Видове
Южен подковонос – Rhilophus eureale (Blasius, 1853)
Разпознаване: Среден по размери подковонос. Основата на космите – светлосива. Окраската на гръбната страна е сиво-кафява, а коремната белезникавожълта, границата между коремната и гръбната страна не е рязка. Носните израстъци и устните – светлокафяви, ушите и мембраните – светлосиви. Седлото е с почти паралелни страни; израстъкът му е клиновидно застъпен; ланцетът има слабо стеснение преди средата, след което се стеснява постепенно до клиновидния връх. Крилата са широки. Втората фаланга на на 4-тия пръст (17,9- 19,1 mm) повече от два пъти надвиша дължината на първата. (6,6 – 8,5 mm). Когато виси, 3-тия и 5-тия пръст са под ъгъл при връзката между 1-вата и 2-рата фаланга, така че тялото не е напълно обвито от мембраните, дори и по време на хибернация.
Размери:
LCp = 45 - 58mm
LCd = 22 - 30mm
LTP= 9 – 11 mm
LA= 16 – 22 mm
LR= 45 – 50 mm
G= 10 - 17g
LCB= 15.6 - 17.8 mm
Разпространение: От Закавказието до Израел и Южна Европа, Туркменистан, Иран, Алжир, Мароко, Тунис, вероятно Египет.
Разпространение у нас: Обикновен обитател на карстовите райони. На най-голяма надморска височина е регистриран в Пирин (1700 м.н.в.), но обикновено до 1000 м.н.в.
Местообитание: Гористи карстови райони в близост до вода.
Поведение: Формира летни размножителни колонии. Много по-социален от големия и малкия подковоноси. Понякога образува самостоятелни колонии в пещерите от 50 - 300 индивида. Често съжителства с други пещерни видове прилепи. През зимата се среща в смесени колонии, най-често с подковоноса на Блази и подконовоноса на Мехели и по-рядко с големия подковонос. Обикновено се заселват в най-топлите части (10-13 градуса) на пещерите. Най-дългите регистрирани придвижвания не надвишават 140 км.
Храна: Липсват конкретни данни, но вероятно дребни насекоми (мухи, комари, нощни пеперуди).
Размножаване и развитие: У нас са регистрирани размножителни колонии обикновено с численост от няколко десетки до около 2000 индивида. В пещера в Северна България е регистрирана и рекордно голяма размножителна колония на вида, наброяваща 20 000 екземпляра. Ражда по едно малко в периода края на юни – началото на юли.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2002 – категория уязвим.



 
Виж Зелени Балкани във Facebook