_LANG_CLI_LOGO_NAME_LBL НАТУРА 2000 в БЪЛГАРИЯ - НОВИ ХОРИЗОНТИ Национална информационна кампания за НАТУРА 2000, с използването на флагови видове

Белоглав лешояд

Белоглав лешояд
Белоглавият лешояд е един от четирите вида лешояди, които се срещат в Европа – едра и впечатляваща птица.
Широко разпространен и многоброен в миналото, в края на миналия век, белоглавият лешояд е с едва 1–2 активни гнезда само в Източни Родопи. Благодарение на усилията на природозащитни организации, днес популацията на вида нараства и можем да го видим в Стара планина, Източни Родопи и Кресна. Видът и неговите местообитания се опазват от екологичната мрежа Натура 2000.
Смята се, че в средата на 20 век видът е изчезнал от страната, в резултат на умишлено преследване и тровене. Завръща се в Източни Родопи, където днес е единствената естествена колония на вида.
През последните години обаче се наблюдават невероятно успешни възстановявания на популациите в много райони, включително България.


Природозащитен статус
В България е вписан като „Застрашен“ в Червената книга, както и в Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие. Това са видове, които изискват строга защита и за чието съхраняване се обявяват територии със специален режим на защита – защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000.
Поради широкия си ареал и голямата численост на световната популация, белоглавият лешояд не е категоризиран като застрашен вид в Международния списък за защита на природата (IUCN) – вписан е като Слабо засегнат (Least Concern).
 


Гнездене  
Белоглавите лешояди са моногамни, като вероятно двойките остават заедно за цял живот. Обикновено гнездят в колонии от 15–20 двойки, но могат да достигнат и до над 100 двойки. Характерно за лешоядите е, че размножителният им сезон започва доста по-рано от другите птици – още през февруари–март. Така малките се излюпват точно когато започва размножителния сезон на другите птици и бозайниците. В този период възрастните лешояди намират по-лесно храна, като например убити от хищници раждащи животни или техните малки. Вече независими, младите птици се скитат през следващите години, докато достигнат полова зрялост на възраст от 4–5 години.

Хранене
 Лешоядите са мършоядни птици – хранят се с труповете на умрели животни. По този начин предотвратяват разпространяването на зарази сред другите животни в природата, както и сред хората. Неслучайно ги наричаме „санитарите на природата“!
Като всички останали лешоядни птици, белоглавият лешояд има изключително ниски стойности на рН в стомаха си. Почти изцяло киселата среда спомага за убиването на развилите се в загниващото месо бактерии, освен за самото смилане на храната 
С дългата си и гола шия, белоглавият лешояд се е специализирал да се храни с определена част от труповете на животните – меките тъкани и органи на средни до големи бозайници.
Птиците облитат обширни територии в търсене на плячка поединично, като всяка следи и съседите си, които кръжат наоколо. При спускане на някоя от птиците, всичките ѝ „съседи” се отправят към същото място, като могат да се съберат и над 100 птици. При хранене се спазва йерархия, която обаче не зависи от възрастта или семейното положение, а от глада на птиците, като най-гладните се хранят първи и активно отбраняват плячката.
 
Местообитание
Обитава обширни скални комплекси, ждрела, речни долини в равнини и планини. Видът е скално гнездящ. За полетите си в търсене на храна използва термиките, които се образуват над възвишенията и хълмовете или над открити пустинни, полу-пустинни или степни терени, като е отбелязван на височина до 3300 м.
Необходимо условие за вида са наличието на скали за почивка и големи площи за хранене 

В исторически план и сега
В края на ХІХ век белоглавият лешояд е бил широко разпространен и многоброен в България, със 17 сигурни находища. Век по-късно, вследствие основно на загуба на хранителна база, използване на отровни примамки за хищници, масово преследване и загуба на местообитания се счита, че белоглавият лешояд е изчезнал като гнездящ от страната. През 1978 г. се открива колония от 9 възрастни и 19 млади птици и едва едно-две активни гнезда в Източни Родопи. През 90-те години започват усилия на природозащитни организации, между които и Зелени Балкани, за стабилизирането числеността на белоглавия лешояд в България – изграждане на площадки за изкуствено подхранване, редовно снабдяване с храна, проучвания за елиминиране на заплахите, превенция използването на отрови, работа с местното население и други. Освен на територията на Източни Родопи, природозащитници работят за възстановяването на белоглавите лешояди и в другите райони, където преди са се срещали – Западна и Източна Стара планина, Западни Родопи, Кресна, Врачански Балкан.
 
Нашата работа
За опазване и възстановяване на едрите европейски лешояди, включително белоглавия лешояд, датира от 1991 година.
Увеличаването на числеността на вида в много райони, както и възстановяването на изчезнали популации има комплексен характер. Причина за успешното прилагане на мерки за възстановяване на популациите на вида са забраните за използване на отровни примамки, изграждането на площадки за подхраване и осъществяването на проекти за реинтродукция и опазване на вида.
Зелени Балкани в партньорство с други природозащитни организации и в рамките на реинтродукционната програма за вида, върнахме белоглавия лешояд в няколко района – ПП Врачански Балкан, Кресна, Котел и ПП „Сините камъни.
Видът е включен и в размножителната програма на Спасителния Център за диви животни на Зелени Балкани, като излюпените птици се освобождават в българската природата. По този начин се подсилват възстановените популации на белоглавия лешояд.
 
Информационни и образователни дейности
Като част от дългосрочната програма за белоглавия лешояд, освен консервационни дейности, организацията включва и редица информационни и образователни кампании, чрез които се цели цялостна промяна на мисленето и настроението на обществото към лешоядните птици.
НАТУРА 2000 е основният инструмент на ЕК за опазване на биоразнообразието на страните членки.
Дарителство
Зелени балкани
Дарик
Дневник
Хоби ТВ
Life
Natura2000