_LANG_CLI_LOGO_NAME_LBL НАТУРА 2000 в БЪЛГАРИЯ - НОВИ ХОРИЗОНТИ Национална информационна кампания за НАТУРА 2000, с използването на флагови видове

Червеногуша гъска

Червеногуша гъска

Червеногушата гъска е световно застрашен вид. Има сравнително малка популация, която изглежда, че намалява за кратък период от време. Причините за това намаляване са доста непознати. Сложно е да се пресметне тенденцията по намаляването, включващи различни годишни вариации в покритието на проучванията и отчитания по регионите на разпространение.

Червеногушата гъска бе избрана за целеви вид, поради високия си консервационен статус и поради това че България е важно място за нейното опазване, докато в същото време има огромно негативно въздействие, причинено от бракониерите тук. Видът също така е много красив, атрактивен и лесно се идентифицира. Заплахите за вида са лесно преодолими, чрез дейностите по повишаване на информираността и контрол на бракониерството, въвличайки съответните власти, което е спешно необходимо.

Видът е в списъка на IUCN в категория уязвим, вписан е в Анекс II на CITES конвенцията, в Анекс II на Бернската конвенция, в Анекс II на Бонската конвенция, Европейски консервационен статус SPEC 1w, в Анекс I на Директивата за птиците.
В България е в категория уязвим, вписан в Анекс II и III на ЗБР.

В периода 2003 – 2006г. популацията на вида е оценена на не повече от 38 000 птици. Почти 80 % от популацията на червеногушата гъска зимува в България – основно в района на Крайбрежна Добруджа Шабла и Дуранкулак), също така и около Бургаските езера и по-големите водоеми в Тракийската низина (язовирите Овчарица, Розов кладенец, Пясъчник ). Различия в методите за оценка на популацията на различни поколения също може да е водещо в различията за оценка между местата за почивка по време на миграция и техните зимовища (N. Petkov in litt. 2016). През януари 2013г. около 56 000 птици бяха преброени в България, Румъния и Украйна (N. Petkov in litt. 2016, от които близо 54 000 в България (Iliev & Petkov 2015), но след януари 2013 численостите в България и Румъния рязко са спаднали до 30 000 индивида (E. Todorov in litt. 2015). Тези открития предполагат, че по време на по-меки зими птиците могат да зимуват по на изток, където усилията, които влагат за оцеляването си не са толкова големи (Cranswick et al. 2012).


Въпреки, че ловуването на този световно застрашен вид е абсолютно забранен от българското законодателство, червеногушата гъска често е жертва на безскрупулни ловци. В ранните сутрешни часове, когато гъските напускат водоемите в смесени ята, заедно с ловните видове като сивата и голямата белочела гъска, много от червеногушите гъски също биват отстрелвани. Чест претекст е лоша видимост или грешно припознаване на видовете (въпреки, че ловуването при слаба видимост е забранено, и дори ловците трябва да преминават изпит, в който да покажат умения и знания по разпознаването на ловните от защитените видове). В допълнение на това през деня птиците също са преследвани и стреляни на местата за хранене. Освен директната стрелба и постоянното безпокойство, преследването им също причинява смъртта на десетки птици, след като не могат да се хранят необезпокоявано. Тези неблагоприятни условия се утежняват в студени и снежни зими, мъгливо време и снежни бури, когато видимостта е ограничена и е трудно да се намери храна. В този критичен период големите ята от червеногуши гъски имат нужда от безопасно място за зимуване и за хранене.



Проектът, финансиран по програма Лайф: Safe Ground Redbreasts – Опазване на зимуващите популации на световно застрашената червеногуша гъска в България LIFE09 NAT/BG/000230, завърши през май 2015г. Следователно видът се нужда е от целенасочени усилия и по-нататъшно внимание.
НАТУРА 2000 е основният инструмент на ЕК за опазване на биоразнообразието на страните членки.
Дарителство
Зелени балкани
Дарик
Дневник
Хоби ТВ
Life
Natura2000