Видове
Подковонос на Блази - Rhinolophus blasii (Peters, 1867)

Разпознаване: среден по размери. Основата на космите е почти бяла. Окраската на гръбната страна е сиво-кафява, долната почти бяла или бяла с жълтеникав оттенък, има рязка граница между окраската на горната и долната страна. Рядко има по-тъмни петна около очите. Кожните израстъци около носа с телесен цвят, а мембраната и ушите светлосиви. Израстъкът на седлото е висок, с остър връх. Крилата са широки. Втората фаланга на 4-ти пръст – най-много два пъти по-дълга от първата.
Размери:
LCp = 44 – 50 mm
LCd = 25 – 30 mm
LTP= 9 – 10 mm
LA= 18 – 21 mm
LR= 44 – 49 mm
G= 10 – 15 g
LCB= 16.3 - 17.8 mm
Разпространение: От Южна Африка през Етиопия, Сомалия, до Северна Африка, Южна Европа и Югозападна Азия – на изток до Туркменистан, Афганистан и Пакистан.
Разпространение у нас: В ниските части на цялата страна, но по-чест и многоброен в Южна България.
Местообитания: богати на растителност места, по-рядко безслесни карстови райони.
Поведение: През лятото населява пещери и скални цепнатини, често с проникваща светлина и непостоянна температура. Зимува в пещери с постоянна температура 11-12 градуса, където образува големи колонии смесени с други пещерни водове. Стационарен, не са регистринаи значителни миграции.
Храна: непроучена.
Размножаване и развитие: В Южна България са известни размножителни колонии с численост от няколко десетки до около 2000 индивида. Ражда по едно малко в края на юни – началото на юли.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2002 – категория рисков – потенциално застрашен.

Информация от проучванията на вида в НАТУРА 2000 в България, като част от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I".

Разпространение в България:  Видът е известен от около 65 находища (BENDA et al., 2003; ПЕТРОВ, 2010; ЦИЗП непубл. данни). Разпространението му е свързано с топлите части на страната с изразено средиземноморско влияние (PANDURSKA,. 1997). Обитава карстови райони в равнинните и хълмисти части на страната на запад от линията Бургас-Търговище-Свищов. Повечето находища са между 100 и 500 m н.м.в. Находищата му в Поломието (УНДЖИЯН, 1998) вероятно се отнасят за южния подковонос (Rh. euryale) или подковоноса на Мехели (Rh. mehelyi) (ИВАНОВА и др. 2005). Срещането му е тясно свързано с наличието на подземни убежища като пещери и минни галерии. Често съжителства с други пещеролюбиви видовe, като формира смесени размножителни и зимни колонии с южния подковонос (Rh. euryale) и подковоноса на Мехели (Rh. mehelyi). Предварителни резултати от изследване, проведено в Северна България показват, че храната му се състои основно от дребни нощни пеперуди (DIETZ et al., 2009a). Откъслечни данни за размножителната биология на вида има само за територията на Източни Родопи (ИВАНОВА, 2003). Видът формира колонии с численост от няколко стотин до около 2 000-3 000 индивида. Средиземноморският подковонос е сравнително „уседнал“ вид със силно изразена привързаност към убежищата си. Вероятно извършва сезонни миграции на къси разстояния (до 10 km) между летните и зимните убежища (DIETZ et al., 2009b). 55 от известните 65 находища у нас са били потвърдени след 1990 г. Информацията за разпространението може да се счита като актуална и е пригодна за картиране на национално ниво и ниво зона. Основните проучвания за вида са осъществени в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“. След два сезона теренни изследвания (2011-2012), Rhinolophus blasii  беше потвърден в едва 13 зони и новоустановен само в 1 зона в мрежата от защитени зони Натура 2000 в България. Броят на находищата е 48.

Описание на вида.  Втората фаланга на четвъртия пръст (P4.2) по-къса от два пъти дължината на първата (P4.1) (P4.1: 7.6 – 9.2 mm; P4.2: 14.3 – 17.4 mm). Върхът на седлото  (= долният израстък на седлото) е тесен погледнат отпред и долната му част не е заоблена. Седлото е клиновидно, погледнато отдолу. Хоризонталната бразда под ланцета обикновенно е ясно врязана в средата гледана отпред. Горният израстък на седлото е относително дълъг и прав, никога не се извива надолу. Основата на космите е белезникава (разрошените части на козината изглеждат светли), върховете на космите са кафяви или сивкави, често с жълтеникави оттенък. FA 43.9 – 50.1 mm, D5: 54 – 62 mm, D3: 63 – 74 mm. CF-честота 93 – 96 kHz. За повече подробности виж в българския превод на определителя на DIETZ & VON HELVERSEN (2004).

Оценка на националната численост на вида е направена на базата на математически модели, в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“. Оценката, направена в рамките на проекта, посочва следната численост за вида:

Показател

В България извън Натура

В Натура

Общо в България

В Натура

(%)

 

 

 

 

Площ на потенциални местообитания при праг над 0.3

1 364 km2

2 770 km2

4 134 km2

67.0%

Лятна численост

576 екз.

1 152 екз.

1 728 екз.

66.7%

Зимна численост

832 екз.

3 424 екз.

4 256 екз.

80.5%

 

Заплахи за вида: сред основните заплахи за вида в страната са  затварянето на пещери и галерии; разрушаването на сгради и построени от човека конструкции; безпокойството в пещерите, вслествие на  пещернячество и  посещения на пещери за отдих ;вандализма.          Негативно въздействие оказват също така интензифицирането на земеделието, използването на биоциди, хормони и химикали, отстраняването на горския подлес, използването на биоциди, хормони и химикали (в горско стопанство), замърсяването на подземни води.

Състояние на европейската популация на вида. Статусът на вида в 25-те страни-членки в периода 2001-2006 г. е определен като „Неизвестен“ в Средиземноморския регион. Регионът е единствения, където е било регистрирано присъствието на вида в границите на ЕС през този период (European Topic Center, 2009). Общият природозащитният статус на вида в предишния период за докладване по Чл. 17 е бил „Неизвестен“ и в трите страни потвърдили присъствието му на територията си (Кипър, Гърция и Испания). Основните заплахи в страните-членки от Южна Европа са били загубата на хранителни местообитания (средиземноморски дъбови гори), безпокойството свързано с пещерния туризъм и унищожаването на подземни убежища (JACOBS et al., 2008).

Състояние и тенденции –  България. България добавя три нови биогеографски региона в разпространението на вида в границите на ЕС (2012)- Континентален, Черноморски и Алпийски регион. Крайната оценка на природозащитния статус на Rhinolophus blasii в трите биогеографски региона е следната: „Неблагоприятен-незадоволителен“ със стабилна тенденция.

 




 
Виж Зелени Балкани във Facebook