_LANG_CLI_LOGO_NAME_LBL НАТУРА 2000 в БЪЛГАРИЯ - НОВИ ХОРИЗОНТИ Национална информационна кампания за НАТУРА 2000, с използването на флагови видове

Червеногуша гъска

Червеногуша гъска
Червеногушите гъски са едни от най-красивите и обичани птици! Тези великолепни малки шедьоври на природата са и едни от най-редките представители на семейство гъски.

Червеногушата гъска е световно застрашен и защитен вид, обект на опазване в екологичната мрежа Натура 2000. България е важно място за опазването на вида – в по-студени години почти цялата световна популация прекарва зимата в района на Приморска Добруджа.

СТАТУС

В края на 90-те години на XX век световната популация на вида е оценена на 88 000 индивида. По последни данни днес наброява едва 50–60 000 индивида.

Защитена според множество национални и международни регламенти, като е включена и в световния червен списък на застрашените животни в категория „Уязвим“ (IUCN Red list / Vulnerable). Включена е в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие и в Червената книга на Република България като „Уязвим“.

Въпреки това, червеногушата гъска все още става жертва на бракониери, а оцеляването й през зимата, както и при дългата и тежка миграция, много зависи от толерантността на хората.

България носи огромна отговорност за опазването на вида, тъй като близо 70% от световната популация на вида зимува у нас в по-студените зими.
За целта, местата, в които се срещат червеногушите гъски в Североизточна България са включени в екологичната мрежа Натура 2000, имат глобално и европейско природозащитно значение и са включени в Рамсарската конвенция, и са обявени за защитени местности.

ЗА ВИДА

Червеногушите гъски тежат едва около 1–1,5 кг., а размахът на крилете им е 110–125 см.
Гнездят в  най-северните части на Русия  – тундрата на полуостровите Таймир, Ямал и Гидан. Това са едни от най-красивите и най-суровите места на планетата.
Червеногушата гъска е растителнояден вид. У нас основен хранителен ресурс се явяват листата на посевите от зимна пшеница. Гъските извършват ежедневни хранителни миграции от местата за нощувка към местата за хранене.
 
ЗИМУВАНЕ 

До началото на 70-те години на миналия век видът е зимувал около Каспийско море. Поради смяната на зимните култури там с памук, птиците променят зимовището си и сега цялата световна популация зимува в България и Румъния, и частично в Украйна. За да стигне до западното крайбрежие на Черно  море, червеногушата гъска прелита около 6000 км по долината на река Об, покрай планината Урал, прелитайки през Северен Казахстан и Южна Русия.

Спокоен воден обект, в който да нощуват и обилна храна наблизо са двата жизненоважни фактора, които са привлекли гъските района на Шабла и Дуранкулак.
Гъските нощуват в езерата и рано сутрин излитат към прилежащите ниви, засяти с житни култури. Червеногушите гъски се хранят в смесени ята със сивите и големите белочели гъски, а често близо до тях пасат и по-малки ята лебеди.
В по-топли зими гъските се изнасят на север към Румъния и дори Украйна, а в много студени месеци, червеногуши гъски са наблюдавани при Бургаските езера, Свищовско–Беленската низина, както и при големите язовири в Южна България.

ЗАПЛАХИ

Изключително важно за гъските е наличието на влажни зони, в които да утоляват жаждата си и да си почиват. За съжаление през миналия век над 50% от влажните зони в света са били директно унищожение от човека. Неминуемо това е повлияло и червеногушите гъски.
Друг проблем за  гъските е загубата на хранителна база – много от естествените зимни пасища на гъските са били разорани и превърнати в земеделска земя. Когато земеделските култури не са подходяща храна за гъските, те са принудени да скитат в търсене на храна.
Със сигурност сред най-големите заплахи за червеногушите гъски е бракониерският отстрел. Въпреки, че видът  е забранен за отстрел в повечето държави в които се среща, все още има случаи на директно убити гъски. Червеногушите гъски летят в смесени ята с големи белочели и сиви гъски и често стават жертва на ловците, които се целят в ятата, макар да не са основната мишена.
Безспорно най-голям проблем обаче е безпокойството. При лов в близост до зимните местообитания на гъските, птиците са изключително стресирани. Дори да не се стреля директно по тях гъските се плашат и постоянно летят, което не им дава възможност да се нахранят спокойно. Така те труднонатрупватдостатъчно енергия, необходима им за дългия пролетен прелет обратно към тундрата. 


ДЕЙНОСТИ
 
Работата на Зелени Балкани е насочена, както към опазването на червеногушата гъска, така и към опазване на зимните й местообитания в България.  Целта е в района на езерата Шабла и Дуранкулак да се създаде „зона за сигурност”, където птиците да могат да почиват и необезпокоявани да се хранят.
За реализирането на тази цел е предприет новаторски за природозащитата в страната ни подход, насочен към закупуването от страна на Зелени Балкани на територии, които са от значение за зимуващите птици.
От 2003 г. насам Зелени Балкани извършва систематичен мониторинг на вида в страната, целящ да се проследят промените в състоянието на популацията и да се лимитират заплахите за вида.
В рамките на „Програмата за опазване на червеногушата гъска“ дейностите по мониторинг, проучване, опазване и популяризиране на вида в страната продължават.





Червеногушата гъска бе избрана за целеви вид, поради високия си консервационен статус и поради това че България е важно място за нейното опазване, докато в същото време има огромно негативно въздействие, причинено от бракониерите тук. Видът също така е много красив, атрактивен и лесно се идентифицира. Заплахите за вида са лесно преодолими, чрез дейностите по повишаване на информираността и контрол на бракониерството, въвличайки съответните власти, което е спешно необходимо.
НАТУРА 2000 е основният инструмент на ЕК за опазване на биоразнообразието на страните членки.
Дарителство
Зелени балкани
Дарик
Дневник
Хоби ТВ
Life
Natura2000