Видове
Трицветен нощник – Myotis emarginatus (Geoffroy, 1806)
Разпознаване: Среден по размери прилеп. Космите му са трицветни – в основата са сиви, по средата жълти, а върховете – наситено чевеникавокафяви. Коремната страна е жълтеникаво-сива. Муцуната – червеникаво-кафява, ушете и мембраните – по-тъмно сиво-кафяви. Външният ръб на ухото е с ясно изразена изрезка в горната си част
Размери:
LCp = 41 – 53 mm
LCd = 35.0 - 48.0 mm
LA = 14 – 17 mm
LR = 36 – 43 mm
G = 6 – 15 g
LCB = 14.0 - 15.7 mm
Разпространение: Южна Европа, на север до Холнадия и Южна Полша, Крим, Кавказ, Копет Даг, на изток до Узбекистан и Източен Иран, Израел, Мароко, Алжир, Тунис, Ливан, Афганистан.
Разпространениe у нас: В цялата страна. В планините до 1500 м. н.в. По-значителни постоянни колонии са известни край с. Реселец (край Червен бряг), около Маслен нос и в Източни Родопи.
Местообитание: При ловуване предпочита площи, покрити с храстова или дървесна растителност. Понякога ловува над водни площи. Заселва се също в карстови райони, пракове и градини.
Поведение: Лети сред редки корони на дървета или малко над тях. Има сравнително висока летателна активност и може да ловува повече от два часа без да кацне. Храни се с дребни безгръбначни, които събира от листната повърхност на дървета и храсти. Обитава пещери, тавани на жилищни постройки и по-.рядко – изкуствени галерии. Характерно за летните убежища е високата темпепратура в тях (36-40 градуса). Летните колонии са компактни и плътни. Често обитава заедно, както с подковоноси, така и с пещерния дългокрил и дългопръстия нощник. Зимува в пещери и по-рядко в зимни галерии – поединично или на малки групи при температура 5-10 грдуса. Сравнително уседнал вид, чиито придвижвания рядко надхвърлят 40 км. Най-дългата установена у нас миграция е около 100 км.
Храна: хранителния сепкътр се състои от паяци, мухи, мрежокрили и насекоми.
Размножаване и развитие: Копулацията е в края на лятото. На следващата година през май се сформират размножителни колнии, състоящи се главно от женски. В Централна Европа колониите се състоят от 20-200 индивида, докато в Южна Европа броят им достига 500-1000. Малките се раждат през юни. Самостоятелни полети на младите са регистрирани най-рано на 20 юли. Колонията се разпада към средата на анвгуст. Максималната установена продължителност на живота е 20 години.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS,Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2002 – категория уязвим, Червена книга на България – категория рядък.

Информация от проучванията на вида в НАТУРА 2000 в България, като част от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I".

Разпространение. Трицветният нощник е характерен обитател на нископланинските карстови райони у нас. Видът е известен от ок. 78 находища разположени в цялата страна (BENDA et al. 2003; ЦИЗП непубл. данни). Първично пещерен обитател, в райони без пещери видът се среща и в мазета на изоставени постройки, тавани на църкви и къщи, стари военни бункери и други убежища (PANDURSKA, 2000; 2002). Най-много са убежищата в ниско-планинския пояс (400-500 m). Единични екземпляри са установявани до ок. 1500 m в Централна Стара планина (IVANOVA, 1998) и на 1610 m в Западните Родопи (HORACEK et al. 1974). Обитанието на трицветния нощник в България може да се счита за сезонно (от април до септември), защото досега у нас не са открити големи зимуващи колонии. В известните у нас около 30 размножителни колонии броят на индивидите наброява средно от 300 до 1000. През размножителния период, трицветеният нощник най-често формира смесени колонии с подковоноси прилепи (Rhinolophus spp.). Наблюдаваното струпване от 7000 екземпляра в пещера в Източните Родопи (IVANOVA & GUEORGUIEVA 2004; ПАНДУРСКИ § ПОПОВ, 2009) беше потвърдено през лятото на 2008 и 2010 г. (ПЕТРОВ, 2010). В България е установена най-дългaтa миграция на вида – 105 km (от с. Муселиево, Никополско до пещерата Водните дупки при х. Плевен в Централен Балкан) (SCHUNGER et al. 2004).

