_LANG_CLI_LOGO_NAME_LBL НАТУРА 2000 в БЪЛГАРИЯ - НОВИ ХОРИЗОНТИ Национална информационна кампания за НАТУРА 2000, с използването на флагови видове

В детайли

Колко и какви места бяха определени за включване в НАТУРА 2000

След четиригодишни проучвания на територията на цялата страна бяха определени следните места, които да бъдат включени в НАТУРА 2000


 

Места по Директивата за птиците

Предложени бяха 114 потенциални защитени зони  за птиците, обхващащи приблизително 26 000 км2 или 23,6 % от територията на страната и 540 км2 акватория
 

Покриване с мрежата от защитеони територи

Покриване с мрежата за птиците


Как се обявяват защитените зони

Kакви са стъпките,  описани в Закона за биологичното разнообразие:
  • Министерството на околната среда и водите осигурява проучването, оценката и изготвянето на документации за териториите, а именно наименование; предмет и цели на опазване на защитената зона;  попълнени стандартни форми с данни и оценки; картен материал и координатен регистър на границата на защитената зона /процесът вече е осъществен главно от неправителствените организации .
 *   Организации, официални вносители на защитени зони по Директивата да местообитанията са: Зелени Балкани, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, WWF Дунавско- Карпатска програма България, Информационен и учебен център по екология, а за птиците Българското дружество за защита на птиците.
 
  • Министерството на околната среда и водите изготвя списък на защитени зони, който заедно с документациите се внася за разглеждане на заседание на Националния съвет по биологичното разнообразие /Заседанията на НСБР за разглеждане на мрежата за птиците се състоя 01.09-2006, а за местообитанията на 21.11.2006.
  • Националният съвет по биологичното разнообразие предлага на министъра на околната среда и водите да внесе списъка в Министерския съвет за приемане.  Министъра взема окончателно решение по списъка, като при това се съобразява с депозираните особени мнение от членове на Съвета .
  • Министърът на околната среда и водите внася списъка на защитените зони в  Министерския съвет.
  • Министерския съвет взима решение за обхвата на мрежата. Решението на Министерския съвет и списъкът се обнародват в "Държавен вестник".
  • Министерството на околната среда и водите изготвя проекти на заповеди за обявяване на защитените зони, съобщава на обществеността за тях, отчита постъпилите становища и публикува заповедите в ДВ.
 
Повече информация за това как са протекли заседаннията на НСБР:
На 01.09.2006 септември Националният съвет за Биологично разнообразие разгледа предложените защитени зони по Директивата за птиците от Българско дружество за защита на птиците. Предложената за разглеждане от НСБР мрежа от защитени зони включва 114 потенциални защитени зони за птиците /SPA/, обхващащи приблизително 26 000 км2. Те заемат 23,6% от територията на страната и 54 км2 морска акватория, в които се включват местообитания на 87 гнездящи и 90 мигриращи вида птици. Местата са определени на базата на стандартни научно обосновани орнитологични критерии за избор на Орнитологично важни места на BirdLife International. За България тези критерии са подробно разписани в Инструкция за определяне на защитени зони за птиците съгласно Закона за биологичното разнообразие, одобрена от НСБР на 18 април 2006 г. За съжаление НСБР прие предложение на НСЗП и НУГ да отпаднат от предложената мрежа Орнитологично важните места “Западна Странджа” и “Васильовска планина” и значителното намаляване на териториите (~50%) от ОВМ “Централен Балкан”, “Рила” и “Пирин”,  и по този начин се намали силно  представителността на мрежата от зони за птиците. Териториалния обхват на мрежата се намалява от 23,6% на 20,8%, като се намали сериозно обхвата на мрежата върху популациите на 26 вида, включително катастрофално намаляване на такива световнозастрашени от изчезване  видове като царският орел, полубеловратата мухуловка и ливадният дърдавец.
 
