Видове
Езерен нощник – Myotis dasycneme (Boie, 1825)
Разпознаване: Среден по размери нощник. Козината – плътна и дълга. Окраската на гръбната страна е бледосивокафява със сребрист оттенък, отделена с рязка граница от белезникавосивата или жълтеникавосивата коремна страна. Муцуната е сравнително къса, червеникавокафява. Ушите и мембраните са сивокафяви. Външният ръб на ухото няма добре проявена изрезка. Има голямо стъпало с дълги четинести косми.
Размери:
LCp = 57 - 68mm
LCd = 45 - 53mm
LTP = 11 – 12 mm
LA = 14 – 17 mm
LR= 43 – 49 mm
G= 11 – 20 g
LCB = 15,7 - 17,4 mm
Разпространение: Североизточна Европа до Западен Сибир, на Запад до Източна Франция и Швейцария, на Изток до р. Енисей, на юг – до Австрия и Северозападен Казахстан, единични находки от Манджурия.
Местообитание: Горски равнинни райони в близост до водни басейни и ливади.
Разпространение у нас: Не е установен със сигурност. Идентифициран по ехолокационния му сигнал по крайбрежието на река Дунав.
Поведение: Често лови насекоми над водната повърхност или върху нея. През лятото заселва тавани на постройки, понякога хралупи на дървета. Зимува от октомври до април в подземни убежища – пещери, мини, мазета, при температура от 0 до 8 градуса. Прави къси миграции между летните и зимните си убежища – около 100 км (максимално 330 км).
Храна: Летящи насекоми – мухи, комари, нощни пеперуди.
Размножаване и развитие: Копулацията е от началото на есента до края на хибернацията. Размножителните колонии се сформират през май и се състоят от 40-100 женски. Мъжките живеят отделно на малки гурпи. Ражда се по едно малко в средата на юни. Младите се разселват през август. Максимална продължителност на живота – 19 години.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS,Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4, IUCN 2002 категория уязвим, Червена книга на България, категория уязвим



 
Виж Зелени Балкани във Facebook