Видове
Нощник на Бехщайн – Myotis bechsteinii (Kuhl, 1817)
Разпознаване: Среден по размери нощник. Окраската на козината е червеникавокафява отгоре и бледосива отдолу. Лицето е голо, розово, муцуната – червеникавокафява, ушите и крилните мембрани – сивокафяви. Ушите са много дълги, но по-къси от тези при дългоухите прилепи (род Plecotus) и не се сливат в основите си.
Размери:
LCp = 43 – 55 mm
LCd = 30 – 44 mm
LTP = 8.5 - 10.5 mm
LA = 20 – 26 mm
LR = 38 – 47 mm
G = 7 – 18 g
LCB =16.0 - 17.1 mm
Разпространение: Европа, от южните части на Скандинавския полуостров до Средиземноморието, на изток – до Кавказ и Северен Иран.
Разпространение у нас: Макар и рядък , видът се среща почти из цялата страна, главно с единични екземпляри. Максималната надморска височина, на която е установен е 2500 м..в (в Пирин), но най-често в диапазона между 100 и 500 м.н.в.
Местообитание: Главно влажни, широколистни гори, но също и смесени гори, паркове.
Поведение: През лятото обитава почти само хралупи на дървета и по-рядко жилищни постройки и пещери. Често сменя убежището дори и по време на отглеждане на малките, вероятно за намаляване на опаразитеността. Излиза след залез и ловува сред дърветата. Зимува в пещери и галерии с висока влажност и температура между 4 и 11 градуса, по рядко при по-ниска от 1 до 7 градуса. Виси поединично или на малки групи (3-5 екземпляра). По-рядко се завира в цепнатини. Характерно е сравнително късното пристигане в зимовищата. Понякога сменя убежищата си през зимата. В зимните групи често преобладават мъжките (до 75%). Стационарен вид, извършващ само къси придвижвания, най-често между летните и зимните убежища . Най-дългата известна миграция е 35 км.
Храна: Преобладават нелетящи наземни или живеещи по листата на дърветата безгръбначни животни, по-малко са дневно летящи насекоми, които прекарват нощта, кацнали по листата на храсти или дървета.
Размножаване и развитие: Копулацията се извършва в периода между есента и пролетта. Формирането на размножителни колонии започва през средата на май, като групи от 15-35 мъжки, бременни женски и млади се заселват в хралупи на дървета. Ражда по едно малко след средата на юни, като преди това мъжките са напуснали колонията. Размножителните колонии се разпадат през втората половина на август. Максималната продължителност на живота е 21 години.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2002 – категория уязвим.

Информация от проучванията на вида в НАТУРА 2000 в България, като част от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I".

Разпространение в България: Бехщайновият нощник е обитател на стари широколистни и смесени гори Известен е от 63 находища у нас, в планините до 1650 m (PETROV, 2006; ЦИЗП непубл. данни). Общо 56 от находищата са в мрежата Натура 2000, а 7 са извън ЗЗ. Общият брой на уловените от 1935 г. до края на 2010 г. бехщайнови нощници в България е 401 екз. (259 мъжки, 142 женски). Около 94% от общия брой публикувани екземпляри са уловени в периода 1994-2010 г. (PETROV, 2006; ЦИЗП непубл. данни) (фиг. 1). Най-голяма е концентрацията на находища в пояса 0-300 m (24 находища, 42%) и в пояса 301-600 m (12 находища, 21%). Освен установените през зимата само три екземпляра в 3 пещери липсват данни за зимуването на вида в България. Най-голям брой индивиди са установени в буковите и смесени гори в пояса 800-1450 m. Горите с преобладание на цер (Quercus cerris), полски ясен (Acer campestre) и по-рядко от обикновен габър (Carpinus betulus) или източен бук (Fagus orientalis) в Странджа са предпочитаните местообитания в низинните находища на вида у нас.
Видът е известен като стационарен и у нас не е известно да извършва сезонни миграции. В Западна Стара планина са установени вертикални миграции (ок. 770 m в рамките на една нощ) с цел размножаване и swarming. Най-често в края на май и началото на юни женските формират малки размножителни колонии (5-35 женски) в хралупи на дървета и раждат по едно малко. Кърменето продължава около 3 седмици, след което до около края на август младите прилепи живеят заедно с родителите си. Възрастните мъжки обикновено живеят поединично в различни убежища (най-често малки дупки в дървета).

