Видове
Голям нощник – Myotis myotis (Borkhausen,1797)
Разпознаване: Един от нашите най-едри прилепи. Окраската на козината е сиво-кафява отгоре и светлосива отдолу. Крилата са широки, мембраната им е тъмносива. Ушитге са широки и овални, трагусът достига до половината от височината на ушната мида. Образува многочислени, шумни, летни колонии в пещери.
Размери:
LCp = 67 – 80 mm
LCd = 48 – 65 mm
LTP= 13 – 15 mm
LA= 23 - 31mm
LR= 55 – 71 mm
G= 28 - 45 g
LCB= 22 – 25 mm
Разпространение: Южна, Централна и Източна Европа, сравнително рядък в Северна и Западна Европа, Мала Азия, Ливан, Израел.
Разпространение у нас: В карстови райони в цялата страна – един от най-счесто рещаните пещерни видове. В Западна и Централна Стара Планина е установен до 1400 м.н.в., а на Пирин – на 2500 м.н.в.
Местообитание: Разредени гори, паркове, ливади.
Поведение: Полетът на този прилеп е относително бавен и маневрен на височина 5 - 8 м. Храни се на открити места в редки горички и покрайнините им, където земята е покрита с опадали листа и малко трева. Лови жертвите си в полет или ги събира от различни повърхности – най-често от земята.Средният размер на ловната територия на един прилеп е около 0,5 кв.км. През лятото населява пещери, рядко тъмни части на сгради, хралупи на дървета. Зимува в пещери, минни галерии и др., като избира места с висока влажност и температури в интервала 7-12 градуса. Обикновено виси свободно по таваните на пещерите. Извършва редовни миграции между летните и зимните убежища (понякога над 200 км), като използва редица временни междинни убежища. У нас най-дългата регистрирана миграция е 40 км.
Храна: Едри насекоми, които лови в полет (напр. нощни пеперуди) или събира от земята (бръмбари, щурци и др. )
Размножаване и развитие: Копулацията е главно през есента, по–рядко през пролетта. Женските посещават мъжките. Обикновено един мъжки привлича „харем“ от 4 - 5 женски. Бременността е 50-60 дни. През лятото мъжките живеят предимно поединично, а женските формират колонии, където раждат и отглеждат малките. Тези размножителни колонии се намират в малки, сухи и проветриви пещери или в привходни части на по-големи пещери, често смесени с други пещерни видове прилепи. Числеността на колониите може да достигне до няколко хиляди женски. По данни от нашата страна половата структура на колониите е 80 - 90% репродуктивни женски и до 10% възрастни мъжки. Ражда в края на май - началото на юни едно голо и сляпо малко. Малките се раждат обикновено рано сутрин. На следващата нощ, майките, за да отидат на лов, ги оставят на малки групи с няколко женски. Малкото започва да лети след 40 - 50 дни, а става самостоятелно след 2 месеца. Полова зрелост женските достигат на 3-месечна възраст, а мъжките на 15-месечна. Само около 10% от женските участват в размножаването през първата си година. Максималната продължителност на живота е над 25 години, но най-често около 5 години.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2002 – категория рисков – потенциално застрашен.
 

Информация от проучванията на вида в НАТУРА 2000 в България, като част от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I".

Разпространение в България: В България се счита като обикновен и често срещан вид. Известен е от над 200 находища на територията на цялата страна, без най-високите части на планините (BENDA et al., 2003; PETROV & HELVERSEN, 2011; ЦИЗП непубл. данни) (фиг. 1). Повечето находища са между 100 и 800 m н.в. Среща се във всички карстови райони у нас. В повечето обитава едни и същи убежища с вида-двойник Myotis blythii. Целогодишно обитава подземни убежища – карстови, вулкански и морски пещери и минни галерии. Формира големи размножителни колонии с численост от няколкостотин до около 7 000 индивида (ПЕТРОВ, 2010). Често те са смесени с M. blythii и на практика е невъзможно да се даде точна оценка за числеността на отделните видове. В страната са известни около 25 размножителни колонии (PANDURSKA 1998, BENDA et al. 2003). Максимумът на ражданията е през периода 20 май - 10 юни. Данни за хранителната биология на вида у нас засега не са публикувани. В Швейцария е установено, че над 46% от храната му се състои от едри бръмбари-бегачи (сем. Carabidae) (ARLETTAZ, 1996). По данни от Западна Европа големият нощник най-често ловува в овощни градини и широколистни гори, а по-рядко в смесени гори, лозя, обработваеми полета с малка площ, смърчови гори (RUDOLPH 2009; ZAHN 2005). Хранителните местообитания най-често се намират в радиус 2-6 km, максимум до 15 km от убежището (DRESCHER, 2004).