В края на октомври 2006 в Министерство на околната среда и водите беше внесена регламентираната в Закона за биоразнообразието документация за над 395 потенциални защитени зони по Директивата за местообитанията. На този етап проекто-мрежата можеше да бъде оценена в нейната цялост. Организациите-вносители на предложенията[1] инициираха процес по оценка и прецизиране на мрежата съвместно с представители на научната общност, Министерство на околната среда и водите и Национално управление по горите.  В рамките на 3 седмици създадената работна група работи напълно безвъзмездно, за да може в списъка да останат зони, които са най-представителни и които в най-пълна степен отговарят на изискванията на Директивата за местообитанията.
 
В резултат на този процес някои зони отпаднаха, а границите на други бяха намалени. Получи се списък от 225 потенциални защитени зони, които обхващат 28,6% от територията на страната. В тях не се включват населени места и промишлени зони към декември 2004 г. Този процент беше определен от вносителите като абсолютния минимум за да се постигнат изискванията на Директивата за дългосрочно опазване на видовете и местообитанията, посочени в нея.
 
На 21.11.2006 г. се проведе заседание на Националния съвет по биологично разнообразие (НСБР) към Министерство на околната среда и водите, за да се обсъди списъка от защитени зони по Директивата за природните местообитания. Всички 225 защитени зони, предложени за разглеждане от вносителите, бяха принципно одобрени. Същевременно обаче с 10 на 9 гласа беше одобрено предложение на Националното управление по горите, представено само устно на членовете на НСБР. Същността на това предложение бе да бъде отложено приемането и внасянето в Европейската комисия на 29 от тези зони, с основен мотив необходимостта от прецизиране на техните граници. Не беше уточнено обаче че тези 29 от 228 зони, всъщност имат огромна площ /1 934 039 ха/ и представляват  близо половината от обхвата на предложената мрежа. В изисквания според Правилника за работа на Съвета  срок след заседанието са внесени 4 особени мнения срещу това решение и допълнително двама членове на НСБР, гласували в подкрепа на предложението, писмено са оттеглили своя глас на основание, че са били подведени относно мотивите, целите и последствията от това отлагане.
 
 
[1] Организации, официални вносители на защитени зони по Директивата да местообитанията са: Зелени Балкани, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, WWF Дунавско- Карпатска програма България, Информационен и учебен център по екология.




НУГ предлага в ЕК да бъдат внесени само местата в зелено, а останалите от мрежата /означени само със щрих/ да бъдат “отложени с цел прецизиране на границите”.
 
Проблемите, възникващи от евентуално намаляване на броят и площта на защитените зони са следните:
 
  • България няма да може да изпълни задълженията си по чл.4 (1) и (2) от Директивата за птиците и  чл. 4 (1) на Директивата за местообитанията (92/43/ЕС).  От мониторинговия доклад за напредъка на България от октомври 2005 става ясно, че Европейската комисия очаква България да внесе национален списък от 551 зони на 35% от националната площ, за което България е заявила, че е изработена необходимата документация и картен материал. Организациите-вносители на предложенията за защитени зони могат да обосноват научно с достоверни аргументи редуцирането на зоните от 551 на 225 (28.6% от територията на страната по Директивата за местообитанията и 114 зони по Директивата за птиците ( 23,6% от територията на страната ) , за което са готови да окажат пълно съдействие на компетентната администрацията. За по-нататъшно намаляване броя на зоните и общото покритие на Натура 2000 в България не могат да бъдат намерени обосновани аргументи.
  • Ще предизвика насрещни действия от страна на Европейската комисия, което може да доведе до съответни наказателни мерки, като блокиране на фондове, завеждане на дела и др.;
  • Ще ограничи допълнително възможностите на местните хора в планинските райони да използват Натура 2000 като инструмент за стимулиране на устойчивото развитие. Най-заплашени от това са земеделските производители и горски собственици от Лудогорието, Предблакана, Централните и Западни Родопи, Западна Стара планина и Западна Странджа.
  • Ще допринесе до продължаване на процесите на деградация и унищожаване чрез застрояване на уникалните природни комплекси на българските планини и черноморското крайбрежие.
  • Ще лиши бъдещите поколения от най-значимия националне ресурс – съхранената природа и биоразнообразие.

