Видове
Южен подковонос – Rhilophus euryale (Blasius, 1853)
Разпознаване: Среден по размери подковонос. Основата на космите – светлосива. Окраската на гръбната страна е сиво-кафява, а коремната белезникавожълта, границата между коремната и гръбната страна не е рязка. Носните израстъци и устните – светлокафяви, ушите и мембраните – светлосиви. Седлото е с почти паралелни страни; израстъкът му е клиновидно застъпен; ланцетът има слабо стеснение преди средата, след което се стеснява постепенно до клиновидния връх. Крилата са широки. Втората фаланга на на 4-тия пръст (17,9- 19,1 mm) повече от два пъти надвиша дължината на първата. (6,6 – 8,5 mm). Когато виси, 3-тия и 5-тия пръст са под ъгъл при връзката между 1-вата и 2-рата фаланга, така че тялото не е напълно обвито от мембраните, дори и по време на хибернация.
Размери:
LCp = 45 - 58mm
LCd = 22 - 30mm
LTP= 9 – 11 mm
LA= 16 – 22 mm
LR= 45 – 50 mm
G= 10 - 17g
LCB= 15.6 - 17.8 mm

Разпространение: От Закавказието до Израел и Южна Европа, Туркменистан, Иран, Алжир, Мароко, Тунис, вероятно Египет.
Разпространение у нас: Обикновен обитател на карстовите райони. На най-голяма надморска височина е регистриран в Пирин (1700 м.н.в.), но обикновено до 1000 м.н.в.
Местообитание: Гористи карстови райони в близост до вода.
Поведение: Формира летни размножителни колонии. Много по-социален от големия и малкия подковоноси. Понякога образува самостоятелни колонии в пещерите от 50 - 300 индивида. Често съжителства с други пещерни видове прилепи. През зимата се среща в смесени колонии, най-често с подковоноса на Блази и подконовоноса на Мехели и по-рядко с големия подковонос. Обикновено се заселват в най-топлите части (10-13 градуса) на пещерите. Най-дългите регистрирани придвижвания не надвишават 140 км.
Храна: Липсват конкретни данни, но вероятно дребни насекоми (мухи, комари, нощни пеперуди).
Размножаване и развити: У нас са регистрирани размножителни колонии обикновено с численост от няколко десетки до около 2000 индивида. В пещера в Северна България е регистрирана и рекордно голяма размножителна колония на вида, наброяваща 20 000 екземпляра. Ражда по едно малко в периода края на юни – началото на юли.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2002 – категория уязвим.

Информация от проучванията на вида в НАТУРА 2000 в България, като част от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I".

 
Разпространение в България. В България е сравнително често срещан вид, известен от около 120 находища (BENDA et al., 2003; ЦИЗП непубл. данни) (фиг. 1). Среща се на много места, като е по-чест в Северна България. Повечето находища са между 100 и 500 m н.м.в (PANDURSKA, 1997). Обитава хълмисти карстови райони в близост до вода. Видът е силно зависим от наличието на естествени или изкуствени подземни местообитания. Често съжителства с други пещеролюбиви видове като голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi), средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii), трицветен нощник (Myotis emarginatus) и други. Формира размножителни колонии след средата на май. Женските обикновено раждат след средата на юни до около средата на юли. Числеността в размножителните колонии у нас най-често е от 100 до 600 екз. (ПЕТРОВ, 2010), но достига до рекордните 7 000-10 000 екз. (БОРИСОВ, 2010; DIETZ et al., 2009b). Зимува в пещери като числеността в колониите му достигна от 50 до 8 000 екземпляра (BENDA, 2003; ЦИЗП непубл. данни). Ловни местообитания се явяват смесени широколистни гори, храсталаци, синори, крайречни гори, но със сигурност избягва откритите пространства и боровите насаждения. Отделни екземпляри може да зависят от около 1300 ha (RUSSO et al., 2002; RUSSO et al., 2005), 200-1200 ha (GOITI et al., 2003; GOITI et al., 2006) до 10000 ha (SCHUNGER et al., 2004). Средното разстояние от убежището до хранителното местообитание в Испания е 1.4-5.3 km (GOITI et al., 2003; GOITI et al., 2006), 2.2 km в Италия (RUSSO et al., 2005) и 9.3 km в България (SCHUNGER et al., 2004). Храната му се състои главно от дребни нощни пеперуди, но при наличие лови типулиди и торни бръмбари. У нас извършва сезонни миграции между летните и зимните убежища от 10 до 60 км (DIETZ et al., 2009a). Основните проучвания за вида са осъществени в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“. След два сезона теренни изследвания (2011-2012), Rhinolophus euryale беше потвърден в 54 зони и новоустановен в 5 зони в мрежата от защитени зони Натура 2000 в България. Броят на потвърдените находища е 166.

