Видове
Малък вечерник – Nyctalus leisleri (Kuhl, 1817)
Разпознаване: Среден по размери прилеп, подобен на обикновения вечерник, но по-малък. Гръбната страна е червеникавокафява, а долната жълтокафява. Лицето, ушите и мембраните са тъмнокафяви. Крилата са дълги и тесни, с гъсто окосмяване от долната страна, близо до тялото и зад совалката.
Размери:
LCp = 50 – 68 mm
LCd = 39 – 46 mm
LTP = 7 – 10 mm
LA = 12,17 mm
LR = 39 – 47 mm
G = 11,20 g
LCB = 15,0 - 16,1 mm
Разпространение: Европа до Урал и Кавказ, Мадейра, Азорски острови, Западни Хималаи, Източен Афганистан, Северна Африка.
Разпространение у нас: Вероятно се среща в ниските части на цялата страна, но наличните данни са твърде оскъдни, в планините до 1500 м.н.в.
Местообитание: Гористи райони със сравнително топъл климат.
Поведение: Излита рано привечер полетът му е бърз. Ловува високо над земята в близост до гори, паркове и градини. Подобно на обикновения нощник, обитава хралупи на дървета, но често и сгради. През лятото женските формират колонии, като включват и единични мъжки.Рядко съжителства с други видове. Зимните колонии (септември –началото на март) са съставени от екземпляри от двата пола. В някои райони извършва миграции, свързани с намирането на подходящи места за зимуване. Най-дългия регистриран прелет е 1600 км.
Храна: Средни и едри насекоми, които лови и изяжда във въздуха.
Размножаване и развитие: Копулацията е август, септември. Размножителните колонии се формират през април, в хралупи. Съставени са най-често от 20-50 женски. Понякога, в сгради, могат да се наблюдават колонии, състоящи се от 100 до 500 женски, както размножаващи се, така и полово незрели. Ражда по едно, нерядко и по две малки. Младите достигат размерите на възрастните в началото на август. Установена е максимална продължителност на живота от 9 години, но вероятно може да живее и по-дълго.



 
Виж Зелени Балкани във Facebook