_LANG_CLI_LOGO_NAME_LBL НАТУРА 2000 в БЪЛГАРИЯ - НОВИ ХОРИЗОНТИ Национална информационна кампания за НАТУРА 2000, с използването на флагови видове

Ловен сокол

Ловен сокол
Ловният сокол
В миналото е бил една от най-често срещаните хищни птици в Лудогорието, Добруджа и по Дунав, като стотици, вероятно дори хиляди двойки са гнездили в страната ни. За съжаление в средата на ХХ век, поради смяна на земеползването, разораването на пасищата, масово разпръскване на пестициди и поголовния отстрел, популацията на ловния сокол спада до едва няколко десетки двойки, разпръснати из цяла България. Проблемът не се състои само в унищожените в миналото местообитания и влошените условия, а и в посегателствата от соколари и бракониери. За съжаление, макар че в природата тези великолепни птици се срещат все по-рядко, все още могат да се открият в клетките на соколари и „любители“ на птици.

За вида
Ловният сокол (Falco cherrug) е най-едрият сокол в България, със сравнително широк размах на крилата за размерите си – 105–129 сm.
Ловният сокол е световно застрашен вид и критично застрашен за България. Широко разпространен в миналото, едва през 2018 г. бе открито първото доказано активно гнездо на вида за последните над 10 години. Видът и неговите местообитания са обект на защита от екологичната мрежа Натура 2000.



Природозащтен статус
Вписан е като Застрашен в списъка на Международния съюз за защита на природата (IUCN), в Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие и като „Критично Застрашен“ в Червената книга на Република България.

Гнездене
За гнездене ловните соколи предпочитат недостъпни за хищници места с добър обзор върху територията. Брачните полети започват към края на януари – началото на февруари. Снася 3–6 яйца в края на март, началото на април. Обикновено започва да се размножава на 2–3 годишна възраст и е моногамен вид.
 
Местообитание
В България през ХIХ в. е гнездил предимно в равнините, като след средата на ХХ в. повечето известни гнезда са по скали в планинските райони, в ниши, на затревени скални корнизи или в гарванови гнезда. Както и другите видове соколи, ловният сокол не строи свои гнезда, а използва стари гензда на други птици или гнезди директно върху субстрата на скална ниша или площадка. Разпространението на ловния сокол се припокрива до голяма степен с разпространението на лалугера – предпочитана храна за вида.

Хранене
Основната плячка на ловния сокол са лалугерите (Spermophilus citellus), но те се явяват сезонна храна, т.к. през зимата хибернират. През останалото време ловуват и други гризачи, а също и дребни и средно големи птици – гълъбови, вранови, дроздове, кокошеви и др.

Заплахи
Включват ограбване на яйца и малки от гнездата, безпокойство в гнездовите местoобитания; висока смъртност, вследствие на пряко унищожаване; влошаване на хранителната база и разрушаване на гнездови местообитания.
Критично малкият брой на вероятно размножаващите се двойки е основна причина за трудното възстановяване на вида в страната.

Дейности
През 2008 г. се дава началото на активната работа на Зелени Балкани във връзка с реинтродукцията на ловния сокол в България. В началото на програмата са сформирани шест размножаващи се двойки ловни соколи във волиерите на Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани. Днес двойките са вече 12, като в периода 2012 – 2021 г. са освободени общо 115 млади ловни сокола по метода на хакинг-а (чрез адаптационната волиера). Пример за това е първото излюпено соколче Гого, който има вече свое семейство.
Обикновено ловният сокол започва да се размножава на 2-3 годишна възраст, така че екипът ни има надежда, че през следващите години ще бъдат открити още размножаващи се двойки. Увереност ни дава и фактът, че преди са били регистрирани и други птици, освободени предишни години по програмата.

Информационни и образователни дейности
Поради заплахите от различно естество, екипът на Зелени Балкани работи не само по преки консервационни дейности, подпомагащи директно ловния сокол, а и съпътстващи – като поддържа връзка с местни земеделци, животновъди, ловно-рибарски дружества, държавни и общински институции и инвестира в екологичното образование на младежите в детските градини, училища и университети.

Натура 2000
Близо 80% от известните около 30 места, където видът е наблюдаван през гнездовия период през 2006-2009 г., са включени в мрежата НАТУРА 2000. Около 36,7% от тези места се намират в защитени територии, предимно в национални и природни паркове. България е поела международни ангажименти за опазването на ловния сокол и по силата на Директивата за опазване на дивите птици, Бернската конвенция, CITES, Бонската конвенция.
НАТУРА 2000 е основният инструмент на ЕК за опазване на биоразнообразието на страните членки.
Дарителство
Зелени балкани
Дарик
Дневник
Хоби ТВ
Life
Natura2000