Видове
Остроух нощник – Myotis blythii (Tomes, 1857)

Разпознаване: много сходен с предния вид, но малко по-дребен. Горната част на тялото е светлокафява, долната – сиво-бяла.
Размери:
LCp = 59 – 74 mm
LCd = 46 – 73 mm
LTP= 12 – 14 mm
LA= 21 – 28 mm
LR= 48 – 61 mm
G= 15 – 30 g
LCB= 19.9 - 21.4 mm
Разпространение: Средиземноморските (в широк смисъл) части на Европа и Северозападна Африка, Крим, Кавказ, Мала Азия, от Израел до Киргизия, Афганистан, Хималаите, Северозападен Алтай, Вътрешна Монголия, Китай (Шанси).
Разпространение у нас: Често срещан и обикновен вид, разпространен главно в ниските части на страната, но в Западна Стара Планина е установен до 1400 м.н.в., а в Пирин – до 2500 м.н.в.
Местообитание: Придържа се към райони с пресечен релеф – хълмове, скални разкрития и венци, стръмни речни брегове и др., карстови райони обрасли с редки гори, храсталаци, паркове, градове. Избягва обширните степни пространства.
Поведение: Лови жертвите си във въздуха, но често ги събира и от земята. Обитава пещерите през цялата година. Формира големи летни и зимни колонии. Зимните колонии са съставени от инидивиди от двата пола. Температурите на зимните убежища варират от 3 до 12-15 градуса. Извършва сезонни миграции, като средното разстояние установено на основата на опръстеняване е около 60-70 км, а максималното около 600 км.
Храна: Едри насекоми - нощни пеперуди, бръмбари, скакалци.
Размножаване и развитие: През пролетта и лятото женските образуват големи колонии – до няколко хиляди екземпляра, в които раждат (в края на май – началото на юни) и отглеждат малките. Те започват да летят самостоятелно на възраст 30-35 дни. Смяната на млечните зъби завършва на 45-тия ден, а след 50-тия ден престават да се хранят с мляко и преминават към самостоятелен живот. Установена е максимална продължителност на живота от около 30 години.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4.

Информация от проучванията на вида в НАТУРА 2000 в България, като част от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I".

Разпространение. В България се счита като обикновен и често срещан вид. Известен е от около 130 находища на територията на цялата страна, без най-високите части на планините (BENDA et al., 2003; PETROV & HELVERSEN, 2011; ЦИЗП непубл. данни) (фиг. 1). Повечето находища са между 100 и 800 m н.в. Среща се в почти всички карстови и скалисти райони в страната. Видът е с азиатски произход и еволюционно е свързан със засушливи, топли и открити местообитания (TOPAL & RUEDI, 2001). Целогодишно обитава подземни убежища – карстови, вулкански и морски пещери и минни галерии и само рядко единични прилепи са намирани в постройки (BENDA et al., 2003). В много от случаите и през зимата и през лятото обитава едни и същи убежища с вида-двойник Myotis myotis, подари което точната оценка на числеността на отделните видове e почти невъзможна. В страната са известни около 25 по-големи размножителни колонии с численост от няколкостотин до около 7 000 индивида (BENDA et al. 2003; PANDURSKA, 1998; ПЕТРОВ, 2010). Максимумът на ражданията е през периода 20 май - 10 юни. Данни за хранителната биология на вида у нас засега не са публикувани. В Швейцария е установено, че над 60% от храната му се състои от едри дългопипалести скакалци (сем. Tettigoniidae), които лови в открити райони, пасища и често в прясно окосени ливади (ARLETTAZ, 1996). У нас извършва редовни сезонни миграции между зимните и летни убежища в рамките на 50 до 80 km (HUTTERER et al., 2005; PETROV & HELVERSEN, 2011). У нас зимуването започва в края на ноември и продължава до към средата на март. През този период е установен в много пещери, но никъде с численост повече от 3-4000 екземпляра. Миграцията към местата за размножаване вероятно става след 10-20 април. Продължителността на живота му достига до 33 г. (ARLETTAZ et al., 2002). 110 от известните 130 находища у нас са били потвърдени след 1990 г. Информацията за разпространението може да се счита като актуална и е пригодна за картиране на национално ниво и ниво зона.

Описание на вида. Вид-двойник на Myotis myotis. Совалката е с дължина 50.5-62.1 mm, D5: 63-81 mm, D3: 85-103 mm. Ушите са тесни: ширина <16 mm и по-къси: дължина <24.5 mm (21.0-24.3 mm). Предният ръб на ухото се извива назад не много рязко и ухото се заостря повече, външният ръб обикновено има 5-6 гънки. Трагусът е тесен в основата си, с копиевидна форма (ланцетна и достига до половината от дължината на ухото. Обикновено коремът е по-светъл, дори бял в сравнение с M. myotis. Много рядко има по-светли кичури (като бяло петно) между ушите. Дължината на горния зъбен ред СМ3<9.4 mm (8.1 – 9.4 mm). По данни от нови генетични изследвания е известно, че двата вида-двойници е възможно да хибридизират, което вероятно засяга под 5% от популациите им в България. За повече подробности виж в българския превод на определителя на DIETZ & VON HELVERSEN (2004).

Разпространение в България: основните проучвания за вида са проведени в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“. Като част от него, в периода 2011-2012, Myotis blythii  е потвърден в 66 зони от НАТУРА 2000 и новоустановен в 23 зони в мрежата. Броят на находищата е 324.

Оценка на националната численост на вида е направена на базата на матемотически модели, в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“. Оценката, направена в рамките на проекта, посочва следната численост за вида:

Показател

В България извън Натура

В Натура

Общо в България

В Натура

Лятна численост

8 326 екз.

16 652 екз.

24 978 екз.

66.7%

Зимна численост

1 969 екз.

3 937 екз.

5 906 екз.

66.7%

Средногодишна численост

 

 

 

 

(= лятна + зимна/2)

5 147 екз.

10 295 екз.

15 442 екз.

66.7%

 

Заплахи за вида: сред основните заплахи за вида в страната са  затварянето на пещери и галерии; разрушаването на сгради и построени от човека конструкции; безпокойството в пещерите, вслествие на  пещернячество и  посещения на пещери за отдих ;вандализма.

Състояние на европейската популация на вида. Статусът на вида в 25-те страни-членки в периода 2001-2006 г. е определен като „Неблагоприятен-незадоволителен“ само в Панонския регион и „Неблагоприятен-лош“ в Континенталния, Атлантическия, Алпийския и Средиземноморския регион с голямо преобладание на отговора „неизвестно“ в полетата за оценка. Общият природозащитен статус на вида в предишния период за докладване по Чл. 17 в страните е бил „Неизвестен“ в Гърция, Кипър, Словения, Словакия и Испания, „Неблагоприятен-незадоволителен“ в Унгария, Чехия и Италия и „Неблагоприятен-лош“ в Австрия, Франция и Португалия (European Topic Center, 2009). Основните заплахи свързани с намаляването числеността на вида са промяната, интензификацията и употребата на пестициди в селскостопанските местообитания както и безпокойството свързано с пещерния туризъм и унищожаването на подземните убежища (пещери и изоставени сгради) (HUTSON et al., 2008).

Състояние и тенденции –  България. крайната оценка на природозащитния статус на Myotis blythii в трите биогеографски региона е следната: „Неблагоприятен-незадоволителен“ със стабилна тенденция.

 




 
Виж Зелени Балкани във Facebook