Видове
Широкоух прилеп - Barbastella barbastellus (Schreber, 1774)
Разпознаване: Среден по размери, тъмно оцветен прилеп, с къси заоблени уши, чиито основи са сраснали. Тази особеност се среща още само при дългоухите прилепи. Козината е дълга, копринена. Гръбната страна е тъмнокафява, със сребрист оттенък, тъй като върховете на космите са светли. Долната страна е тъмносива. Лицето и ушите са черни, а мембраните - тъмнокафяви.
Размери:
LCp = 40 – 55 mm
LCd = 38 – 52 mm
LTP= 6 - 7,5 mm
LA= 12,18 mm
LR= 35 – 43 mm
G= 6 – 13 g
LCB= 12,8 – 14 mm
Разпространение: В Европа, от южните части на Скандинавския полуостров до Средиземноморието, на изток – до Кавказ
Разпространение у нас: Рядък вид, намиран в горски ландшафти, предимно в планинските и полу-планинските райони.
Местообитание: Залесени райони, главно в планините.
Поведение: Води скрит начин на живот, рядко може да бъде наблюдаван. Напуска дневните си убежища около залез слънце. Лети бавно и ниско. Ловува в окрайнини на гори, над пътища и алеи в гори и паркове. Изяжда жертвите си в полет. През лятото женските формират малки колонии в цепнатини на кората на дърветата. Мъжките обикновено живеят поединично, но понякога се присъединяват към колониите на женските.Зимният сън е от октомври до април, главно в подземни убежища. У нас предпочита студени пещери, с температура около 0 градуса. Може да се намери близо до входа на пещерата дори при много студено време. Зимува както поединично, така и в големи колонии, съставени от индивиди от двата пола. Понякога мигрира. Известни са придвижвания до 290 км.
Храна: Малки насекоми, които често лови над водни басейни или събира от повърхността на листата.
Размножаване и развитие: Копулацията е през есента и зимата. Ражда през юни по едно (рядко две) малки. Полова зрелост при женските настъпва на втората година. Максималната продължителност на живота е 23 години.
Природозащитен статус: Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS, Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 2 и 4. IUCN 2002, категория уязвим.
 
Информация от проучванията на вида в НАТУРА 2000 в България, като част от проект "„Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I".

Разпространение в България: Широкоухият прилеп е характерен обитател на влажни и стари широколистни, смесени и иглолистни гори. Известен е от около 28 находища разположени в субпланинските и планински райони на страната (BENDA et al., 2003; ЦИЗП непубл. данни). Най-голям е броят на установените убежища в поясите над 500 m. Най-често е установяван в Централна и Западна Стара планина и в Западните Родопи (BENDA et al. 2003). Единични екземпляри са установявани в равнините под 500 m (напр. Кресненски пролом (200 m), с. Жернов (150 m, Плевенско), Черноморец (10 m, Бургаско). Най-високото находище в България е пещерата Водните дупки в Централен Балкан – 1450 m. Досега в България не са установявани размножителни колонии на вида и почти всички улови с мрежи в подходящи местообитания завършват с малък брой уловени екземпляри. Зимува изключително в подземни убежища с постоянна температура като пещери и минни галерии. У нас през зимата най-често е намиран в студените, привходни части на пещерите при температури около 0-1-2º С. В пещерата Водните дупки е установен най-големия брой индивиди уловени за една нощ- 23 инд. (SCHUNGER et al., 2004), както и най-голямата зимуваща колония на вида у нас (над 100 инд. през зимата на 2011 г., ЦИЗП непубл. данни). В България засега не са регистрирани миграции с опръстенени широкоухи прилепи, но от литературата се знае, че извършва локални миграции, които рядко надвишават 50 km (рекорд до 290 km, KEPKA 1960). Основните данни за вида са събрани в рамките на проект„Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, реализиран от Дикон Груп. След два сезона теренни изследвания (2011-2012), Barbastella barbastellus беше потвърден в едва 23 зони и новоустановен в 9 зони в мрежата от защитени територии Натура 2000 в България.

Описание на вида: вид с характерен външен вид, без вид двойник. Ушите са видимо широки и достигат до ок. 18 mm, имат 5 - 6 бразди, никога не са сгъват в спокойно състояние. Козината на гърба е почти черна със светли върхове и изглежда като заскрежена. Совалкате е дълга 36.5 – 43.5 mm, D5: 47 – 54 mm, D3: 63 – 71 mm. За повече подробности и мерки виж в българския превод на определителя на DIETZ & VON HELVERSEN (2004).

Оценка на националната численост на вида е направена на базата на матемотически модели, в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I".

Показател(%)

В България извън Натура

В Натура

Площ на потенциални местообитания при праг над 0.3

4 331 km2

6 734 km2

Максимална численост

14 074 екз.

22 831 екз.

Минимална численост

8 446 екз.

13 124 екз.

 

Заплахи за вида: според оценките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове - фаза I”, сред най-важните заплахи за вида са  разчистване на горите,  отстраняването на горския подлес, отстраняването на мъртви и умиращи дървета, използване на биоциди, хормони и химикали (горско стопанство), както и повторно залесяване (с неместни дървесни видове),  експлоатация на горите без повторно засаждане или естествен растеж и затварянето на пещери или галерии.

Състояние на европейската популация на вида. Според публикуваната обща оценка за състоянието на вида в периода 2001-2006 г. (European Topic Center, 2009), много регионални популации в страните-членки са изчезнали в резултат на загубата или фрагментацията на местообитанията. Статусът на вида в 25-те страни-членки в периода 2001-2006 г. е определен като „Неблагоприятен-лош“ в Средиземноморския и Бореалния биогеографски регион и „Неблагоприятен-незадоволителен“ за Континенталния и Панонския регион (European Topic Center, 2009). Общият природозащитният статус на вида в предишния период за докладване по Чл. 17 е бил „Благоприятен“ само в Словения и Полша. Много регионални зимни находища в страните-членки са изчезнали в резултат на безпокойство. „Неблагоприятен-лош“ е бил статусът на вида в средиземноморските страни като Италия и Испания. Последните находища в Холандия са били съобщени през 1984 г., а в Норвегия през 1949 г. Основните заплахи за вида са загубата на старите гори, селективното отстраняване на дървета с хлабави кори, фрагментация на ключовите местообитания в резултат на инфраструктирни проекти и промени в горските практики, както и безпокойството свързано с пещерния туризъм и унищожаването на подземните убежища (HUTSON et al., 2008).

Състояние и тенденции –  България: Общата оценка на природозащитния статус на Barbastella barbastellus в България е „Неблагоприятен-незадоволителен“ с тенденция за влошаване, основно поради неблагоприятните бъдещи перспективи за състоянието и непрекъснато намаляващата площ и качества на старите широколистни и смесени гори в страната.




 
Виж Зелени Балкани във Facebook