Женските показват изключително висока филопатрия, като над 90% се връщат и се размножават в убежището, в което са се родили (ZAHN, 1998). Вероятно у нас извършват редовни сезонни миграции между зимните и летните убежища от 20 до ок. 100 km (BERON, 1963; HUTTERER et al., 2005; PETROV & HELVERSEN, 2011). У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март. През този период е установен в много пещери, но никъде с численост повече от 4 000 екземпляра. Продължителността на живота му достига до 25 г. (STEFFENS et al., 2005).

170 от известните 200 находища у нас са били потвърдени след 1990 г. Информацията за разпространението може да се счита като актуална и е пригодна за картиране на национално ниво и ниво зона.

Описание на вида: Вид-двойник на Myotis blythii. Совалката е с дължина в диапазона 55,0 - 66,9 mm, D5 67-84 mm, D3 89-107 mm. Муцуната е груба. Ушите са широки > 16 mm и дълги > 24.5 mm (24.4 – 27.8 mm). Предният ръб на ухото ясно се извива назад, а задният ръб обикновено има 7-8 хоризонтални гънки. Трагусът е широк в основата си и обикновено има малка черна точка на върха си . Дължината на горния зъбен ред (виж снимката) CM3 e > 9.5 mm (9.2 – 10.6 mm). По данни от нови генетични изследвания е известно, че двата вида-двойници е възможно да хибридизират, което вероятно засяга под 5% от популациите им в България. За повече подробности виж в българския превод на определителя на DIETZ & VON HELVERSEN (2004).

Оценка на националната численост на вида е направена на базата на матемотически модели, в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“. Оценката, направена в рамките на проекта, посочва следната численост за вида:

Показател

В България извън Натура

В Натура

Общо в България

Площ на потенциални местообитания при праг над 0.3

3325 km2

3755 km2

7080 km2

Лятна численост

9 253 екз.

18 506 екз.

27 759 екз.

Зимна численост

1 803 екз.

3 606 екз.

5 409 екз.

 

Заплахи за вида: според оценките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, сред най-важните заплахи за вида са: безпокойството в пещерите, в следствие на  пещернячество, посещения на пещери за отдих, вандализъм, затварянето на пещери или галерии, разрушаването на сгради и построени от човека конструкции. От значение за вида са също така интензифицирането на земеделието;  използването на биоциди, хормони и химикали; отстраняването на горския подлес, използване на биоциди, хормони и химикали (горско стопанство); замърсяването на подземни води (точкови и разсредоточени източници)

Състояние на европейската популация на вида. Статусът на вида в 25-те страни-членки в периода 2001-2006 г. е определен като „Неблагоприятен-незадоволителен“ в Алпийския и Панонския регион, „Неизвестен“ в Континенталния и Атлантическия и „Неблагоприятен-лош“ в Средиземноморския регион. Общият природозащитен статус на вида в предишния период за докладване по Чл. 17 в страните е бил „Благоприятен“ само в Унгария и Германия, „Неизвестен“ в Гърция, Кипър, Франция и Испания, „Неблагоприятен-незадоволителен“ в Полша, Словения, Австрия, Чехия, Словакия, Холандия и Португалия, „Неблагоприятен-лош“ в Италия (European Topic Center, 2009). Видът се счита за изчезнал в Англия. Основните заплахи свързани с намаляването числеността на вида са промяната, интензификацията и употребата на пестициди в мозаечните селскостопански местообитания както и безпокойството свързано с пещерния туризъм и унищожаването на подземните убежища (пещери и изоставени сгради) (HUTSON et al., 2008).

България добавя Черноморския биогеографски регион в разпространението на вида в границите на ЕС (2012). Крайната оценка на природозащитния статус на Myotis myotis в трите биогеографски региона е следната:

Състояние и тенденции –  България: статука на вида в България, въз основа на състоянието му в НАТУРА 2000 е определен като „Неблагоприятен-незадоволителен“ със стабилна тенденция.




 
Виж Зелени Балкани във Facebook