Опазване на горите

Решихме да създадем този раздел, поради многобройните сигнали за сечи в горите, постъпващи в офиса на Зелени Балкани. Надявамe се той да улесни както нашата работа, така и работата на институциите, и най-вече да помогне на гражданите, които активно се интересуват от опазване на околната среда.  Тук ще се опитаме съвсем накратко да ви дадем основна информация за това как се осъществява опазването на горите в България. Кой каква роля играе в този процес и как вие можете успешно да се включите. 


Участие в съвместна проверка.
Няколко дни след подаването на сигнала и максимум до две седмици след това вие трябва да получите уведомление и покана за участие в съвместна проверка с контролния орган. Поискайте по време на проверката контролния орган да носи всички документи, чрез които може да се направи справка дали сечта е редовна или има някакво нарушение.

Какви са документите на законната сеч можете да научите от сайта: http://www.spasigorata.net/dossier

Участието в съвместна проверка е препоръчително, макар често да е твърде разочароващо. Все пак ние ви поощряваме да вземате активно участие, защото само така можете да бъдете сигурни, че сте довели до край поне това което е зависело от вас. За проверката е добре да бъдете максимално подготвени и по възможност да водите със себе си и свой доверен познат специалист по горите, освен ако вие лично не сте завършили Лесотехническия университет, например. В противен случай това, което най-вероятно може да ви се случи е да ви обяснят на терен, че всъщност всичко е наред и вие да останете само с вашите дълбоки съмнения и разочарование. В края на проверката задължително присъстващите подписват протокол, който вие можете да подпишете с особено мнение (ако имате някакви съмнения и притеснения) и да отнесете резултатите от проверката до ИАГ с искане за повторна проверка от тяхна страна.


Документи за сваляне Размер Тип
Документи на законната сеч, източник: spasigorata.net 505 Kb
За медиите, неправителствените организации и неформалните граждански групи
Ако въпреки всичко вашите усилия не са се увенчали с успех и вие имате твърди доказателства, че има извършено нарушение, което контролните органи прикриват, то не ви остава друго освен да потърсите подкрепата на свои съмишленици, неправителствени организации и медиите, за да направите от случая събитие. Колкото повече шум се вдигне около един случай, толкова повече се увеличава вероятността институциите да си свършат работата. Нищо не гарантира, че вдигането на шум ще свърши работа, но си струва да опитате, защото ако не друго ще натрупате незаменим опит. Понякога са необходими години упорство и непоколебимост, за да се постигне поне някакъв резултат. Това което обаче ви е жизнено необходимо при работата с институции е безкраен заряд от позитивизъм и емоционална необвързаност със случая. Бъдете безпристрастни и справедливи. Гневът, тъгата и разочарованието не са добри сподвижници на природозащитника - те могат да отместят вашия фокус от това, което наистина е значимо.
За ролята на гражданското общество, органите на реда и държавата
В България няма специализирани служители на полицията или друг оторизиран контролен орган извън МЗХ, който да може независимо и в рамките на закона да осъществява контрол при нарушения в горите. Въпреки това, ако сте сигурни, че сте станали свидетел на нарушение на законодателството (вкл. горското и природозащитно законодателство) е редно да сигнализирате и в полицията. Полицията има правомощията да задържи нарушителите на място и да разследва случая до неговото разясняване, работейки съвместно със служителите на съответната Регионалната дирекция по горите, държавно горско или ловно стопанство или община. Когато става въпрос за частни гори, полицията е единственият орган, който може да задържи или преследва нарушителите. Често общините нямат капацитет да осигурят собствена охрана на горския си фонд и в тези случаи също полицията е единственият орган, който би могъл да реагира.
Въпреки многото положителни изключения, често служителите на полицията и прокуратурата се чувстват недостатъчно компетентни, а от там и недостатъчно заинтересовани когато става въпрос за нарушения на горското и природозащитното законодателство. До скоро проблемите на околната среда не бяха взимани достатъчно насериозно от органите на реда и правосъдната система, което доведе до нарастващо гражданско недоволство. Този проблем все още съществува и може да бъде успешно разрешен единствено чрез упорито и продължително активно участие и заинтересованост от страна на гражданите. Чрез своите инструменти, гражданското общество постепенно трябва да покаже, че чистата и здрава околна среда е приоритет за него и по този начин да поощри институциите също да работят в тази посока. Най-важното нещо в този процес е осъзнаването/промяната в мисленето на значителен процент или т.нар. критична маса от населението. Дългосрочен положителен ефект се получава, когато тези хора възпитат в подобни ценности и по-младите поколения, както и останалата част от обществото.
Въпреки, че през последните години гражданите са изключително активни, често изглежда сякаш институциите се забавят в своята адекватна реакция по отношение на наболели природозащитни проблеми. Това води до загуба на доверие от страна на гражданите към институциите и държавността като цяло. Този естествен закономерен процес също в крайна сметка довежда до промени в дългосрочен план.