Шестдесет и пет от известните 78 находища у нас са били потвърдени след 1990 г. Информацията за разпространението може да се счита като актуална и е пригодна за картиране на национално ниво и ниво зона.

Опасине на вида: Дължината на совалката е обикновено > 37 mm (36.1 – 44.7 mm), D5: 49 – 58 mm, D3: 59 – 71 mm. Изразената вдлъбнатина на външната страна на ухото е почти под прав ъгъл (виж снимката). Вдлъбнатината е над върха на трагуса. Шпората е без заден калкарен издатък (кил) или кожна ивица. Гръбната козина е дълга, вълнеста и особено при възрастните индивиди, с отчетливо червеникав оттенък. Свободният край на опашната мембрана понякога е с ясно видими редици от косми, но обикновено е с редки, къси и меки косъмчета, които понякога са едва забележими, а може дори да липсват. Кожата на тестисите и епидидимиса е оцветена в черно дори при възрастните (на няколко години) мъжки. За повече подробности виж в българския превод на определителя на DIETZ & VON HELVERSEN (2004).

Разпространение в България: основните проучвания за вида са осъществени в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“. След два сезона теренни изследвания (2011-2012), Myotis emarginatus e потвърден в 51 зони и новоустановен само в 5 зони в мрежата Натура 2000 в България. Броят на регистрираните находища е 133.

Оценка на националната численост на вида е направена на базата на математически модели, в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I“. Оценката, направена в рамките на проекта, посочва следната численост за вида:

Показател

В България извън Натура

В Натура

Общо в България

В Натура

(%)

Площ на потенциални местообитания при праг над 0.3

3199 km2

4114 km2

7313 km2

56.3%

Лятна численост

4 389 екз.

13 744 екз.

18 133 екз.

75.8%

Зимна численост

2 екз.

16 екз.

18 екз.

90.9%

Средногодишна численост

(= лятна численост)

4 389 екз.

13 744 екз.

18 133 екз.

75.8%

 

Заплахи за вида: сред основните заплахи за вида в страната са  затварянето на пещери и галерии; разрушаването на сгради и построени от човека конструкции; безпокойството в пещерите, вслествие на  пещернячество и  посещения на пещери за отдих ;вандализма.          Негативно въздействие оказват също така интензифицирането на земеделието, използването на биоциди, хормони и химикали, отстраняването на горския подлес, използването на биоциди, хормони и химикали (в горско стопанство), замърсяването на подземни води.

Състояние на европейската популация на вида. Статусът на вида в 25-те страни-членки в периода 2001-2006 г. е определен като „Благоприятен“ в Атлантическия и Панонския регион. “Неблагоприятно-незадоволително“ е състоянието в Континенталния и „Неизвестно“ в Алпийския и Средиземноморския регион. Общият природозащитният статус на вида в предишния период за докладване по Чл. 17 в страните е бил „Неизвестен“ в Гърция, Кипър, Словакия и Испания, „Благоприятен“ в Германия (само в Конт. Регион), Франция (само в Атл. Регион), Белгия, Холандия, Унгария и Словения, “Неблагоприятен-незадоволителен“ в Италия, Австрия, Полша, Чехия, Люксембург и  „Неблагоприятен-лош“ в Португалия (European Topic Center, 2009). Най-висока численост е докладвана от Франция- 51 054 екз. Последните данни показват, че наблюдаваният в страните от Западна и Централна Европа популационен спад в периода 1960-1990 г. е спрял и през последните 20 години в много райони са наблюдава стабилизиране и увеличаване на числеността. Основните заплахи за намаляването числеността на вида са свързани с интензификацията и химизацията на селскостопанските и животновъдни дейности, както и безпокойството по време на ремонтни дейности в създадени от човека местообитания и дейности влошаващи качествата на подземните му убежища (HUTSON et al., 2008).

България добавя Черноморския биогеографски регион в разпространението на вида в границите на ЕС (2012).

Състояние и тенденции –  България. България добавя Черноморския биогеографски регион в разпространението на вида в границите на ЕС (2012). Крайната оценка на природозащитния статус на Myotis emarginatus в трите биогеографски региона е че видът е в благоприятно природозащитно състояние.

 




 
Виж Зелени Балкани във Facebook