Видове
Воден нощник – Myotis daubentonii (Kuhl, 1817)
Разпознаване: Среден по размери прилеп. Окраската на козината е сивокафява отгоре и бледокафява или сребристосива отдолу, с рязка граница между окраската на гърба и корема. Муцуната е червеникавокафява, ушите и крилните мембрани са тъмносивокафяви. Младите, до едногодишна възраст имат тъмно петно на брадичката. Има най-късите уши сред нощниците. Задните стъпала са много големи, покрити с дълги косми. Ушите са овални, трагусът е малък и заострен.
Размери:
LCp = 45 – 55 mm
LCd = 29 – 45 mm
LTP = 7.5 -11 mm
LA = 8 -15 mm
LR = 33 - 40.5 mm
G = 6 – 14 g
LCB = 13.2 – 15 mm
Разпространение: Европа (без северните части на Скандинавския полуостров), Азия. Рядък е в Югоизточна Европа, включително и у нас.
Разпросранение у нас: Из цялата страна, в планините до 1500 м.н.в., но в Пирин е установен на 2500 м.н.в.
Местообитание: Гористи равнинни ландшафти с големи водни повърхности, брегове на реки и езера, в култруни ландшафти. Свързан е с водни басейни, но не така тясно, както езерния нощник.
Поведение: Лети с много бързи движения на крилата, обикновено на около 2 метра над повърхността на субстрата. Ловува предимно над водни повърхности, където лети в правилни кръгове ниско над водата, а през пролетта – и около крайбрежна растителност. Често улавя насекоми с помощта на междубедрената мембрана и крилата. Понякога „събира“ плячката си от водната повърхност. В тези случаи също може да използва междубедрената мембрана, която се свива с участието на добре развитите шпори. Когато жертвата е по-едра, улавянето може да стане първо с крака. Дребните насекоми изяжда в полет, а по-едрите кацнал (висящ с главата на долу) на някой клон. Нощем се отдалечава значително от убежищата (от 6 до 10 км), като често придвижването и ловуването става на малки групи или по двойки. Летните убежища са в хралупи на дървета, цепнатини на сгради. Намиран е във водни пещери и под мостове, като колониите се разполагат над водата. Хибернацията е от октомври до март в скални цепнатини или подземни кухини. Мигрира на къси разстояния – под 100 км (максимално 240 км), за да достигне до подходящи за зимуване убежища.
Храна: Дребни летящи насекоми (мухи, комари), нощни пеперуди.
Размножаване и развитие: Копулацията е от есента до пролетта. Размножителни колонии се форимарт през май, съставени от 20 - 50 женски. Единични мъжки, също могат да присъстват, но обикновено живеят отделно на малки групи. Бременността е 50-60 дни, в замисимост от климатичните условия. Ражда по едно голо и сляпо малко през юни-юли. Очите му се отварят на 3 - 4 ден, а окосмяването започва на 4-тия ден и завършва след 31 - 55 дни. Зъбите се оформят на 37-мия ден. Започва да лети през третата седмица, а става напълно самостоятелно след 4 - 6 седмици. Полова зрялост при мъжките настъпва на възраст 15 месеца, а при женските по-късно. Живее до около 20 години, но е известна възраст от 40 години.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 4.



 
Виж Зелени Балкани във Facebook