Поморийско езеро – консервация, възстановяване и устойчиво управление
Научи повече

Спешни мерки за възстановяване и консервация на видове и местообитания с европейска значимост в комплекса от защитени природни територии на Поморийско езеро
Научи повече

Екологично управление и възстановяване на Средиземноморски солници и крайбрежни лагуни
Научи повече

 
Български Български   Английски Английски  
За езерото

Поморийско езеро е естесвена свръхсолена лагуна, разположена на българското Черноморие, северно от гр. Поморие. В миналото Поморие е било остров, който чрез образуването на две пясъчни коси – на запад и на север - се е свързал със сушата.

Днес езерото е отделено от морето от северната пясъчна коса, която е дълга около 5 км и широка 50 м. По протежението на тази пясъчна ивица са се сформирали пясъчни дюни, покрити със специфична растителност. Интерес представлява „черния” пясък, от който е изградена тази пясъчна коса, като цвета му се дължи на високото съдържание на железни окиси.

Високата соленост на езерните води в комбинация с топлия климат още от древността са били предпоставка за развитие на солодобив чрез изпарение. Тези дейности има повече от 20 века история в района. Това предполага и превръщането на част от езерното крайбрежие в солници – специално създадени басейни за добив на сол.

През втората половина на ХХ век е извършена голяма реконструкция на Поморийските солници, която е довела до изграждането на система от земно-насипни диги в езерото и разделянето му на един голям и няколко по-малки басейна. В западната част на езерото се е вливала р. Адата (Каменарска река), която за целите на солодобива е била отведена от езерото чрез отводнителен канал.

Дъното на езерото е покрито с черна кал, богата на минерали и микроелементи, която притежава лековити свойства и се използва за медицински цели. Калолечението има дълги традиции в Поморие, като основните приложения са при кожни болести и заболявания на опорно-двигателната система. През последните години лечебната кал намира приложение и в козметиката, възстановяването и процедурите по разкрасяване. Лечебната кал е продукт, който се получава при разграждането и последващата минерализация на мъртвата органична материя (фито и зоопланктон) в специфичните условия на висока соленост.

Високата соленост (над два пъти по – висока от тази на Черно море) е създала уникална среда, към която са се приспособили различни растителни и животински организми, като например солничното раче Artemia и растението солянка (Salicornia europaea). Разположението на езерото на западния бряг на Черно море, по протежението на който преминава втория по големина миграционен път на птиците в Европа – Via Pontica – обуславя голямото разнообразие от видове, което може да се наблюдава тук.



Биоразнообразие

Общо в езерото и неговите защитени територии са установени 71 таксона водорасли (от тях 8 макрофитни зелени водорасли), 87 вида висши растения, 200 таксона безгръбначни животни (от тях 16 зоопланктонни и 25 зообентосни организми), 7 вида риби, 17 вида земноводни и влечуги, 268 вида птици и 31 вида бозайници. Описани са и 27 картируеми единици (хабитати) по Класификацията на палеарктическите хабитати.

С цел опазване на редките и застрашени видове и местообитания Поморийско езеро и прилежащите територии са обявени за Защитена местност по българското законодателство (2001), за Рамсарско място по смисъла на Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони и водолюбивите птици и е един от 10-те български сайта в световния списък на Конвенцията, регистриран с № 1229. През 1998 г. Поморийско езеро е обявено за Орнитологично важно място за птиците, а от 2007 г. официално е включено от Министерски съвет в Европейската екологична мрежа Натура 2000 като защитена зона по Директивата на ЕС за птиците и защитена зона по Директивата на ЕС за местообитанията.

Във водите на Поморийско езеро са установени общо 71 вида водорасли, като само 8 от тях са макрофитни, а останалите са част от фитопланктона. Макрофитите са 8 вида зелени водорасли от клас Ulvophyceae на отдел Chlorophyta. Най-масово развиващият се вид във всички басейни е Ulva intestinalis, образуваща плътни ‘килими’ по дъното на басейните. По подводни камъни, по потопени предмети или сред U. intestinalis, се развива Ulva flexuosa - ‘уязвим вид‘ в Червения списък на българските макрофитни водорасли.

