ктенофора Mnemiopsis leidyi е друг отрицателно действащ фактор. Тежки, но не особено чести естествени причини лимитиращи черноморската популация са масова смъртност поради белодробна инфекция причинена от нематодите Halocercus taurica и H. ponticus.