Поморийско езеро – консервация, възстановяване и устойчиво управление
Научи повече

Спешни мерки за възстановяване и консервация на видове и местообитания с европейска значимост в комплекса от защитени природни територии на Поморийско езеро
Научи повече

Екологично управление и възстановяване на Средиземноморски солници и крайбрежни лагуни
Научи повече

 04. ПРОЕКТ LIFE

LIFE19 NAT/BG/000804

Живот за Поморийската лагуна 

Научи повече ТУК


 
Български Български   Английски Английски  
[ 30.05.2012 ] Иновативни методи за проучване на китоподoбните в България бяха обсъдeни на експертна среща в Посетителския център на Зелени Балкани в Поморие Срещата бе организирана от Зелени Балкани в рамките на проект „Пилотни дейности за фотоидентификация на китоподобни (делфини) по южното Черноморско крайбрежие на България”, изпълняван от Зелени Балкани и подкрепен от Секретариата на ACCOBAMS (Споразумение за Опазване на Китоподобните в Черно и Средиземно море и съседния Атлантически регион).

В мероприятието взеха участие представители на Министерство на околната среда и водите (МОСВ), Института по рибни ресурси – Варна, Институт по океанология, Районни инспекции по околна среда и води – Бургас и Варна, Басейнова Дирекция - Черноморски район, Община Поморие и други. Експертите обсъдиха различни подходи за проучване на китоподобните, които са иновативни за страната ни и въпреки, че се използват в редица страни са новост за България.

Димитър Попов и Градимир Градев от Зелени Балкани представиха инициативата за фотоидентификацията на китоподобни (делфини), която природозащитниците стартират през тази година за първи път в страната ни. Методът се основава на фотографиране на гръбните перки на отделни индивиди чрез кадри с висока резолюция, направени от плавателен съд в морска среда. Този подход позволява да се разграничат индивидуални белези, които много от афалите (бутилконоси делфини), например, притежават по плавника си вследствие от кожни заболявания, наранявания и други причини. Така могат да се определят части от акваторията, предпочитани от отделни индивиди, както места им за придвижване, взаймоотношенията между отделните животни и много други особености, характерни за точно определени индивиди, които е идентифициран в резултат от заснетия гръбен плавник.

Друго новаторско за България проучване бе представено от Константин Михайлов - Институт по рибни ресурси – Варна, който за първи път е извършил директен мониторинг на приулова (случайно уловени) на делфини в рибарски мрежи. Също така Цветан Станев докладва за данни на висока смъртност при новородени на морска свиня (муткур), получени при съвместно проучване на Виолин Райков от Институт по океанология и Университета в град Истанбул, проведено по българското и турско крайбрежие.

Всички тези научни изследвания могат да са основа за разработването и прилагането на различни мерки за опазването делфините и снижаване на конфликта между морските бозайници и риболова в българската акватория на Черно море. В много страни подобни данни се използват при разработване на компенсаторни програми, определяне на риболовни квоти и т.н.

За подробности:
Тел: 032 626977
Моб: 0885 108712

Димитър Попов
Ръководител на проект
СНЦ „Зелени Балкани”

 




Виж Зелени Балкани във Facebook