_LANG_CLI_LOGO_NAME_LBL НАТУРА 2000 в БЪЛГАРИЯ - НОВИ ХОРИЗОНТИ Национална информационна кампания за НАТУРА 2000, с използването на флагови видове

Прилепи

Прилепи
Прилепите са истински летящи бозайници!

Като такива те раждат по едно малко, което кърмят и отглеждат. В света има над 1400 вида прилепи, а в България се срещат 33 вида и всички те са насекомоядни.

Местообитания
Прилепите имат сложен социален живот и поне за част от годината живеят в колонии. Формират колонии през гнездовия сезон, когато женските се събират, за да родят своите малки и през зимата – когато спят зимен сън/хибернират.

Прилепите и пещерите
Повечето от нас, свързват прилепите именно с пещерите. Въпреки, че не всички видове са тясно свързани с тях, пещерите наистина са едно от най-значимите местообитания за прилепите, като убежища, място за презимуване или размножаване.
Най-голямо е значението на пещерите за така наречените пещерни видове. Те се срещат в пещерите през цялата година и обикновено са тясно свързани с карстовите райони.
В много от подготвените и обявени вече защитени зони попадат значими подземни местообитания на прилепи. Някои от зоните са обявени именно поради наличието на пещера с големи размножителни или зимуващи прилепни колонии.
Числеността на колониите в пещерите може да достигне 100–10 000 екз. през лятото и от 50 до 100 000 екземпляра през зимата.
Прилепите в пещерите са особено уязвими през два периода:
- 15 май – 30 юли – периода на раждане и отглеждане на малките;
- 1 декември – 30 март – периода на презимуването, когато прилепите са в състояние на зимен сън.
През тези периоди всяко проникване или посещение на пещерите, което предизвиква безпокойството на прилепите е не само нежелателно, но и нарушение на закона.




• Прилепите и горите
Въпреки, че най-често свързваме прилепите с пещери, едни от най-важните местообитания за тях са горите.
Старите гори у нас предлагат множество подходящи за прилепите убежища, а в големите по площ горски участъци прилепната фауна е изключително богата и разнообразна.

Поне 10 вида прилепи от срещащите се у нас 33 вида се отнасят към категорията „горски прилепи“. Това са видове, които са тясно свързани с горите като място за живеене и хранене. Прилепите в горите се размножават основно в хралупи, цепнатини и под кората на дърветата. Срещат се навсякъде в гора, която предлага достатъчно укрития и хранителна база.
Мъртвите дървета формират местообитания, като дават подслон и храна както за прилепи, така и други животни.
Наличието на езера в горските масиви осигурява богата насекомна фауна – хранителна база за прилепите
Съвременните концепции за управление на горите включват редица практически мерки, чиято цел е да осигурят достатъчно убежища, подходящи ловни площи и достатъчно по количество и разнообразие хранителна база

• Прилепите в градовете
Прилепите могат да обитават тавани, мазета, външни стени на къщи и блокове, комини, стрехи, покриви – могат да си намерят убежище в почти всички части от сградата. Те обикновено заемат цепнатини, които са достатъчно големи да поберат от един до няколко индивида и са защитени от вода, вятър и слънце. Понякога прилепите могат да образуват колонии на тавани, а отделни индивиди могат да се заселят зад капандури на прозорци.

• Влажни зони
Поради високия си биологичен потенциал и богато биоразнобразие това са едни от най-важните хранителни местообитания за прилепите. Особено значими са тези зони през летните месеци, когато хиляди прилепи ловуват над водната повърхност и се явяват важни участници в регионалните хранителни вериги. Повечето прилепи, зависещи от водните площи, живеят в непосредствена близост или в границите на самите зони. Обитават хралупи на дървета, жилищни или промишлени постройки, пещери и други близки убежища.

Размножаване
Прилепите са изключително грижовни родители. Малките често се отглеждат в така наречените „детски градини”, където се струпват. Майките успяват да открият малкото си дори след хиляди други. При опасност или необходимост майките носят малките със себе си и летят с тях. 
Хибернация
С настъпването на зимата прилепите заспиват зимен сън, по време на който намаляват всички физиологични процеси в състояние на анабиоза. Това е периодът от декември до около края на март. През ранната пролет някои видове мигрират до летните си убежища и се подготвят за размножаване. Постоянните видове напускат зимните си квартири и се заселват сравнително равномерно в района, който обитават. През пролетта всички прилепи се хранят много активно, за да възстановят загубените през зимата резерви и да натрупат телесна маса.

Хранене
Всички наши прилепи са нощно активни, като обикновено илизат да ловуват по залез и се прибират по изгрев или малко по-рано. Различните видове се специализират в хранене на различни видове насекоми.
Като насекомоядни животни, те се хранят с нощни пеперуди, гъсеници, комари, бръмбари и десетки други видове летящи и пълзящи насекоми, повечето известни като вредители по насажденията. Чрез изключително маневрения си полет прилепите улавят жертвите си във въздуха, „събират“ ги от листната, земната повърхност или дървесна кора, като по този начин се явяват универсални „ловци“ на насекоми.

Нашите дейности
Включват мониторинг и опазване на прилепите и техните местообитания. Зелени Балкани е член на международната организация BatLife Europe, а по инициаива на Споразумението за опазване на европейските видове прилепи (Eurobats) всяка година честваме Международната нощ на прилепите.
Провежданите в цялата страна информационни кампании целят все повече хора да се убедят колко полезни и интересни животни са прилепите!

България приютява 33 от всичките 35 вида прилепи, срещащи се в Европа. Това се дължи на преходното ни географско разположение, мозайката от разнообразни местообитания, наличието на непокътнати кътчета дива природа, множеството пещери и екстензивното земеделие в планинските и полупланинските райони.
Всички тези видове са редки и защитени, и са от ключово значение за екосистемите. Освен това, те са изключително полезни видове, хранещи се изключително с насекоми, повечето от които са вредители. Разрушаването на естествените им местообитания, както и неконтролируемото използване на инсектициди, са причинили драстично намаляване на числеността им в много страни. Това налага спешни мерки за опазването им.
НАТУРА 2000 е основният инструмент на ЕК за опазване на биоразнообразието на страните членки.
Дарителство
Зелени балкани
Дарик
Дневник
Хоби ТВ
Life
Natura2000