Какво друго можем да направим?
Винаги помнете, че чистата околна среда е ПРАВО, но и ОТГОВОРНОСТ на ВСЕКИ човек. Погрешно е да се мисли, че грижата за околната среда е работа само на държавните органи и неправвителствените организации. Все пак, на първо място ВИЕ сте държавата, а неправителствените организации са обединения на хора точно като вас. Държавният служител, който приема сигнала ви от другата страна на телефонната слушалка може да е някоя ваша позабравена леля, далечен братовчед или съученик от гимназията, който наистина иска и вярва, че върши добра работа. Пипалата на „зеленият октопод” (както често са наричани от медиите природозащитните организации и активните граждани) са хора точно като вас, които са видели някаква несправедливост по отношение на дивата природа и са решили да действат.
Всеки малък жест на осъзнатост и отговорност към околната среда в ежедневието ни ни прави природозащитници. Всеки път, когато се осмелим сами да направим макар и малка крачка, за да подобрим това, което не ни харесва, ние вече сме застанали на пътя на добрата промяна. Прехвърлянето на „топката” на отговорността на държавата или просто на някой друг, защото това е „негова работа” е механизъм, който доказано не работи.
Едно от най-полезните неща, които можем да правим в ежедневието си е да бъдем добре информирани и да имаме активна гражданска позиция. За целта е добре да използваме разнообразни информационни канали по проблемите на околната среда, а не само една или две медии или група приятели.
Добър пример в това отношение бе гражданската кампания по отношение на промените в Закона за горите през 2012 г. (сред широката общественост кампанията стана известна във финалния си етап чрез протестите на Орлов мост в София). По време на тази кампания една критична маса от граждани бе постоянно добре информирана и готова компетентно и твърдо да отстоява своята позиция. Това доведе кампанията до успех и в Закона за горите не бяха приети поправки, които биха ощетили в огромна степен българската гора.

Опазване на вековните гори и дървета на България

Поради труден достъп до някои места в българките планини все още има запазени вековни гори. Те са малко и са се превърнали в уникални оазиси на биологичното разнообразие. Тяхното запазване е от огромно значение за дивата природа на България.

През последните години българското горско стопанство разполага с повече технически възможности да достигне до недостъпните райони и да започне да добива дървесина и от малкото запазени вековни гори. Дори бяха изявени открито намеренията на правителството в тази посока. Надеждата на природозащитниците е, че повече граждани ще се застъпят за вековните гори и дървета на България и чрез общонационална кампания ще можем да ги запазим, като покажем, че за нас те са много повече от дървесина, която може да бъде изчислена в кубици и пари.

Същото се отнася и до единичните вековни дървета, оцелели в по-млади гори в цялата страна. Опитът на Зелени Балкани показва, че повечето граждани са против вековните дървета да бъдат отсичани. За съжаление лесовъдското образование в България поощрява в известна степен точно това, което всички останали хора не одобряват. Най-грубо казано, студентите по горско стопанство са обучавани, че големите дървета трябва да бъдат отсичани, защото короните им засенчват твърде голяма площ, на която могат да поникнат нови фиданки и повече на брой, а това означава повече дървета и повече кубици. Този начин на мислене и работа не отчита емоционалната, духовната, естетическата и екологичната стойност, които тези дървета притежават.

Надяваме се с подкрепата на гражданското общество да създадем е едно масово по-дълбоко разбиране за ролята на околната среда в нашия живот и свят и ограниченото схващане за гората и дърветата само като източник на средства и дървесина постепенно да отпадне, вкл. в учебните заведения и горското стопанство като цяло.

В подкрепа на тази идея наши колеги от WWF започнаха Кампания за запазване на вековните гори в България, която можете да подкрепите.

Горскостопански планове и горскостопански програми
За всяко ДГС или ДЛС, както и за всички частни и общински гори с обща площ над 500 декара се изготвят горскостопански планове. В тях се планират всички горскостопански дейности, вкл. вид на сечта, количества добита дървесина, залесявания, изграждане на горски пътища и др. за период от 10 години. Горскостопанските мероприятия се планират на ниво подотдел. Горските подотдели са най-малката териториална единица в управлението на горите и границите им са обозначени върху горски карти, както и на терен чрез маркиране на граничните дървета. Подотделите се групират в отдели които се отбелязват на терена със съответен номер. Номера на отдела се изписва с черна боя върху бял фон. Граница на отдел се обозначава с две успоредни бяла и черна ивица.
Управлението на недържавните гори с обща площ под 500 дка се осъществява посредством горскостопанска програма, чиято валидност също е 10 години.