Какво става след внасянето на списъка от Защитени зони в ЕК

Обхвата на мрежата по Директивата за птиците остава такъв какъвто е предложен от страната, ЕК няма правомощия при определяне на местата по Директивата за птиците. Комисията обаче има право да потърси отговорност при неправилно или непълно прилагане на Директивата. ЕК не може да заличава места от списъка
Окончателния списък на местата по Директивата за хабитатите се утвърждава след т.нар. “биографски семинари”.
На тях се оценяват:
  •  пълнотата на мрежата по отношение на референтните местообитания и видове
  • “достатъчност” – дали са включени достатъчни по площ места, които да гарантират дългосрочното опазване на местообитанията и видовете
  • географската и екологична кохерентност (съответствие и непрекъснатост)
“Биогеографските семинари” представляват форум за оценка на работата за създаване на  мрежата и за обмен на информация между правителствата, ЕК и другите заинтересовани страни.
 

Санкции при неизпълнение на ангажиментите на страната пред ЕК

При неизпълнение на ангажиментите на страните към ЕС е предвиден механизъм за контрол, при който на страните се дава възможност да направят това. Ако в  последствие не го направят им се налагат финансови глоби или се “отрязват” субсидии постъпващи от  ЕС.
По този начин тежестта на санкциите пада не върху институциите, които са довели до тяхното неизпълнение, а върху самите граждани на страната. Те не само се лишават от възможността да се ползват от “облагите”, свързани с членството в ЕС, но и плащат от данъците си парите за наложените санкции.
Франция например е осъдена от Европейския съд да плаща 316 500 евро за всеки ден забавяне в изпълнението на мерките,  наложени от съда и 20 000 000 евро на Комисията на Европейската общност!
На Германия беше поставен ултиматум да плати глоба в размер на няколко десетки милиона евро и допълнителна санкция от  900 000  евро на ден пълното внасяне на документация за защитени зони за местообитанията! Германия изпълни изискванията.
Ще направи ли това България?
 
http://curia.europa.eu/bg/transitpage.htm - страница на Съда на европейските общности

Механизъм на санкциите
 
Принципна схема за действие при неспазване на Директиви 79/409/ЕЕС и 92/43/ЕЕС
от страна членка на ЕС


Документи на ЕС до страните членки
 
* ЕС Регламенти – прилагат се директно от страните членки, имат обвързващ характер
* ЕС Директиви – задължителен характер за страните членки, имат обвързващ характер по отношение на резултата от приложението им
* Препоръки и мнения на ЕС – нямат обвързващ и задължителен характер
* Решения на Европейския съд – имат задължителен характер за адресата
 
 
 
Съдебни решения
 
Всички цитирани примери са за взето решение от Европейския съд за неспазване на Директива 92/43/ЕЕС и 79/407/ЕЕС от страните членки, с което се задължават да изпълнят изискванията на двете Директиви и да платят разходите по делата.
 
С-67-99 – Решение на Съда срещу ИрландияС-71-99 – Решение на срещу Германия
С-220-99 – Решение на Съда срещу Франция
C-96/98 - Решение на Съда срещу Франция C-374/98 – Решение на срещу Германия
C-166/97 – Решение на Съда срещу Франция
C-355/90 – Решение на Съда срещу Испания
 
При неизпълнение на решението, се стартира ново дело от Европейския съд, с което се определят глоби:
 
C-304/02 – Решение на Съда срещу Франция
  • Нарежда на Франция да заплати EUR 316 500 за всеки ден забавяне изпълнение на мерките, наложени с решение C-64/88 на Съда или EUR 57 761 250 за всеки шест месеца от произнасяне на първото решение C-64/88 на Съда.
  • Нарежда на Франция да изплати на Комисията на Европейската общност глобална сума от EUR 20 000 000;
  • Нарежда на Франция да изплати сумата по разноските на делото
 

 
НАТУРА 2000 е основният инструмент на ЕК за опазване на биоразнообразието на страните членки.
Дарителство
Зелени балкани
Дарик
Дневник
Хоби ТВ
Life
Natura2000