Описание на вида. Ланцетът се стеснява в една или друга степен към върха си, съвсем леко се стеснява над средата, а върхът му е широко заоблен. Свързващият израстък (= горния израстък на седлото/селата) леко наподобява формата на рог, в профил е заострен и закривен напред (леко надолу). Совалката обикновено < 50 mm (44.0 – 51.0 mm), D5: 52 – 63 mm, D3: 63 – 76 mm, P4.1: 5.7 – 8.2 mm; P4.2: 16.4 – 18.1 mm. Оцветяването на коремчето е по-сиво, не толкова белезникаво като при Rh. mehelyi. Границата между гръбната и коремната страна е незабележима. Антитрагусът на ухото (хоризонталната изпъкналост в основата на ухото) е около половината от височината на ушната мида, неговата ширина е приблизително равна на височината му и е само слабо назъбен близо до мястото на свързване с ухото. CF-честота 102 – 107 kHz. Тегло обикновено около 12 g (9 – 15 g) през лятото. За повече подробности виж в българския превод на определителя на DIETZ & VON HELVERSEN (2004).

Оценка на националната численост на вида е направена на базата на математически модели, в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“. Оценката, направена в рамките на проекта, посочва следната численост за вида:

Показател

В България извън Натура

В Натура

Общо в България

В Натура

(%)

Площ на потенциални местообитания при праг над 0.3

1803 km2

3027 km2

4830 km2

62.7%

Лятна численост

7 760 екз.

15 519 екз.

23 279 екз.

66.7%

Зимна численост

6 974 екз.

13 947 екз.

20 921 екз.

66.7%

Средногодишна численост

(лятна + зимна/2)

7 367 екз.

14 733 екз.

22 100 екз.

66.7%

Заплахи за вида: сред основните заплахи за вида в страната са  затварянето на пещери и галерии; разрушаването на сгради и построени от човека конструкции; безпокойството в пещерите, вслествие на  пещернячество и  посещения на пещери за отдих ;вандализма.         Негативно въздействие оказват също така интензифицирането на земеделието, използването на биоциди, хормони и химикали, отстраняването на горския подлес, използването на биоциди, хормони и химикали (в горско стопанство), замърсяването на подземни води.

Състояние на европейската популация на вида. Статусът на вида в 25-те страни-членки в периода 2001-2006 г. е определен като „Неблагоприятен-лош“ в Алпийския, Континенталния, Атлантическия и Средиземноморския и „Неблагоприятен-незадоволителен“ само в Панонския регион (European Topic Center, 2009). Общият природозащитният статус на вида в предишния период за докладване по Чл. 17 е бил „Благоприятен“ само в Унгария. Основните заплахи в страните-членки от Централна и Южна Европа са загубата на хранителните местообитания, безпокойството и загубата на подземни убежища (HUTSON et al., 2008). Пещерният туризъм, фрагментацията и изчезването на линейни ландшафтни елементи са допълнителни причин за определянето на „Неблагоприятен-лош“ статус на вида в Италия, Франция и Португалия.

Състояние и тенденции –  България. България добавя Черноморския биогеографски регион в разпространението на вида в границите на ЕС (2012). Крайната оценка на природозащитния статус на Rhinolophus euryale в трите биогеографски региона на България е следната: "неблагоприятен-незадоволителен" със стабилна тенденция. 




 
Виж Зелени Балкани във Facebook