_LANG_CLI_LOGO_NAME_LBL НАТУРА 2000 в БЪЛГАРИЯ - НОВИ ХОРИЗОНТИ Национална информационна кампания за НАТУРА 2000, с използването на флагови видове

ЮЛИ - месец на белоглавия лешояд

***
31.07.2019 г.
През месец юли ще ви запознаем с белоглавите лешояди –  известни и като „санитарите на природата”!
Както всяко творение на природата и лешоядите имат своето важно място в екосистемите. Често ги наричаме "санитарите на природата", защото предотвратяват разпространението на болести от умрелите животни, като ги изяждат! Като всички останали лешоядни птици, белоглавият лешояд има изключително ниски стойности на рН в стомаха си. Почти изцяло киселата среда спомага за убиването на развилите се в загниващото месо бактерии, освен за самото смилане на храната (Cramp & Simmons 1980).
В средата на 20 в. видът е изчезнал от страната, в средата на 70те се завръща в Източни Родопи, по продължението на р. Арда – между градовете Кърджали и селата около Маджарово, срещат се: 1 размножаваща се двойка през 1978 г., 1 - 4 гнезда до 1985 г., 36 гнезда през 2005 г. Видът скита из южна България, мигрира по Черноморското крайбрежие (3-5 индивида) и Софийското поле.
Белоглавият лешояд (Gyps fulvus Hablizl, 1783) е изключително едра и впечатляваща птица. Гърбът и крилата му са пясъчно сиви, а маховите пера и опашката са черни. Главата е покрита с рядък светъл пух, а на шията има характерна непрекъсната „якичка” от пухови бели пера.
В България е в категорията застрашен (Endangered) (Големански и др. 2011), вписан в Анекс II и III на ЗБР (Закона за биологичното разнообразие).
Обитава обширни скални комплекси, ждрела, речни долини в равнини и планини до субалпийския пояс. Видът е скално гнездящ. Среща се на ниска до средна надморска височина (но в Кавказ гнезди до 2750 m н. в.) предимно в места с топъл климат, като избягва гори, влажни местообитания, езера и морета.
Белоглавите лешояди са моногамни, като вероятно двойките остават заедно за цял живот. Обикновено гнездят в колонии от 15–20 двойки, но могат да достигнат и до над 100 двойки.
Женската снася 1 яйце, а мътенето продължава 48–54 дни.
Храни се с мърша, основно с меките тъкани – мускули и вътрешности на средни до големи бозайници. Птиците облитат обширни територии в търсене на плячка поединично, като всяка следи и съседите си, които кръжат наоколо.
Въпреки че е величествена и голяма птица, съществуват редица заплахи за белоглавия лешояд. Поради широкият си ареал и голямата численост на световната популация не е категоризиран като застрашен вид. Въпреки това, среща не малко заплахи, включително широко разпространените практики за залагане на отровни примамки, за да се контролира числеността на хищници като лисица, вълк, чакал и др. Други заплахи за вида са липсата на хранителен ресурс, поради промени в земеделските практики, токов удар и сблъсък с електропреносни линии, бракониерски отстрел и безпокойство.
През 2017 г. почти напълно е изтровена реинтродуцираната колония в Кресненското дефиле, след залагането на отровни примамки.


Консервационната програма на Зелени Балкани за опазване на лешоядите се осъществява от 1991г. и включва следните дейности:
- проучвания на подходящите местообитания и райони за опазване и реинтродукция на лешояди;
- изкуствени подхранвания на площадки в Източни и Западни Родопи както и в Източна Стара Планина;
- поставяне на изкуствени гнезда;
- кампания срещу използването на отровни примамки за наземни хищници;
- поощряване развитието на екстензивно животновъдство в целевите райони;
- опазване и реставрация на приоритетни хабитати;
- информационни кампании;
- телеметрично проследяване на маркирани с предаватели птици;
- разработване на стратегии и планове за реинтродукция на лешоядите.


От 2003 г. започва изпълнението на дългосрочен Международен план за опазване на лешоядите на Балканите, а през 2010 г. стартира специализиран проект „Възстановяване популациите на едрите видове лешояди в България” LIFE08 NAT/BG/000278, който се изпълнява от Зелени Балкани, в партньорство с Фонда за дивата флора и фауна (ФДФФ) и Дружеството за защита на хищните птици (ДЗХП) и приключва през 2015 г. В резултат са внесени 264 белоглави основно от Испания и Франция, а в рамките на проекта са освободени общо 205 лешояда от четирите адаптационни волиери, изградени във Врачански, Централен Балкан, Сините камъни – Гребенец и Котленска планина. Като резултат от реинтродукционната програма през 2015 г., след 50-годишно отсъствие на вида, белоглавият лешояд започва отново да гнезди в ПП „Врачански Балкани“. През 2019 г. вече има 3 установени колонии с 14 размножаващи се двойки и още 4, проявяващи гнездова активност. В Източна Стара планина (Котел и ПП „Сините камъни“) гнездовата популация за 2019 г. се оценява на 12–20 дв., а в Кресненския пролом гнездова активност проявяват 2 двойки. Така след успешното реинтродуциране на белоглавия лешояд в целевите райони от 2010 г. насам, броят на сформираните двойки  вече е 27–40.

Белоглавият лешояд е целеви за опазване в много от защитените зони от екологичната мрежа НАТУРА 2000, обявени спрямо Директивата за птиците.

Как да помогна?
  • Съобщете ни за умрели домашни животни, които да бъдат използвани за подхранване на лешоядите!
  •  Обадете ни се, ако видите белоглав лешояд и се уверете дали е маркиран!
  • Съобщете ни, ако установите незаконни действия (отстрел) или намерите ранени или мъртви белоглави лешояди или други едри хищни птици.
  • Не безпокойте белоглавите лешояди в природата.
  • Не безпокойте птиците, отглеждани в клетката и на площадките за подхранване.
  • Участвайте лично в различните дейности по опазване на белоглавия лешояд!
  • Участвайте в информационни дейности за популяризиране на вида; Виж повече ТУК
  • Дарете средства за опазването на вида. За повече информация виж ДАРЕНИЯ
 
За контакти:
Ивелин Иванов – Ръководител на дейността за белоглавия лешояд - моб. тел. 0887 589995; e-mail: iivanov@greenbalkans.org
Елена Стоева – Ръководител проект „Натура 2000 в България – Нови хоризонти” - моб.телефон: 0887574699, e-mail: etilova@greenbalkans.org


НАТУРА 2000 е основният инструмент на ЕК за опазване на биоразнообразието на страните членки.
Дарителство
Зелени балкани
Дарик
Дневник
Хоби ТВ
Life
Natura2000