Видове
Мустакат нощник – Myotis mystacinus (Kuhl, 1817)
Разпознаване: Най-дребният европейски нощник. Има дълга вълниста козина. Окраската на гърба варира от тъмнокафява или сивокафява до светлокафява – по-рядко. Долната страна от тъмно до светлосива. Муцуната, ушите и крилните мембрани чернокафяви. Внъшния ръб на ухото с ясна изрезка под нивото на върха на трагуса.
Размери:
LCp = 35 – 48 mm
LCd = 30 – 435 mm
LTP = 7 – 8 mm
LA = 12 – 17 mm
LR = 30 – 37 mm
G = 4 – 8 g
LCB =12 - 13.2 mm
Разпространение: Европа, умерените части на Азия – на изток до Усурийския край, о. Сахалин, Япония, Източен и Южен Китай, Курилските острови, на север до Скандинавския полуостров (Швеция), на юг до Мароко, Северeн Иран.
Разпространение у нас: Из цялата страна, както в ниските части, така и в планиниите (Западна и Средна Стара планина, Родопите, Рила, Пирин – до 2500 м.н.в. (Пирин).
Местообитание: Заселва разнообразни местообитаня, както в горски райони, така и в открити ландшафти, понякога в близост до водни площи. Често – в селища, паркове и градини.
Поведение: В заселесените дървета се придържа около върховете на високите дървета и рядко се спуска ниско над земята. Обратното - в обезлесените местности лети край стени, стръмни брегове, живи плетове – често на неголяма височина. Среща се главно поединично или в групи до 10 - 15 индивида в хралупи, под кора на дървета, цепнатини на скали, пещери. Зимува в подземни убежища – пещери, минни галерии, мазета и прочие, като предпочита по-студените привходни части (2-8 градуса). При зимуване преобладават мъжките. Главно седентарен, но понякога мигрира – известни са придвижвания до 240 км.
Храна: Летящи дребни насекоми, но понякога събира нелетящи безгръбначни от повърхността на листата.
Размножаване и развитие: Копулацията е от есента до пролетта. Женските и мъжките се разделят през май, когато се сформират размножителните колонии. Те се състоят от 20 - 50 женски. Мъжките през този период живеят поединично. Женската обикновено ражда по едно малко, но има и сведения за женски с два ембриона. Малките стават независими на възраст от 6 седмици. Размножителните колонии се разпадат в края на лятото. Женските стават полово зрели на 15 месечна възраст, но някои още на 3-месечна. Максималната продължителност на живота е 23 години, а средната – 4 години.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение1 и 2, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS,Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 4.



 
Виж Зелени Балкани във Facebook