Видове
Нощник на Натерер – Myotis nattereri (Kuhl, 1817)
Разпознаване: Среден по размери нощник. Козината на гърба е сивокафява, а отдолу – белезникава. Лицето, ушите и крилните мембрани са сивокафяви с червеникав оттенък. Има къси четинести косми по ръба на опашната мембрана. Ушите са големи и овални, трагусът – висок и тесен.
Размери:
LCp = 40 – 55 mm
LCd = 34.0 - 46.5 mm
LTP = 7.5 – 9 mm
LA= 14 – 18 mm
LR= 25 – 44 mm
G= 6.5 - 12
LCB= 14.0 - 15.6 mm
Разпространение: Европа (без североизточните части на Скандинавския полуостров), Северна Африка, умерените части на Азия.
Разпространение у нас: Из цялата страна. Често се среща в средния планински пояс – обикновено до 1500 м.н.в. (Рила, Западна Стара Планина, Родопи), но в Пирин е намерен и на 2500 м.н.в.
Местобоитание: В Европа е най-чест в централните части на континента, където обитава влажни хълмисти и планински райони. Среща се в паркове, гори, овощни градини, често близо до водоеми и в населени места.
Поведение: Полетът е бавен, пърхащ, маневрен. Лети обикновено на около 5 м. височина, между короните на дърветата и рядко на около 15 метра над върховете им. При полет в спокойно време държи опашката си завита надолу, а не както при повечето прилепи – изпъната назад в една плоскост с тялото. Социален. Обикновено ловува на малки групи в гори, паркове, покрай обрасли с растителност речни брегове по дължината на синори, живи плетове, окрайнини на гори. Летните убежища са в хралупи, под кората на дърветата, къщички за птици, кухини на сгради. Понякога обитава хралупи на дървета заедно с други видове прилепи – дългоух нощник, воден нощник, ръждив вечерник. Хибернацията (октомври-април) е индивидуална или на малки групи, във влажни пещери или скални цепнатини. Уседнал вид – най-дългата миграция е 90 км.
Храна: Малки безгръбначни – мухи, комари, еднодевки, нощни пеперуди, паякообразни, гъсеници. В храната доминират средните и големи двукрили – с размах на кривата 4-10 мм. Лови жертвите си, както във въздуха, така и на повърхността на листата.
Размножаване и развитие: Копулацията протича в период между края на лятото и пролетта. Размножителните колонии се формират през април – май в хралупи на дървета или тавани на жилищни постройки, както и в скални цепнатини. Състоят се главно от женски – 30 - 40 (рядко 100-200) индивида и неголям брой млади мъжки. Раждат по едно (понякога две) малко в края на юни - началото на юли. То започва да се храни самостоятелно след 3 седмици, а става независимо на възраст 6 седмици. Продължителността на живота е до около 20 години.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 4.



 
Виж Зелени Балкани във Facebook