Характерна особеност и за двата пола е честата смяна/редуване на убежището в един и същи район/участък от гората пред и след размножителния сезон. Известно е, че женските са силно привързани към района откъдето произхождат, а мъжките са значително по-мобилни и много рядко остават да живеят в района, където са се родили. Наблюдения върху хранителното поведение в България (резервата Ропотамо, около манастира “Седемте престола” в Западна Стара планина) показват, че видът се храни недалеч от убежището си (50-450 m, много рядко по-далече). Предпочита окрайнини на гори, ловува около и над речни течения в горски масиви (Б. Петров, непубл.). Индивидуалният ловен участък е малък, 0.6 – 1 ha, често припокриващ се между индивидите от една колония. Всички изследвани местни популации в България показват висока степен на генетично разнообразие в сравнение с популациите на вида в Западна и Централна Европа (KERTH et al., 2008). Продължителността на живота му достига до 21 г. (HENZE, 1979).

От общо 63 известни находища само 4 са установени преди 1990 г. и не са били потвърдени след откриването им. Всички останали находища са открити или потвърдени след 1994 г., като най-голям е броят на находките след 2001 г. Информацията за разпространението може да се счита като актуална и е пригодна за картиране на национално ниво и ниво зона.

Описание на вида

Вид с много големи уши, по-дълги от 20 mm (21 - 26 mm). Извити напред се издават близо с половината от дължината си пред върха на муцунката (издадени са повече от 8 mm). Летателната мембрана се вмъква в основата на първия пръст на крака. Совалката е дълга 39.0 – 47.1 mm, D5: 50 – 57 mm, D3: 61 – 69 mm. За повече подробности виж в българския превод на определителя на DIETZ & VON HELVERSEN (2004).

Оценка на националната численост на вида е направена на базата на матемотически модели, в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I.

Показател

В България извън Натура

В Натура

Общо в България

Показател

(%)

 

 

 

(%)

Площ на потенциални местообитания при праг над 0.3

3 486 km2

5 777 km2

9 263 km2

Площ на потенциални местообитания при праг над 0.3

Максимална численост

15 303 екз.

26 355 екз.

41 658 екз.

Максимална численост

Минимална численост

8 002 екз.

13 977 екз.

21 978 екз.

Минимална численост

 

Заплахи за вида: според оценките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, сред най-важните заплахи за вида са  изсичането на горите, отстраняването на горския подлес, използването на биоциди, хормони и химикали (в горското стопанство), както и залесяването с неместни дървесни видове, отстраняването на мъртви и умиращи дървета, експлоатацията на горите без повторно засаждане или естествен растеж  и затварянето на пещери или галерии.

Състояние на европейската популация на вида. среща е сравнително слабо проучен и попада в категорията на видовете с широко разпространение, но ниска представеност в мрежата Натура 2000 (wide range/ low representation) (GRUBER et al. 2012). След два сезона теренни изследвания (2011-2012), Myotis bechsteinii беше потвърден в 32 сайта и новоустановен в 11 зони в мрежата от защитени зони Натура 2000 в България. Видът е установен в едва 27 зони в мрежата от защитени зони в 25-те страни-членки в периода 2001-2006 г. (European Topic Center, 2009). Поради това, в предишния период за докладване по Чл. 17 от Директивата за местообитанията, статусът на вида е определен като „неизвестен“ в Алпийския, Атлантическия и Средиземноморския биогеографски регион, с добавката „Неблагоприятен-незадоволителен“ за Континенталния и Панонския регион. Единствената страна, която е отбелязала, че природозащитния статус на вида е „Благоприятен“ е Словения. Много регионални популации в страните-членки са изчезнали в резултат на загубата или фрагментацията на местообитанията. „Неблагоприятен-лош“ е статусът на вида в Италия, Португалия и Холандия. В заключение се препоръчва увеличаване на познанията за разпространението на вида, както и обявяването на допълнителни защитени зони, които да увеличат представителността на вида в мрежата от защитени зони (GRUBER et al. 2012).

Състояние и тенденции –  България: Състояние и тенденции –  България: Общата оценка на природозащитния статус на Barbastella barbastellus в България е „Неблагоприятен-незадоволителен“ с тенденция за влошаване, основно поради неблагоприятните бъдещи перспективи за състоянието и непрекъснато намаляващата площ и качества на старите широколистни и смесени гори в страната.




 
Виж Зелени Балкани във Facebook