НАТУРА 2000 в БЪЛГАРИЯ - НОВИ ХОРИЗОНТИ Национална информационна кампания за НАТУРА 2000, с използването на флагови видове

Червеногушата гъска е световно застрашен и защитен вид, обект на опазване в екологичната мрежа Натура 2000. България е важно място за опазването на вида – в по-студени години почти цялата световна популация прекарва зимата в района на Приморска Добруджа.

България приютява 33 от всичките 35 вида прилепи, срещащи се в Европа. Това се дължи на преходното ни географско разположение, мозайката от разнообразни местообитания, наличието на непокътнати кътчета дива природа, множеството пещери и екстензивното земеделие в планинските и полупланинските райони.
Всички тези видове са редки и защитени, и са от ключово значение за екосистемите. 

В Черно море се срещат 3 вида китоподобни бозайници, които са ендемични – това означава, че се различават от близките им видове, включително срещащите се в съседното Средиземно море. Причина е затвореният характер на Черноморския басейн, като тази изолация е довела до промени и адаптации за период от хиляди години.

Белошипата ветрушка
Изчезнал като гнездящ от страната вид и успешно възстановен 25 г. по-късно, благодарение на дейностите на Зелени Балкани в Сакар планина. Видът и неговите местообитания са съхранявани в екологичната мрежа Натура 2000.
До 1960 г. е считан за една от най-многочислените хищни птици в Европа. Но в резултат на интензификацията на земеделието, изоставянето на земеделските земи, загубата на места за гнездене и интензивното прилагане на пестициди, числеността на вида в България рязко намалява и повечето от колониите изчезват. В края на 80-те години гнезди само на няколко места в страната, след което са наблюдавани единствено скитащи и не размножаващи се индивиди.

В миналото е бил една от най-често срещаните хищни птици в Лудогорието, Добруджа и по Дунав, като стотици, вероятно дори хиляди двойки са гнездили в страната ни. За съжаление в средата на ХХ век, поради смяна на земеползването, разораването на пасищата, масово разпръскване на пестициди и поголовния отстрел, популацията на ловния сокол спада до едва няколко десетки двойки, разпръснати из цяла България. Проблемът не се състои само в унищожените в миналото местообитания и влошените условия, а и в посегателствата от соколари и бракониери. За съжаление, макар че в природата тези великолепни птици се срещат все по-рядко, все още могат да се открият в клетките на соколари и „любители“ на птици.

Белоглавият лешояд е един от четирите вида лешояди, които се срещат в Европа – едра и впечатляваща птица.
Широко разпространен и многоброен в миналото, в края на миналия век, белоглавият лешояд е с едва 1–2 активни гнезда само в Източни Родопи. Благодарение на усилията на природозащитни организации, днес популацията на вида нараства и можем да го видим в Стара планина, Източни Родопи и Кресна. Видът и неговите местообитания се опазват от екологичната мрежа Натура 2000.

Според литературни данни, в края на 19 век в България е имало 1824 гнездови двойки. Царският орел е бил една от най-често срещаните птици, като е предпочитал за гнездене единични големи дървета в средата на обработваеми ниви, в близост до населени места.
Широко разпространен в страната ни в миналото, числеността на царския орел рязко намалява, като понастоящем се оценява на около 40 двойки. Тази тревожно ниска численост определя и природозащитния статус на царския орел. 
Над 90% от популацията на царския орел в България е съсредоточена в района на Сакар планина и Дервентски възвишения, които с авключени в екологичната мрежа Натура 2000. Тези райони са се превърнали в последните крепости на местообитание на тази величествена и красива птица. 
 

Известен още като малка дяволица, малкият корморан е средно-едра колониално гнездяща рибоядна птица. Видът е тясно свързан с различни по характер водоеми, като гнезди обикновено в смесени колонии заедно с чапли. У нас е гнездящ, мигриращ и презимуващ вид, като понастоящем се среща целогодишно в страната.

Гривестата рибарка (Thalasseus sandvicensis) обитава свръхсолени водоеми и разнообразни влажни зони предимно по морските крайбрежия. Гнезди в големи, гъсти и шумни колонии заедно с речната, дебелоклюната и белочелата рибарка, малката черноглава чайка и саблеклюна. Гнездовите колонии са разположени върху диги или острови, а гнездото представлява трапчинка в земята, без използване на строителен материал.