Висшите растения са представени от общо 87 вида. От тях 11 са защитени от Закона за Биологичното разнообразие и 13 са включени в Червената книга на България (от тях 3 застрашени и 10 редки). Един вид – лъскава камилска трева (Corispermum nitidum) е включен в Списъка на редките, застрашените и ендемични растения в Европа. За пясъчната коса, която отделя езерото от морето са характерни пясъчните дюни и специфичната за тях растителност (пясъчна млечка, морски ветрогон, пясъчна амофила, тойна и др.). Бреговете на езерото са обрасли с тесен пояс от тръстика, а на места се среща и папур. Солените басейни и солниците предоставят условия за развитие на европейската солянка – специфичен вид за солените езера. Пясъчните дюни около езерото приютяват най-значимата останала популация от застрашения вид тойна в България.
В Червената книга на България и в Закона за биологичното разнообразие са включени следните видове като редки: Пясъчна метличина (Centaurea arenaria), Нежна метличина (Centaurea gracilenta), Морски ветрогон (Eryngium maritimum), Пясъчна млечка (Euphorbia peplis), Хьофтианово часовниче (Erodium hoefftianum), Широколистна гърлица (Limonium latifolium), Тойна (Trachomitum venetum) и др.

Безгръбначната фауна е представена от общо 200 вида, като от тях 16 са зоопланктонни, а 25 са зообентосни организми. Влажната зона има ключово значение за опазване на един критично застрашен вид водни кончета – Lestes macrostigma. Типичен вид, приспособен към живот в хиперсолените езерни води е солничнето раче (род Artemia).

Поради високата соленост на водите на езерото, разнообразието от видове риби не е голямо. Постоянно пребиваващ е само един вид – кавказкото попче (Knipowitschia caucasica), а мигриращи са рибите: морски кефал (Mugil cephalus), илария (Liza saliens), платирина (Liza aurata) и малката атерина (Atherina boyeri). За да е налице тяхната миграция от изключителна важност е съществуването на връзка между морето и езерото. В миналото преди да се изгради защитна каменна дига върху пясъчната коса, тази връзка се е получавала именно в тази част, но в последствие тя е прекратена. Съществува изграден канал в южната част на езерото, който понастоящем е единствената открита връзка между езерото и морето и единствено място позволяващо миграцията на рибите.

В района на езерото и прилежащите територии се срещат общо 17 вида земноводни и влечуги, много от които редки и световно застрашени видове – шипобедрената (Testudo graeca) и шипоопашатата (Testudo hermanni) костенурки, обикновената блатна костенурка (Emys orbicularis), ивичестия (Lacerta trilineata) и кримския (Podarcis taurica) гущер, южният гребенест тритон (Triturus karelinii), жабата дървесница (Hyla arborea) и др.

Най-голямо богатство на Поморийско езеро е разнообразието от птици – към момента са установени общо 268 вида (гнездящи, зимуващи, мигриращи), голяма част от които редки и застрашени видове като малък корморан, тръноопашата потапница, червеногуша гъска, къдроглави пеликан, белоока потапница, гривеста рибарка, саблеклюн и други. Лагуната е разположена на втория по големина миграционен път на птиците в Европа – Via Pontica и всяка година хиляди щъркели, пеликани, гъски и хищни птици преминават над езерото на път от Европа към Африка и обратно. Поморийското езеро се нарежда на трето място между езерата по Черноморското ни крайбрежие по общия брой на всички видове птици. В района на езерото гнездят 57 вида птици, като за следните видове то е едно от най-важните места за гнездене в България: гривеста рибарка (Sterna sandvicensis), саблеклюн (Recurvirostra avosetta), кокилобегач (Himantopus himantopus), морски дъждосвирец (Charadrius alexandrinus), речна рибарка (Sterna hirrundo), белочела рибарка (Sterna albifrons) и бял ангъч (Tadorna tadorna). Колонията от гривести рибарки, която гнезди върху изградените и поддържани от доброволците на СНЦ „Зелени Балкани” изкуствени острови наброява вече 1500 двойки и е най-голямата на Балканския полуостров.

Бозайниците са представени от общо 31 вида, като сред тях е и най-малкия бозайник в света – етруската земеровка (Suncus etruscus). Срещащите се 9 вида прилепи са обект на защита от българското и международното законодателство.



     
Документи за изтегляне Размер Тип
1 5 Mb bmp



Виж Зелени Балкани във Facebook