Видове
Голям подковонос - Rhinoliphus ferrumequinum (Shreber, 1774)
Разпознаване: Най-едрият наш подковонос. Окраската на козината е от сива до черевникавокафява, кремава на коремната страна. Мембраните и ушите са светлокафяви. Ушите са големи и заострени, без трагус, с широка кожна ивица в долната страна (антитрагус). Израстъкът на седлото е заоблено застъпен. Крилата са широки.
Размери:
LCp = 58 - 70mm
LCd = 30 - 43mm
LTP = 11 - 13mm
LA = 20 - 26mm
LR = 51 - 60mm
G = 13 - 34mm
LCB = 20-22mm
Разпространение: От Южна Англия през Кавказ до Северна Япония, на юг до Мароко (липсва в Египет), Иран, Хималаите до Китай.
Разпространение у нас: Среща се в цялата страна, без най-високите части на планините (рядко над 1600 м.н.в.).
Местообитания: Редки гори, храсталаци, открити места в близост до карстови разкрития и скални венци, а също и води басейни.
Поведение: Излиза да ловува привечер, около 10-20 минути след залез слънце, като ловът може да продължи цяла нощ. Активен е дори в сравнително студени нощи. Ловният полет е ниско над земята – 0,5-3 м (понякога и по-високо сред дърветата). Полетът е бавен, подобен на пеперуда. Нощем се отдалечава до около 10 км от убежището, но понякога и до десетки километри. Социален вид. През лятото заселва плитки пещери, скални струпвания, настанява се под покриви, в запустели сгради, руини, изкуствени галерии. Понякога обитаваните сгради са в близост до пещери, където се оттегля при лошо време. Летните колонии са твърде шумни, особено младите, когато искат да бъдат нахранени. Често ползва временни и нощни убежища, където почива по време на лов и изяжда едрите уловени насекоми. Зимува в подземни естествени и изкуствени галерии – от октомври-ноември до април, като избира по-топлите техни части (7-11° C) . Често се събужда и сменя мястото си в убежището. Понякога през зимата, при меко време, се храни около входа на пещерата. Сезонните движения между летните и зимните убежища обикновено не надхвърлят 50 км, но са известни и прелети от 100 км.
Храна: големи летящи насекоми, главно нощни пеперуди и бръмбари.
Размножаване и развитие: Периоди на копулация има през есента и пролетта. Бременността е 10 -11 седмици. През май-юни женските се събират в размножителни колонии, с численост до 200 екземпляра (рядко до 600), където раждат (юни – началото на юли) и отглеждат малките си. Обикновено се ражда едно голо и сляпо малко (рядко две). Очите на малките се отварят след една седмица. Започват да летят след 3-4 седмици. Бозаят 6-8 седмици, след което преминават към самостоятелен живот. Размножителните колонии се разпадат в края на август - началото на септември. За първи път раждат на 3-тата година, но някои екземпляри едва на 9-тата. Женските не всяка година участват в размножаването. Мъжките стават полово зрели в края на втората си година. Продължителността на живота е до около 30 години.
Природозащиетн статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2002 – категория рисково–потенциално застрашен.

Информация от проучванията на вида в НАТУРА 2000 в България, като част от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I".

Разпространение в България: основните проучвания за вида са осъществени в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“. След два сезона теренни изследвания (2011-2012), Rhinolophus ferrumequinum беше потвърден в 79 зони и новоустановен в 36 зони в мрежата от защитени зони Натура 2000 в България. Броят на находищата е 631.

Оценка на националната численост на вида е направена на базата на математически модели, в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“. Оценката, направена в рамките на проекта, посочва следната численост за вида:

Показател

В България извън Натура

В Натура

Общо в България

В Натура

(%)

Площ на потенциални местообитания при праг над 0.3

7 230 km2

7 630 km2

14 860 km2

51,3%

Лятна численост

7 200 екз.

10 255 екз.

17 455 екз.

58,8%

Зимна численост

8 600 екз.

12 295 екз.

20 895 екз.

58,8%

Средногодишна численост

(лятна + зимна/2)

7 900 екз.

11 275 екз.

19 175 екз.

58,8%

 

Заплахи за вида: сред основните заплахи за вида в страната са  затварянето на пещери и галерии; разрушаването на сгради и построени от човека конструкции; безпокойството в пещерите, вслествие на  пещернячество и  посещения на пещери за отдих ;вандализма.          Негативно въздействие оказват също така интензифицирането на земеделието, използването на биоциди, хормони и химикали, отстраняването на горския подлес, използването на биоциди, хормони и химикали (в горско стопанство), замърсяването на подземни води.

Състояние на европейската популация на вида. Статусът на вида в 25-те страни-членки в периода 2001-2006 г. е определен като „Неблагоприятен-лош“ в Средиземноморския и „Неблагоприятен-незадоволителен“ за Континенталния, Атлантическия и Панонския регион (European Topic Center, 2009). Общият природозащитният статус на вида в предишния период за докладване по Чл. 17 е бил „Благоприятен“ в нито една страна-членка. Много находища в страните-членки от Централна и Западна Европа са изчезнали преди всичко в резултат на фрагментация и изолация на подходящите за вида местообитания (AULAGNIER et al., 2008). „Неблагоприятен-лош“ е статусът на вида в Германия, Белгия, Австрия, Унгария, Португалия и Чешката Република.

Състояние и тенденции –  България. България добавя Черноморския биогеографски регион в разпространението на вида в границите на ЕС (2012). Крайната оценка на природозащитния статус на Rhinolophus ferrumequinum в трите биогеографски региона е че видът е в благоприятно природозащитно състояние.

 




 
Виж Зелени Балкани във Facebook