Видове
Дългопръст нощник – Myotis capaccinii (Bonaparte, 1837)
Разпознаване: Среден по размери нощник. Горната страна на тялото е опушеносива с жълтеникав оттенък. Долната страна е светлосива. Границата между окраската на корема и гърба е размита. Муцуната е чревникавокафява, ушите и летателните мембрани са сивокафяви. Стъпалата са големи с дълги четинести косми. Двете страни на крилната мембрана са окосмени.
Размери:
LCp = 47 – 53 mm
LCd = 35 – 40 mm
LTP = 10 -13 mm
LA = 12 -15 mm
LR = 38 – 44 mm
G = 8 -15 g
LCB = 13.7 - 15.00 mm
Разпространение: В Средиземноморските (в широк смисъл) части на Европа (на север достига до Швейцария и Южна Унгария) и Северозападна Африка, Южна Мала Азия, Израел, Южните части на Ирак и Иран, Узбекистан.
Разпространение у нас: В ниските части на цялата страна, най-чест в карстови райони с пещери. В планините е рядък – почти не се среща над 400 м.н.в.
Местообитание: Карстови райнои, често – близо до гора в гористи ландшафти.
Поведение: Изключително пещерен вид – през цялата година обитава пещери и подземни галерии, където формира големи (до няколко хиляди индивида) колонии, почти винаги заедно с пещерния дългокрил. В повечето случаи летните убежища са малки, сухи и проветриви пещери. Обратното, за зимни убежища избира големи водни пещери с висока влажност и температура от 2 до 6 градуса. Извършва сравнително дълги миграции между летните и зимните си убежища.
Храна: Ловува нощем край реки. Предполага се, че храненето му е аналгоично на това на близкия до него воден нощник, т.е. главно с насекоми, уловени над водната повърхност.
Размножаване и развитие: Женските раждат по едно малко в края на май, началото на юни.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2002 категория уязвим, Червена книга на България, категория рядък.
Бележки: Смята се за реликтен вид, който в Южна Европа заема екологичната ниша на по-рядко срещащия се воден нощник.

Информация от проучванията на вида в НАТУРА 2000 в България, като част от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I".

Местообитания на вида в България: потенциалните местообитания на вида заемат 3 317 km2 от територията на страната при праг на хабитатна пригодност по модел по-голяма или равна на 0.3. От тях, в мрежата защитени зони Натура 2000 попадат 1 873 km2 (56.5%), а извън са 1 445 km2 (43,5%).

Оценка на националната численост на вида. По данни на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на видове и местообитания от НАТУРА 2000 в България“, през лятото у нас са установени ок. 12 839 екз., през зимата ок. 28 986 екз., разликата е 16 147 екз. Поради наличието на подходящи за зимуване водни пещери, в България със сигурност зимуват екземпляри от Северна Гърция, а вероятно и от Южна Румъния и Източна Сърбия.  Приемаме, че имиграцията на индивиди от съседни страни (т.е. трансгранични прелети) има съществен принос в констатираната значителна сезонна промяна в числеността на националната популация. През лятото у нас са установени ок. 12 839 екз., през зимата ок. 28 986 екз., разликата е 16 147 екз. Поради наличието на подходящи за зимуване водни пещери, в България със сигурност зимуват екземпляри от Северна Гърция, а вероятно и от Южна Румъния и Източна Сърбия.

Заплахи за вида: сред основните заплахи за вида са безпокойството и вандализма в подземните местоообитания, затварянето на пещери и галерии, замърсяването на повърхностни води. Негативно въздейсвие имат и интензифициране на земеделието, използването на биоциди, хормони и химикали, разрушаване на сгради и построени от човека конструкции.

Състояние на европейската популация на вида. Статусът на вида в 25-те страни-членки в периода 2001-2006 г. е определен като „Неблагоприятен-лош“ във всички региони от ареала на вида- Алпийски, Континентален и Средиземноморски. Общият природозащитният статус на вида в предишния период за докладване по Чл. 17 в страните е бил „Неизвестен“ в Гърция, Кипър, Словения и Испания, „Неблагоприятен-лош“ в Италия и Франция (European Topic Center, 2009). Видът се счита за изчезнал в Швейцария. Популацията на вида е намаляла между 30 и 50% в Испания, Франция, Румъния и Турция. Основните заплахи свързани с намаляването числеността на вида е химическото замърсяване и локалното изчезване на канали, реки, стоящи водоеми, както и безпокойството свързано с пещерния туризъм и влошаването качествата на подземните убежища (HUTSON et al., 2008).

Състояние и тенденции –  България:  „неблагоприятен-незадоволителен“ със стабилна тенденция.

 




 
Виж Зелени Балкани във Facebook