_LANG_CLI_LOGO_NAME_LBL НАТУРА 2000 в БЪЛГАРИЯ - НОВИ ХОРИЗОНТИ Национална информационна кампания за НАТУРА 2000, с използването на флагови видове

Ловен сокол

Ловен сокол
Ловният сокол е най-големия сокол, срещащ се в България. Световната му популaция се изчислява на около 12 200 – 29 800 полово зрели индивиди, основана на националната популация, оценяваща се от размножаващите се двойки (Dixon 2009, A. Dixon in litt. 2012, A. Levin in litt. 2012, BirdLife International unpubl. Data, Kovasc et al. 2014 ), които общо наброяват около 6 100 - 14 900 двойки (средно около 10 500). Имайки предвид продължителността на живеене на поколението: средно 6,4 години и това че намаляването на вида вече е започнало (поне в някои райони) преди 90те (унищожаването му в Близкия Изток е било тежко през средата на 80те) Общата тенденция по време на 19 годишен период (1993-2012) се равнява на 47 % намаляване на популацията (базирано на средни изчисления), с минимум-максимум намаление от 2 до 75%.

Ловният сокол бе избран за целеви вид, поради хакта, че видът беше почти изчезнал от България и поради сегашните концентрирани усилия за възстановяването му. Той е високо повлиян от негативните действия на гълъбари и ловци, които не са запознати с неговата биология и значимост. Много от тези заплахи са лесно управляеми чрез повишаване на информираността.



Видът е в категория „застрашен“  в IUCN, вписан е в Анекс II на CITES конвенцията, в Анекс II на Бернската конвенция, в Анекс II на Бонската конвенция, Европейски консервационен статус: SPEC 1w, в Анекс I на Директивата за птиците.

В България видът е критично застрашен и е включен в Анекс II и III на ЗБР.
В миналото видът е бил сред най-обичайните птици в Лудогорието, Добруджа, регионите край Дунав, като стотици, може би хиляди са се размножавали в страната. За съжаление в средата на 20 век, поради смяна на практиките по земеползването, култивацията на пасищата, масовата употреба на пестициди, безразборното ловуване - популацията на ловния сокол намаляла до дузина двойки разпръснати из България. В края на 20 в. и началото на 21 в., е било регистрирано катастрофално намаление на числеността на вида. Последното успешно размножаване било регистрирано през 1997г. и едно друго вероятно през 2005г., въпреки обстойната проверка на старите хабитати, където в миналото са се размножавали – гнезда не са били открити ( Д. Рагьов устно съобщение).

Проблемът не е само разрушените местообитания в миналото или влошеното им състояние, но посегателствата на соколари и бракониери. За съжаление, въпреки че е все по-трудно се откриват тези величествени птици в природата, те все още биват откривани в клетки на соколари или псевдо любители на природата. Едно не трябва да се забравя, че взимането на малки от гнездата, отглеждането им и размножаването на ловни соколи, излюпени в природата е абсолютно нелегално и забранено.

Проект, финансиран по програма Лайф: Save the raptors - консервация на царски орел и ловен сокол в ключови НАТУРА 2000 местообитания в България LIFE07 NAT/BG/000068 завърши през декември 2013. Следователно видовете имат нужда от последващо внимание и целенасочени усилия.

Зелени Балкани също работи по дългосрочна възстановителна програма за вида, която в момента няма целево финансиране.
НАТУРА 2000 е основният инструмент на ЕК за опазване на биоразнообразието на страните членки.
Дарителство
Зелени балкани
Дарик
Дневник
Хоби ТВ
Life
Natura2000